Решение № 3201 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 353/2011 г.

Решение № 3201 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 353/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, депозирана от адв. М. Карадиамандиева в качеството й на пълномощник на наследницата на Борислав Владиславов Алексиев - Елизабет Бориславова Алексиева и по касационната жалба на Красимир Вълов Кунчев, в качеството му на кмет на община Костинброд, срещу решение № 723 от 15.10.2010 г., постановено по адм. дело № 438/2009 г. от Административен съд София - област. В жалбите се мотивират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими за разглеждане. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС София - област е заповед № 242 от 19.03.2009 г. на кмета на община Костинброд, с която на основание чл. 35, ал. 3 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), чл. 47 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (НРПУРОИ), приета от общинския съвет Костинброд, на основание чл. 8, ал. 2 от ЗОбС, решение № 280 от 27.02.2009 г. на общинския съвет Костинброд за приемане на годишна програма за управление и разпореждане с имоти - общинска собственост - приложение № 2, т. 5 - 3 и заявление вх. № 94-Б-1 от 16.12.2008 г. на Борислав Алексиев, е наредил да му се продаде недвижим имот - частна общинска собственост, представляващ УПИ ХII-63 с площ от 950 кв. м, находящ се в кв. 31 на с. Чибаовци, общ. Костинброд срещу заплащане на сумата от 15 200 лева, режийни разноски - 304 лева и местен данък - 304 лева в частта, с която е определена оценката за изкупуване. След подробно обсъждане на събраните в хода на съдебното производство доказателства съдът е стигнал до извода, че оценката на процесния имот е била определена от административния орган в разрез с изискванията на материалния закон. По тази причина е възприел вариант I от заключението на назначената по делото, неоспорената от страните и приета от съда съдебно-оценителна експертиза, съгласно която продажната цена е 4 487.10 лева и представлява данъчната оценка на имота за 2009 г., увеличена със съответните коефициенти за населеното място. Решението е неправилно и ще следва да се отмени изцяло. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил погрешни правни изводи и неправилно е приложил материалния закон. Спорът ще следва да се реши по същество въз основа на събраните и представени доказателства. В случая оспорваният административен акт - заповед № 242 от 19.03.2009 г. на кмета на община Костинброд е издадена в противоречие с материалния закон. Това е така, тъй като върху процесния имот - частна общинска собственост, а именно: УПИ ХII-63 с площ от 950 кв. м, находящ се в кв. 31 на с. Чибаовци, общ. Костинброд е било отстъпено право на строеж с типов договор от 19.12.1985 г. на д-р Цветана Владиславова Алексиева. От приложените по делото удостоверения за наследници от 15.12.2008 г. (л. 17) и от 26.01.2011 г., представено пред настоящата инстанция е видно, че д-р Цветана Владиславова Алексиева е наследодател на Борислав Владиславов Алексиев и на неговата дъщеря, конституирана в настоящия процес по силата на наследственото правоприемство и по молба на пълномощника адв. Карадиамандиева от 14.02.2011 г. - Елизабет Бориславова Алексиева. Съгласно удостоверение от 25.09.2008 г. (л. 18) преди 1987 г. в имота е изградена паянтова постройка със застроена площ от 15 кв. м, която съгласно § 16 от ЗУТ "е търпима и не подлежи на премахване". Това, че построената в процесния общински имот сграда представляваща "търпим строеж" по смисъла на § 16 от ЗУТ не означава, че същата сграда е "законно построена" по смисъла на чл. 35, ал. 3 от ЗОбС. "Законно построена сграда" би била, ако за нея са налице издадени по съответния ред строителни книжа, а именно: разрешение за строеж или акт за узаконяване на строежа; копие от одобрен архитектурен проект на сградата; удостоверение от "УТ" за попълване на сградата в кадастъра по чл. 52, ал. 4 от ЗКИР, описани между впрочем и във формуляра на заявлението (л. 15). Видно от приложените по делото доказателства със заявлението си молителят е представил пред административния орган единствено договор за отстъпване право на строеж от 19.12.1985 г. (л. 8), скица на имота (л. 10, л. 16), удостоверение за наследници (л. 17), удостоверение за търпимост (л. 18), удостоверение за данъчна оценка (л. 9) и декларация за семейно и имотно състояние (л. 19). Строителни книжа не са били представени. След като не са налице строителни книжа и законно построена сграда, то парцелът - частна общинска собственост, върху който е изградена постройката - търпим строеж не може да бъде продаван по привилегирования ред, предвиден в чл. 35, ал. 3 от ЗОбС. Този въпрос обаче не е предмет на съдебния контрол за законосъобразност по настоящото дело. Това е така, тъй като жалбоподателят е оспорил административния акт единствено в частта, в която е била определена оценката от административния орган. В останалата част административният акт - заповед № 242 от 19.03.2009 г. на кмета на община Костинброд е влязъл в сила. Оспорваният административен акт в частта, с която е определено молителят Борислав Алексиев да заплати сумата от 15 200 лева, представляваща пазарната цена на процесния имот, съгласно оценката на независимия оценител, е правилен и законосъобразен. Не са налице отменителните основания, посочени от жалбоподателя. Това е така при следните съображения: Съгласно § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОбС (публ., ДВ, бр. 54/13.06.2008 г.): "За неприключените производства за продажба на земя - частна общинска собственост, на собственици на законно построена върху нея сграда, образувани по отменения § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС (публ. ДВ, бр. 33/1996 г.), за които има подадена молба до кмета на общината до деня на влизане в сила на този закон, цената на земята се определя, като данъчната оценка се увеличи с 20 на сто". В случая, към момента на влизане в сила на ЗИД на ЗОбС (публ., ДВ, бр. 54/13.06.2008 г.) не е налице заявено от молителя искане за продажба на земя - частна общинска собственост. Видно от доказателствата по делото заявлението на г-н Алексиев е подадено на 16.12.2008 г. и заведено в общинската администрация с вх. № 94-Б-1 от същата дата (л. 15). Следователно не е налице "неприключило производство", образувано по отменения § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС, който текст гласи (1): "Лицата, придобили право на строеж върху държавна или общинска земя до 13 юли 1991 г., могат да придобият право на собственост върху земята по цени, определени от Министерския съвет.". Щом като това е така продажната цена на процесния имот не може да бъде определена по данъчната оценка, увеличена с 20 на сто, както претендира молителят и каквото е разпореждането в ал. 3 на чл. 47 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, изм. и доп. с решение № 288 на Общинския съвет Костинброд от 27.02.2009 г. и решение № 300 от 27.03.2009 г., приложена по делото (л. 29 - 65). В този случай оценката правилно е била определена от кмета по пазарни цени и съгласно т. 5 от оценителния протокол на лицензирания оценител (л. 25). Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че цената на земята в случая е следвало да се определи по реда на чл. 47, ал. 3 от Наредбата. В случая поради това, че сградата в имота представлява "търпим", а не "законен" строеж този текст не е приложим. Не са налице и всички изискуеми от чл. 47, ал. 2 на същата Наредба документи, както се посочи по-горе. Обстоятелството, че търпимият строеж може да бъде обект на прехвърлителна сделка не е спорно, но е правно ирелевантно при определяне цената на земята. Ето защо жалбата е неоснователна и като такава ще следва да се отхвърли. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,