Решение № 10421 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7058/2026 г.

Производството е по реда чл. 216, ал. 7 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "СА.И.Е" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя В. П., приподписана от адв. С. Пейчева от Софийска адвокатска колегия, подадена срещу решение № 599 от 25.06.2026 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) постановено по преписка по преписка, вх. № КЗК-179/2026 г. с което на основание чл. 215, ал. 2, т. 1 от ЗОП е оставена без уважение жалбата му срещу решение № D52449115/02.02.2026 г. на кмета на община Сопот за класиране на участниците и определяне на изпълнител след проведена процедура по вид "публично състезание" за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Изграждане на спортни площадки в община Сопот" с две обособени позиции", обособена позиция № 1: "Изграждане на футболно игрище на територията на община Сопот" и обособена позиция № 2: "Изграждане на мултифункционално игрище на територията на община Сопот", открита с решение № F711558/18.07.2025 г. на възложителя, вписана в Регистъра по обществените поръчки към АОП под уникален номер 00770/2025-0011. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение на Комисията е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, както и необоснованост, които съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК приложим на основание чл. 216, ал. 7 от ЗОП. Направено е искане да постанови решение с което да бъде отменено атакуваното решение на Комисията. Претендира разноски. Ответната страна - кмет на община Сопот, редовно призован се явява в съдебното заседание. По делото е постъпила защита в която са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба, поради което моли съдът да постанови решение, с което обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - "ИВТ Дивелъпмънт" ЕООД, не взима становище по касационната жалба и не се явява и представлява в съдебното заседание. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване на обжалваното решение на КЗК и в срока установен в чл. 216, ал. 1 от ЗОП, поради което същата е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по подадена жалба от "СА.И.Е" ЕООД, срещу решение № D52449115/02.02.2026 г. на кмета на община Сопот за класиране на участниците и определяне на изпълнител след проведена процедура по вид "публично състезание" за възлагане на обществена поръчка с гореописания предмет. С обжалваното решение КЗК е оставила без уважение жалбата на дружеството. За да постанови този резултат КЗК е приела, че жалбоподателят "СА.И.Е" ЕООД законосъобразно е отстранен от процедурата на основание чл. 107, т. 2, б. "а" от ЗОП, поради констатирани несъответствия в линейния календарен график (ЛГК), изразяващо се в противоречие при планирането на сроковете на дейностите. Комисията приела за неоснователно възражението на жалбоподателя, че никъде в условията на процедурата не се открива изискване към участниците да представят към офертата си ЛКГ. КЗК приела, че независимо, че възложителят не е направил такова изискване за представяне на ЛКГ, в Образец №1 от техническото предложение е използван точно това понятие. Въз основа на установените фактически обстоятелства, Комисията постановява атакуваното пред настоящия съдебен състав решение, с което приема за неоснователни релевираните в жалбата на "СА.И.Е" ЕООД твърдения за незаконосъобразността на акта на възложителя и като резултат - оставя депозираната от дружеството жалба без уважение, при което му възлага да заплати на община Сопот направените разноски за адвокатско възнаграждение. Обжалваното решение е неправилно. Изводите на Комисията за защита на конкуренцията за законосъобразност на оспореното решение на възложителя, с което е отстранен от участие жалбоподателя "СА.И.Е" ЕООД, са незаконосъобразни и необосновани. Основателно е възражението на касационния жалбоподател, че незаконосъобразно е отстранен от участие в процедурата във връзка с констатирано несъответствие в ЛКГ. В настоящия случай касационният жалбоподател е отстранен на единствено основание — констатирано вътрешно противоречие между дейностите, описани в ЛКГ, което комисията е квалифицирала като несъответствие с предварително обявените условия по смисъла на чл. 107, т. 2, б. „а“ от ЗОП. Видно от протокол №3 на помощната комисия на възложителя изрично е прието, че "СА.И.Е" ЕООД е представил техническо предложение, което е изготвено съобразно одобрения образец и изискванията на възложителя. Участникът е предложил срок за изпълнение на строително-монтажните работи (СМР) от 180 календарни дни, което изцяло съответства на заложените параметри в процедурата. Към техническото предложение са приложени изискуемите документи: „Концепция за изпълнение на поръчката.docx“, „Линеен календарен график.mpp“, „Линеен календарен график.pdf“ и „Предложение за изпълнение на поръчката.doc“. От влязлата в сила документация за обществената поръчка се установява, че възложителят не е поставил изискване към участниците да представят ЛКГ, като самостоятелна, детайлно разписана част от предложението за изпълнение. Терминът „линеен график“ присъства единствено в Образец № 1 на техническото предложение. Там възложителят е предвидил, че „предложения срок за изпълнение следва да бъде не по-дълъг от 180 (сто и осемдесет) календарни дни. Предложеният от участниците срок за изпълнение се посочва в цяло число, в календарни дни и трябва да съответства на Линейния график“, като при наличие на противоречие между тези елементи е предвидено отстраняване на участника. Съгласно чл. 101, ал. 5 от ЗОП при изготвяне на заявления за участие или оферти всеки кандидат или участник трябва да се придържа точно към обявените от възложителя условия, като участник, който не е представил някой от необходимите документи и офертата му не отговаря на предварително обявените от възложителя условия, е основание за отстраняването му от участие в процедурата. За да бъде приложено това основание обаче, е необходимо да се направи ясно разграничение между детайлните технологични изисквания към графика и общото изискване за спазване на крайния срок за изпълнение. От една страна, в утвърдената от възложителя документация изрично липсват детайлни изисквания