Решение № 10522 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2103/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Заместник - кмета Правно обслужване и общинска собственост /ПООС/ на община Несебър, чрез процесуалния му представител юрк. Радев, срещу решение 10446 от 18.12.2024г., постановено по адм.д. 1102/2024г. по описа на Административен съд /АС/ - гр. Бургас, с което е отменена Заповед 1163 от 08.04.2024г. на заместник кмета ПООС на община Несебър, с която на основание чл. 225а ал. 1 във връзка с чл. 225 ал. 2 т. 1 и т. 2 ЗУТ е наредено на Феникс гарант ООД със седалище гр. Бургас да премахне незаконен строеж "едноетажна паянтова постройка" с приблизителна площ 80 кв.м. и височина 3м., изградена в западната част на ПИ идентификатор 53045.501.244 по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на гр. Обзор, представляващ имот частна общинска собственост, частично попадаща с 3 кв.м. в ПИ идентификатор 53045.501.245, VII 134, кв. 30 по плана на гр. Обзор, който е частна собственост и частично попадаща с 2 кв.м. в ПИ идентификатор 53045.501.241, който е публична общинска собственост. В касационната жалба се твърди на първо място недопустимост на оспореното решение като постановено по недопустима, просрочена жалба отменително основание по чл. 209 т. 2 АПК. Алтернативно твърди неправилност на оспореното решение, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при неправилното приложение на закона отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди се, че в противоречие със съдопроизводствените правила съдът не е изяснил спора по същество и не е събрал относимите доказателства. Навежда и съображения за неправилност на извода на съда за незаконосъобразност на заповедта, поради допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в частност при нарушения на чл. 35 и чл. 36 АПК. Напротив посочва, че са били изяснени всички факти и обстоятелства и нареденият за премахване строеж е незаконен, като в административното производство са били събрани и обсcдени всички относими доказателства. Иска оспореното решение да бъде обезсилено, алтернативно да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта или в случая, че съдът счете, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски. Ответникът Феникс гарант ООД, чрез процесуалния си представител адв. Станчев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АС гр. Бургас е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия с представена по делото заповед и при спазване на изискванията за форма. Приел е обаче, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, тъй като при издаването й не са били изяснени всички факти и обстоятелства относими към спора, както и поради това, че не са събрани съответните доказателства. Приел е на първо място, че административният орган не е изяснил чия собственост е бил недвижимия имот, в който се намира нареденият за премахване строеж към момента на изграждането му, както и че е следвало да извърши по задълбочена проверка, касаеща съставения Акт за частна общинска собственост /АЧОС/ за имота, в който е строежа и да съобрази датите на изграждане на строежа с датите, на които са издадени заповеди за частично изменение на ПУП плана за регулация от 2000г. и 2003г., с оглед на извършване на преценка дали строежът е извършен в противоречие с ПУП основанието по чл. 225 ал. 2 т. 1 ЗУТ, на което е издадена заповедта. Съдът е приел и че при издаването на заповедта не е изследван и изяснен въпросът дали строежът е търпим по правилата на § 16 ПР на ЗУТ и § 127 ал. 1 ПРЗ на ЗИД на ЗУТ, при положение, че е установено, че същият е извършен към 1989г. Приел е, че неизясняването на тези въпроси представляват съществено нарушение на административно производствените правила, достатъчно основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На първо място съдът правилно е приел, че не са били налице предпоставките по § 4 ал. 2 от ДР на ЗУТ за връчване на заповедта по този ред, съответно жалбата не е просрочена. Съгласно посочената разпоредба Когато в този закон и в актовете по неговото прилагане не се предвижда изрично, че съобщаването се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, то се извършва чрез отправяне на писмено съобщение до заинтересуваните лица. В случаите, когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, което се удостоверява с подписите на две длъжностни лица, съобщението се залепва на жилището или на недвижимия имот, за който се отнася, и се поставя на таблото за обявления в сградата на общината, района или кметството или на интернет страницата на съответния орган за времето за подаване на възражения, предложения и искания. Видно от цитираното редът по изр. второ на ал. 2 на § 4 е приложим, когато адресът на някое лице е неизвестен или то не е намерено на посочения от него адрес. В случая видно от доказателствата е изпратено едно съобщение за изготвената заповед на адрес по седалището на дружеството, чрез куриерска фирма, като пратката по искане на получателя е