Решение № 11978 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9475/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Специализирана болница за активно лечение по ортопедия, травматология и спортна медицина Спортсклиник Еуровита ЕООД срещу Решение 26674 от 06.08.2025 г. по административно дело 5158/2025 г. на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на касатора против Решение РД-02-16-625/16.04.2025 г. на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Програма Конкурентоспособност и иновации в предприятията 2021-2027 (ПКИП), с което се отказва предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проектно предложение с рег. BG16RFPR001-1.004-1974. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество чрез отмяна на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт. Претендират се съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020, чрез процесуален представител, в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да остави в сила съдебното решение. Претендира присъждането юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при наличие на всички процесуални предпоставки за възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящата съдебна инстанция намира жалбата за основателна. Решението е недопустимо, поради обстоятелството, че като ответник в съдебното производство пред първата инстанция не е конституиран органът, издател на акта ръководителят на Управляващия орган по Програма Конкурентоспособност и иновации в предприятията 2021-2027, а ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020. Именно на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 са връчвани всички призовки и съобщения по делото, той е посочен в списъка на лицата за призоваване и на него е връчен съдебният акт, предмет на оспорване в настоящото касационно производство. Производството по първоинстанционното дело е по реда на АПК, ето защо с оглед разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК като страна следва да се конституира органът издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Така нормативно определеният ответник в производството по Глава десета Раздел I АПК е този административен орган, който е посочен като издател на атакуваното волеизявление. В конкретния случай това е ръководителят на Управляващия орган по Оперативна програма Конкурентоспособност и иновации в предприятията 2021-2027, а не ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020. Като е провел съдебното производство с участие на ненадлежна страна и без да конституира административния орган, издал оспорения административен акт, Административен съд София - град е допуснал съществено нарушение на разпоредбите на чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 АПК, което има отношение към процесуалната легитимация на страните в съдебното оспорване по реда на АПК, като негова абсолютна процесуална предпоставка. С оглед изложените съображения, обжалваното решение следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда с участието на надлежните страни по административното правоотношение ръководителят на Управляващия орган по Оперативна програма Конкурентоспособност и иновации в предприятията 2021-2027 и адресатът на акта, който го е оспорил. Тъй като оспореният пред настоящата инстанция съдебен акт е недопустим съдът не следва да обсъжда изложените в касационната жалба доводи по съществото на правния спор. Предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция трябва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,