относно съдържанието, вътрешната структура и технологичната обвързаност на процесите в ЛКГ. Възложителят не е разписал конкретни правила за последователността на СМР, нито забрани. Поради това комисията на възложителя няма правно основание да извършва проверка за „технологична последователност“ и да отстранява участник за разминавания (в случая за ден-два), които не са в несъответствие с условията за изпълнение и техническата спецификация на обществената поръчката. Постъпвайки по този начин, тя реално въвежда нови критерии за оценка, които не са били известни на кандидатите при подготовката на офертите им, което е в грубо нарушение на принципите на предвидимост и равнопоставеност в ЗОП. Макар представеният линеен календарен график да съставлява част от съдържанието на техническото предложение и да обвързва участника, същият не може да послужи като самостоятелно основание за отстраняване по чл. 107, т. 2, б. „а“ от ЗОП. Това е така, тъй като заложената в него вътрешна структура и времеви разпределения не нарушават нито едно предварително обявено от възложителя изискване в документацията. Действително, с подаването на офертата графикът придобива обвързваща сила за кандидата, но доколкото в документацията липсват императивни технологични критерии за напасване на дейностите, неговата вътрешна логика не може да бъде квалифицирана като „несъответствие“. В случая комисията по чл. 103, ал. 1 от ЗОП е отразила в протокола, че предложеният линеен график не отговаря на изискванията поради „технологична непоследователност на процесите“, изразяваща се в разминавания от ден-два при отделните дейности. Комисията не е констатирала несъответствие между общия срок за изпълнение на поръчката и заложеното в ЛКГ. Следва да се подчертае, че въпреки минималните разминавания, помощният орган на възложителя не е установил несъответствие нито с крайния срок, нито с текстовата част на техническото предложение, нито с друго конкретно изискване към офертата. Констатациите на помощния орган на възложителя са бланкетни, както и бланкетно са предвидени изискванията на възложителя по отношение на линейния график, като липсва конкретно изискване за неговото съдържание. Следователно съдържанието му е предмет на преценка на всеки участник. Тези минимални отклонения, според настоящия съдебен състав, съобразявайки изискванията и условията на възложителя, не представляват самостоятелно правно основание за отстраняването на "СА.И.Е" ЕООД от процесната обществената поръчка. Те съставляват въпроси по съществото на бъдещото изпълнение на договора и могат да бъдат контролирани и отстранявани в хода на самото строителство. Това се потвърждава от Раздел III („Изисквания при изпълнението по всяка обособена позиция“) от Техническата спецификация, където изрично е предвидено, че възложителят може по всяко време да инспектира работите, да контролира технологията и да издава инструкции за отстраняване на дефекти и отклонения, включително да спира работите до тяхното отстраняване. От друга страна, единственото изрично въведено в документацията изискване към ЛКГ е той да съответства на предложения общ срок за изпълнение от 180 дни. При това и отчитането на съдържанието на офертата на участника, съдът счита, че с посочването /в т. ч. по данни от протокол № 3 от работата на оценителната комисия/ в предложения от него линеен график съдържа наименование, начало, край и продължителност на всички предвидени СМР. Касационният жалбоподател е представил времеви график, съответстващ на единственото въведено с документацията изискване – за съответствие с крайния срок за изпълнение. Графикът на „СА.И.Е.“ ЕООД отразява отделните дейности, тяхната индивидуална продължителност и последователност по етапи за двете обособени позиции. Затова формираният в обратния смисъл извод на Комисията в атакуваното решение съдът счита за необоснован и следователно неправилен. Горното налага изводът, че няма как законосъобразно да се приеме, че представената оферта на "СА.И.Е" ЕООД не отговаря на предварително обявените условия за изпълнение на поръчката, след като обявлението и утвърдената от възложителя документация за участие не въвеждат условие в тази насока. По всички посочени до тук съображения съдът приема, че техническото предложение на "СА.И.Е" ЕООД отговаря на предварително обявените условия на поръчката и изискванията на възложителя за представяне на офертата, а оттам и че при отсъствие на основанията, предвидени в чл. 107, т. 2, б. "а" от ЗОП този участник е незаконосъобразно отстранен от участие в процедурата. Следователно, КЗК като е достигнала до противоположния извод и е приела за неоснователни всички релевирани пред нея оплаквания на "СА.И.Е" ЕООД за незаконосъобразното му отстраняване от участие, е постановила неправилно решение, което следва да бъде отменено. След неговата отмяна, предвид изяснеността на делото от фактическа страна, следва да бъде постановен нов съдебен акт по съществото на спора - за отмяна на крайния акт на възложителя и връщане на преписката на кмета на Община Сопот със задължителни указания за продължаване на процедурата от етап разглеждане, оценка и класиране на офертата на "СА.И.Е" ЕООД. Предвид изхода от спора основателно е искането на касатора за присъждане на разноски за производствата пред КЗК и Върховния административен съд, по приложения списък. Същите са своевременно поискани и доказани с представения договор за правна помощ и съдействие. Неоснователно е направеното възражение за прекомерност. Според настоящия съдебен състав съобразно данните по делото, уговореният размер не е прекомерен, а е справедлив, обоснован и съответства на действителната фактическа и правна сложност на спора. Присъждането на разноските следва да е в пълен размер от общо 6 238, 40 евро, представляващи направени пред Комисията и касационната инстанция разноски, от които сумата от общо 1 738,4 евро за платени държавни такси /по 869,20 евро за всяко от двете производства/ и сумата от 4 500 евро за платено възнаграждение на един адвокат пред касационната инстанция, в установен от съда размер съобразно представения договор за правна помощ, който служи и като разписка. Воден от горното и на основание чл. 216, ал. 6 ЗОП във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,