Решение № 9227 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6202/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби: Първата касационна жалба е депозирана от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново подадена чрез гл. юрк. Ушилова срещу решение № 621/22.04.2026 г., постановено по адм. дело № 170/2025 г. по описа на Административен съд – Ловеч, в частта му, с която е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-04001124001913-091-001 от 12.11.2024 г., издаден от В. Г. Попминков - началник на сектор, възложил ревизията и С. Г. Гатева - главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 25/21.02.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Велико Търново (ОДОП Велико Търново). В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в оспорената част и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата против РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – "Търново Риал Естейт" ЕООД в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава подробно заключение неоснователност на касационната жалба. Втората касационна жалба е депозирана от "Търново Риал Естейт" ЕООД против решение № 621/22.04.2026 г., постановено по адм. дело № 170/2025 г. по описа на Административен съд – Ловеч, в частта му, с която е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт (РА) № Р-04001124001913-091-001 от 12.11.2024 г., издаден от В. Г. Попминков - началник на сектор, възложил ревизията и С. Г. Гатева - главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 25/21.02.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Велико Търново (ОДОП Велико Търново). Kaсаторът твърди, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон и процесуалния закон, необоснованост- съставляващи отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Инвокира подробни доводи по същество на спора. Иска се отмяна на решението, отмяна на РА и се претендират разноски за съдебните инстанции. Ответникът по касационната жалба- директора на Дикреция „ОДОП“-Велико Търново, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата. Сторено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Всяка една от касационните жалби е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу частта от решението, която я засяга неблагоприятно и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което са процесуално допустими. Предмет на обжалване пред административния съд е бил Ревизионен акт (РА) № Р-04001124001913-091-001 от 12.11.2024 г., издаден от В. Г. Попминков - началник на сектор, възложил ревизията и С. Г. Гатева - главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 25/21.02.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Велико Търново (ОДОП Велико Търново). За да постанови обжалвания акт административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, подписан валидно с квалифицирани електронни подписи; без съществени нарушения на процесуалните правила, при доказани основания за извършване на ревизията по особения ред и при правилно прилагане на материалния закон при определяне на данъчната основа за облагане. Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно. По касационната жалба на директора на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново: Касационната жалба е неоснователна. Решението е правилно и обосновано в тази част. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. С оглед на горното решението в обжалваната част, в която е отменен РА, като правилно следва да бъде оставено в сила. По касационна жалба на "Търново Риал Естейт" ЕООД: Касационната жалба е основателна. Основният спор в настоящото производство не е свързан с установяването на обстоятелството дали правният ефект от Постановлението за възлагане е настъпил през 2021 г. От самото Постановление за възлагане от 01.12.2020 г. е видно, че същото е влязло в законна сила на 07.01.2021 г. Спорният въпрос по същество е какъв е размерът на прихода/икономическия резултат, който може да бъде признат през 2021 г. В този смисъл, съдът неправилно е приел, че приходът е в размер на 525 960.00 лв., вместо да приеме, че евентуалният положителен резултат е само разликата между стойността на получените активи и цената на придобиване на вземанията по Договора за цесия. Именно този размер е установен и от съдебно-икономическата експертиза. С оглед изясняване на фактическата обстановка, следва да се поясни, че с Договор за цесия от 21.07.2020 г., „ТЪРНОВО РИАЛ ЕСТЕЙТ“ ЕООД е придобило вземания с общ номинален размер 5 039 920.12 лв. срещу цена от 250 000.00 лв. С Протокол от 16.11.2020 г. за купувач на имота е обявено „ТЪРНОВО РИАЛ ЕСТЕЙТ“ ЕООД за сумата от 519 011.20 лв. В Постановлението изрично е посочено: купувачът „Търново Риал Естейт“ ЕООД е взискател по делото, предложената от него цена на имота е по-ниска от вземането му и не следва да внася предложената цена.