Решение № 12219 от 15.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6824/2014 г.

Решение № 12219 от 15.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6824/2014 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 323, ал. 1 и чл. 314, ал. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по жалба на Александър Костадинов Заев от гр. Пазарджик (следовател в Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - гр. Пазарджик) срещу решението по т. 74 на протокол № 18 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 17.04.2014 г., в частта, с която е потвърдено наложеното му със заповед № ОП-6 от 21.02.2014 г. на окръжния прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Пазарджик дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ - забележка.

Жалбата е подадена по пощата в срока по чл. 323, ал. 1 ЗСВ, изчислен по правилото на чл. 60, ал. 6 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 154, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда и Реш. на МС № 697 от 14.11.2013 г. (обн., ДВ, бр. 100 от 19.11.2013 г.). Същата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С посочената заповед окръжният прокурор в Окръжна прокуратура - гр. Пазарджик е наложил на следователя в Окръжния следствен отдел при същата прокуратура дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ (забележка) за това, че:

а) на 4.07.2012 г. и на 11.07.2012 г., без санкция от наблюдаващия прокурор, е съставил протоколи, с които е предал на Благо Ангелов Ваклинов и на Кристина Георгиева Тошкина предмети, иззети като веществени доказателства по ДП № 97/2012 г. - действия, извън неговите правомощия, извършени в нарушение на чл. 111, ал. 2 НПК;

б) по ДП № 70/2013 г. за времето от 7.05.2013 г. (на която дата му е възложено разследването) до 13.06.2013 г. е извършил само един разпит на свидетел на 13.05.2013 г. и никакви други следствени действия; според окръжния прокурор с така проявеното бездействие следователят неоснователно е забавил наказателното производство.

С оспореното решение Висшият съдебен съвет е приел, че описаните от окръжния прокурор действия и бездействие представляват дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 2 и 5 ЗСВ, а не са действия и бездействие, накърняващи престижа на съдебната власт по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ, каквато квалификация на описаните дисциплинарни нарушения е дал окръжния прокурор. Поради това Висшият съдебен съвет е изменил заповедта на окръжния прокурор в частта относно правната квалификация на допуснатите от следователя дисциплинарни нарушения и е потвърдил заповедта на окръжния прокурор в останалата й част.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че жалбата на Александър Костадинов Заев е неоснователна, а посоченото по-горе решение на Висшия съдебен съвет е законосъобразно в оспорената му част, поради следните съображения:

1. Според чл. 111, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното производство, само когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение. От съдържанието на тази разпоредба е видно, че предмети, иззети като веществени доказателства, дори когато не са необходими за разследването, могат да бъдат върнати на правоимащите лица единствено с разрешение на прокурора. Това е така, защото прокурорът е този, който ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор (чл. 46, ал. 2, т. 1 НПК). Осъщественото от следователя предаване на предмети, иззети като веществени доказателства, без разрешение на прокурора за това, е нарушение на процесуалната дисциплина в наказателното (досъдебното) производство и представлява дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 или т. 5 ЗСВ в зависимост от обстоятелствата, при които е извършено.

2. Както вече се каза, прокурорът ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор (чл. 46, ал. 2, т. 1 НПК), а разследващите органи действат под неговото ръководство и надзор (чл. 52, ал. 3 НПК). При осъществяването на ръководството и надзора за законосъобразното провеждане на разследването и неговото приключване в определения срок, наблюдаващият прокурор дава указания (чл. 196, ал. 1, т. 2 и ал. 2 НПК) до разследващия орган, които са задължителни и не подлежат на възражение (чл. 197 НПК). А разследващият орган е длъжен в най-кратък срок да събере необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, като се ръководи от закона, вътрешното си убеждение и указанията на прокурора (чл. 203, ал. 2 НПК). Всяко забавяне на разследването е нарушение на изискването за неговото приключване в определения от закона срок. Според чл. 234, ал. 1 и 7 НПК разследването се извършва и делото се изпраща на прокурора най-късно в двумесечен срок от деня на образуването му, а действия по разследването, извършени извън срока по ал. 1, не пораждат правни последици и събраните доказателства не могат да се ползват пред съда при постановяване на присъдата.

Тези правила недвусмислено сочат на задължението на следователя да изпълнява задължителните за него писмени указания на наблюдаващия прокурор, поради което неизпълнението на това задължение в процесния случай правилно е определено като дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ. С чл. 52, ал. 2 НПК не се предоставят прокурорски функции на разследващите органи, а се отстранява един пропуск в този процесуален закон да се прогласи изрично, че при извършването на разследването разследващите органи осъществяват предписаните от закона процесуални действия. За да отстрани възможността за друго тълкуване, едновременно с изменението на чл. 52, ал. 2 НПК законодателят е създал и нова ал. 3 на чл. 52 НПК, с която изрично прогласява, че разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокурор. Когато има непреодолимо противоречие в становищата на наблюдаващия прокурор и следователя по въпроса кои следствени действия в конкретния случай биха били по-ефикасни за събиране на релевантни доказателства, следователят може да поиска да бъде отведен от разследването, но е длъжен до неговото отвеждане да изпълнява указанията на прокурора.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, напълно споделя становището, изразено в Постановлението от 14.06.2013 г. с вх. № 3908/12 г. от същата дата на прокурор при Районна прокуратура - гр. Пазарджик, с което жалбоподателят е отстранен от разследването (ДП № 70/2013 г.). Несъгласието на жалбоподателя със становището на същия прокурор, изразено в Постановление за образуване на досъдебно производство (вх. № 3908/12 г. от 29.04.2013 г. на РП-Пазарджик) е причина да не изготви в указания срок календарен план за работата по досъдебното производство и писмен доклад до наблюдаващия прокурор. Това несъгласие е и причината, поради която жалбоподателят в рамките на 36 дни е провел само един разпит на свидетел и така без обективна извинителна причина е забавил досъдебното производство. Налице е дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ и последващото прекратяване на ДП № 70/2013 г. с постановление на същия прокурор от 30.01.2014 г. не променя характера на допуснатата от следователя забава като виновно неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 307, ал. 3 ЗСВ.

3. За тези дисциплинарни нарушения на жалбоподателя е наложено най-лекото дисциплинарно наказание "забележка", което е съобразено с правилото на чл. 309 ЗСВ.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че жалбата на Александър Заев е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,