Решение № 2984 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14484/2015 г.

Решение № 2984 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14484/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния секретар на Министерството на регионалната развитие и благоустройството против решение № 250 от 29.10.2015 г., постановено по адм. дело № 147/2015 г. на Административен съд - Х., с което е отменена заповед № РД-02-16-208/23.02.2015 г. на същия административен орган за прекратяване на служебното правоотношение на Т. Б. К. на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - получена най - ниска годишна оценка за изпълнение на длъжността. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства, тъй като оценяването на служителката е проведено в рамките на установената процедура и при спазване на всички нормативни изисквания. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Ответницата оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Х. е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № РД - 02-16-208/23.02.2015 г. на главния секретар на МРРБ, с която служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено, е издадена от компетентния орган (чл. 6, ал. 2 от ЗДСл, заповед № РД-02-14-1127/25.11.2014 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството) и при спазване на формалните изисквания, установени в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Аргументирано и при правилно тълкуване и прилагане на закона е и заключението, че заповедта следва да бъде отменена, тъй като получената от служителката най-ниска оценка за изпълнение на длъжността е определена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправни норми. Разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 2 от ЗДСл предвижда ежегодна оценка на изпълнението на длъжността на държавните служители по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности, при спазване на предвидената в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА) процедура. Заключението на първоинстанционния съд, че изискванията на наредбата не са изпълнени, е правилно и следва да бъде споделено. Установено е, че служителката Карагьозова е оценявана за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г., през който заема длъжността "главен експерт" в "Южен централен район" - Х., отдел "Финансово управление и контрол" в главна дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" при Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). В края на периода оценяващият ръководител определя на служителката годишна оценка "изпълнението отговаря не напълно на изискванията", а контролиращият ръководител поставя окончателна оценка "неприемливо изпълнение" - най-ниската възможна за изпълнение на длъжността. На това основание е постановена и оспорената заповед. При правилно тълкуване на разпоредбите на ЗДСл и на НУРОИСДА административният съд приема, че процедурата по оценяване е изпълнена формално, а съставеният индивидуален работен план не съответства на изискванията на наредбата, тъй като в нарушение на чл. 9, ал. 3 от НУРОИСДА не съдържа конкретни и постижими цели, измерими по обем качество и срокове, а общи формулировки, които повтарят задълженията, предвидени в длъжностната характеристика на служителката. Това нарушение е съществено, тъй като липсата на работен план, съставен съгласно изискванията на наредбата, прави невъзможната проверка за изпълнение на целите в работния план за периода на оценяване. Това опорочава крайната оценка, която следва да бъде изготвена съобразно степента на постигане на тези цели (чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА). Изводът на съдебния състав за нарушение на изискванията на наредбата при формиране на крайната оценка е направен след правилен и точен анализ на относимите правни норми. Оценката на служителката е изготвена, без да са съобразени показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА, първият, от които е степента на постигане на целите в работния план, а вторият - показаните компетентности. В случая в нарушение на чл. 15 от наредбата показаните от Карагьозова компетентности не са анализирани съобразно установените с текста и приложение № 1 показатели за служители, заемащи експертни длъжности с аналитични и/ или контролни функции. По този начин е нарушен и чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА, тъй като оценката на изпълнението не е изготвена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства и не е мотивирана, а е заменена от общи констатации за неизпълнение на конкретни разпореждания на ръководителите, които не могат да бъдат проверени и които, ако бъдат установени, биха били основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителката. Освен това годишната оценка е определена от контролиращия ръководител, без да са изложени съображения за причините, поради които поставената от оценяващия ръководител оценка е намалена. Необходимостта от аргументиране на крайната оценка в тази хипотеза следва от изискването оценката на изпълнението на длъжността да отразява показателите в чл. 14, ал. 1 от наредбата и да бъде мотивирана (чл. 18, ал. 1 от наредбата), а това в случая не е направено от контролиращия ръководител. Допълнително следва да се посочи, че годишната оценка е изготвена на база констатации, които обхващат само част от периода на оценяване, а именно месеците след междинната среща. Последната е проведена на 15.07.2014 г. и на нея е установено, че служителката "изпълнява целите, заложени в работния план, качествено и в срок". Следователно в противоречие с изискванията на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от НУРОИСДА годишната оценка отразява показаните от служителката професионални умения и компетентности само за част от периода на оценяване и действително отработеното от служителя време. Това нарушение, както и допуснатите нарушения на чл. 14, ал. 1, чл. 15, на чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА опорочават крайната годишна оценка "неприемливо изпълнение", послужила като основание за постановяване на оспорената заповед. Правилно е прието, че при тези нарушения изготвената обща оценка противоречи на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл, тъй като не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността за целия период на оценяване с оглед обективно установени факти и обстоятелства, в изпълнение на целите на оценяването, регламентирани в чл. 1, ал. 2 от НУРОИСДА. Ето защо като достига до извод, че получената от служителката обща оценка е съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби, поради което не може да обоснове прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването и на това основание отменя оспорената заповед, съставът на Административен съд - Х. постановява съдебен акт в съответствие с нормативната уредба. Доводът за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на административния съд съответства на представените по делото доказателства. Съдържанието на формуляра за оценка разкрива допуснатите нарушения на процедурните и материалноправни изисквания на НУРОИСДА. Въз основа на констатациите и мотивите във формуляра за оценка за съответния период са направени изводите на съдебния състав за допуснати нарушения при прилагане изискванията на ЗДСл и НУРОИСДА за периода на оценяване. Това мотивира и крайното заключение на съда за отмяна на административния акт. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт. Решението на Административен съд - Х. е поставено в съответствие с материалния закон и представените доказателства, поради което следва да бъде оставено в сила. При липсата на доказателства за действително направени разноски в касационното производство от страна на ответницата (представеният списък не доказва действителни разходи по водене на делото, а само декларира такива), съдът намира, че разноски не следва да бъдат присъдени на ответницата въпреки направеното искане. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,