“ Отбелязано е, че то е влязло в законна сила на 07.01.2021 г. Всички тези факти доказват, че Дружеството не е получило имота като безвъзмездна имуществена облага и не е реализирало текущ приход в пълния размер на възлагателната цена. „ТЪРНОВО РИАЛ ЕСТЕЙТ' ЕООД е било взискател по изпълнителното дело и е придобило имота чрез удовлетворяване на свое вземане, придобито по Договора за цесия. Несъстоятелен е изводът на решаващият състав, че сумата 525 960.00 лв., представляваща стойността на получените активи, е текущ приход за 2021 г., същият противоречи на икономическата и счетоводната същност на операцията. В случая Дружеството не е получило актив без основание и не е реализирало обикновен приход от продажба, услуга или друга стопанска дейност. След като финансовият актив е придобит срещу цена 250 000.00 лв., първите 250 000.00 лв. от полученото по него представляват възстановяване на придобивната стойност на актива, а не облагаем приход. Приход може да има само за превишението над тази стойност. В тази връзка и вещото лице изрично е посочило, че рогато платената сума надхвърли цената на придобиване на вземането се отчита приход, който намира отражение в Отчета за приходи и разходи в съответната година. В случая при дружеството „Търново Риал Естейт“ ЕООД всяка получена сума над цената на придобиване на вземането, а именно - 250 000.00лв., ще се отчита като текущ приход за съответната година.“ В заключението, експертът е посочило още: „От длъжниците са получени общо активи на стойност 525 960.00 лв., с което се намалява вземането по сметка 498 „Други дебитори“. С разликата от 2 75 960.00 лв. /525 960.00 - 250 000.00/ трябва да се осчетоводи приход по сметка 729 „Други финансови приходи“. Следователно съдът е трябвало да приеме, че дори приходът да се отнася към 2021 г., неговият размер е 275 960.00 лв., а не 525 960.00 лв. Облагането на пълната стойност на получените активи води до облагане и на самата придобивна стойност на финансовия актив. Това е неправилно както от счетоводна, така и от данъчноправна гледна точка. Основателни са възраженията на касатора относно смесването на два различни въпроса: за счетоводната операция в размер на 400 000.00 лв. и цената на придобиване - 250 000.00 лв. В мотивите си, съдебният състав акцентира върху това, че счетоводната операция в размер на 400 000.00 лв., отразена по сметка 611 „Разходи за основна дейност“, не е документално обоснована. Този въпрос обаче се явява различен от основния спорен по делото. Дори да се приеме, че сумата от 400 000.00 лв. не представлява документално обоснован разход за данъчни цели, от това не следва, че приходът от удовлетворяване по цесията е 525 960.00 лв. Следва да бъдат разграничени: 1. дали счетоводната операция за 400 000.00 лв. е документално обоснован разход и 2. какъв е правилният приход/финансов резултат от събиране на вземанията, придобити по договора за цесия. Непризнаването на разхода от 400 000.00 лв. не заличава цената на придобиване на финансовия актив - 250 000.00 лв. Тази цена не е текущ разход по сметка 611, а придобивка стойност на вземанията по Договора за цесия. Поради това, съдът неправилно е пренесъл проблема с документалната обоснованост на сумата от 400 000.00 лв. върху различния въпрос за определяне на прихода от финансовия актив. Дори при пълно съгласие с извода, че сумата от 400 000.00 лв. не следва да бъде призната като разход, приходът пак не може да бъде в размер на 525 960.00 лв. Той може да бъде най-много 275 960.00 лв. В тази връзка решението на административния съд, в частта, с която жалбата срещу оспорения РА е отхвърлена, е неправилно, като следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановена отмяна на РА в същата част. При този изход на спора, решението следва да бъде отменено и в частта, в която в полза на НАП са присъдени разноски. Основателна и своевременна е претенцията на "Търново Риал Естейт" ЕООД за присъждане на разноски. Следва да се присъдят разноски в общ размер на 212, 11 евро, представляващи заплатена държавна такса за настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,