пренасочена към друг офис на куриерската фирма, от където не е отишъл да я получи. § 4 ал. 2 от ДР на ЗУТ във втората си хипотеза изисква заинтересованото лице да не е намерено на посочения от него адрес, а в случая жалбоподателят е търсен и е намерен на този адрес по правилата на куриерската фирма и съответно след като пратката е пренасочена по негово искане и не е отишъл да я получи, не е налице хипотезата на ненамерено лице. § 4 ал. 2 ДР на ЗУТ е краен вариант на съобщаване само при липса на възможност да бъде връчено съобщение за изготвения акт, като административния орган следва да изчерпи редът за това като направи още един опит за връчване на известния адрес. В случая това не е направено и съответно не са били налице предпоставките за залепване на заповедта на обекта и съответно за оповестяването й по реда на § 4 от ДР на ЗУТ, въпреки, че досежно изпълнението на този ред административният орган е спазил всички изисквания по обвяване, залепване, удостоверяване на поставените съобщения и свалянето им. След като не е редовно връчена заповедта, поради липса на предпоставките по § 4 ал. 2 ДР на ЗУТ, то за жалбоподателя не е започнал да тече и срокът за оспорването й. Съответно подадената жалба е в срок. На следващо място основателно е възражението на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК да провери оспореният акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът не е изпълнил и задължението си да изясни спора от фактическа страна, както и да събере относимите към него доказателства, включително служебно. Бланкетното указване на доказателствената тежест с определение 5511 от 24.07.2024г., с което делото е насочено в открито заседание, не представлява изпълнение на задължението на съда по чл. 171 от АПК, тъй като указанията следва да са конкретни, а не бланкетни. Включително по цитираната в определението за насрочване разпоредба на чл. 163 ал. 3 АПК следва да бъде указано кои и какви доказателства следва да ангажират страните и които не са представени с административната преписка. Неизпълнението на това задължение е нарушение от категорията на съществените на съдопроизводствените правила, което води до незаконосъобразност на решението. Следва да се посочи, че в рамките на съдебния административен процес не действа преклузия на възможността за искане и събиране на доказателства. Съдебният административен процес се подчинява не на принципа на състезателното начало, а на служебното такова и за съда е налице задължение служебно да събере всички относими към спора доказателства не само по искане на страните, но и по своя инициатива. В настоящия случай съдът не е изпълнил това свое задължение, като не е изяснил и не е събрал доказателства относими към предмета на спора досежно двата основни спорни между страните въпроси, а именно относно годината на извършване на строежа, както и относно съответствието му с действащ ПУП, както и с правилата и нормите по устройство на територията, действали към момента на извършването му или сегадействащите, с оглед установяване дали е търпим или не. Поради неизпълнението на задължението за служебно събиране на доказателства, оспореното решение е и необосновано и постановено в противоречие със закона. Неизяснени са останали двата основни въпроси по делото, а именно кога е извършен спорният строеж и той търпим ли е или не. Следва да се посочи и че не са събрани доказателства относно предпоставките за установяване на търпимост или не на спорния строеж. И двете разпоредби на § 16 от ДР на ЗУТ и на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ изискват преценка и установява на факта дали строежът е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите за устройство на територията, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ. Доказателства в насока на това дали строежът съответства на действалите или действащите ПУП или правилата и нормите по устройство на територията не са събирани от съда. Посочените по-горе основни спорни обстоятелства относно годината на извършването, както и предвид това да се установи дали спорната едноетажна паянтова постройка е била допустима по ПУП и по правилата за устройство на територията, действали към момента на извършването или по сегадействащите правила, обаче не са изяснени и установени от първоинстанционния съд. За целта е следвало да се допуснат и съберат служебно от съда на основание чл. 171 ал. 2 изр. второ АПК, включително и с използването на специални знания. Без изясняване на посочените въпроси, за които е необходимо и събиране на доказателства различни от писмените, е невъзможно произнасянето по законосъобразността на оспорената заповед. Ето защо с оглед изясняването на посочените по - горе въпроси, решението на АС гр. Бургас следа да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд гр. Бургас, съгласно дадените с настоящето решение указания. При този изход на спора по исканията за присъждане на разноски на страните, включително за настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение