Решение № 8562 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5628/2017 г.

Решение № 8562 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5628/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Николов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците. Образувано е по касационна жалба на И. О. П., гражданка на Русия, срещу Решение № 1900/22.03.2017 г. по адм. д. № 1756/2017 г. по описа на Административен съд С. - град - 19 състав. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение, е неправилно поради нарушение на материално-правни норми, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че обстановката в Русия е възприета безкритично въз основа на представените справки от ДАБ, без данни за лицето, което ги е изготвило и източниците на информация. Позовава се на принципа "забрана за връщане" в страната си на произход, тъй сигурността й там била застрашена. Моли да се отмени решението на АССГ, както и решението на председателят на ДАБ и делото се върне, като преписка на административния орган, за ново произнасяне. В съдебното заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател се явява лично, като поддържа касационната жалба. Излага доводи, че съпругът й страда от психично разстройство и е подложена домашно насилие. Твърди, че поради заболяването на съпруга си не може да се върне в Русия, като освен това не й е осигурена необходимата медицинска помощ. Подробни съображения излага в писмени бележки. Ответникът - председателят на ДАБ, чрез процесуалния си представител, моли да се остави в сила решението на АССГ. Представя актуална справка за положението в Руската федерация. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването по жалбата на И. О. П., гражданка на Русия, срещу Решение № 10913/03.11.2016 г. на председателя на ДАБ, с което й е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел, че обжалваното административно решение е издадено от компетентен орган, при съобразяване изискванията за форма на акта по чл. 59 от АПК и в съответствие с административнопроизводствените правила. Съдът е установил, че от проведените интервюта не може да се направи обоснован извод за наличие на законовите предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за да се приеме, че е извършено преследване по отношение на молителя, а именно поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение. Съдът е посочил, че в мотивите на оспорения акт, административният орган е обсъдил всички относими факти за предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут в Р. България. Установено е, че търсещият закрила не е имал проблеми с официалните власти, никога не е бил чл. на политическа партия или организация и няма доказателства срещу него да са осъществявани арести и задържания по политически причини. При тези доказателства, съдът е приел, че спрямо И. П. не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини, което да обоснове извод за основателност на молбата за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца. Административният орган, както и решаващият съд, не са установили наличието на материалноправните предпоставки и на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставянето на хуманитарен статут. Извършена е преценка на ситуацията в страната, чрез позоваване на справка № МД-803 от 28.06.2016 г. на дирекция "Международна дейност" в ДАБ. Настоящият състав на Върховния административен съд, III-то отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. Правилно АССГ е приел, че на база всички събрани доказателства, по отношение на И. П. не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество - нито тя, нито нейни близки са имали проблеми с властите, които да обосновават у тях основателен страх от преследване поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др., поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Видно от протокола от проведеното интервю на 07.06.2016 г., жалбоподателката е посочила, че според нея, навсякъде щяла да бъде преследвана заради блогърската си дейност и критиките към политиката в Русия, но също така сочи, че засега не е получавала лично заплахи за своята сигурност и здраве, без да изключва тази възможност за в бъдеще. В същото интервю обаче, изрично е посочено, че е напуснала Русия, не защото се страхувала от нещо, а защото се чувствала безполезна там. Действително в интервюто от 10. 03. 2016 г. жалбоподателката е посочила, че била търсена в дома си от неизвестни мъже, които искали да я убият, както и че е търсена от полицията за дела на мъжа, с който живее на съпружески начала, но тези обстоятелства са изцяло недоказани и в противоречие със заявено в другото интервю. Присекина е напуснала легално Русия, с туристическа виза, като същата имала намерение да регистрира фирма в България и да се занимава с търговия. Едва след изтичането на визата, подала молба за закрила, за да легализира престоя си. При тези данни, обосновани са изводите на АССГ, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Присекина за предоставяне на статут на бежанец, тъй като не е установено преследване по отношение на молителката. Както е посочил и първоинстанционния съд, факта че публикува мнения в интернет пространството не означава, че молителката ще бъде преследвана за тези мнения. Видно е, че Присекина е напуснала легално Русия и то около 6 месеца след твърдените посещения от непознати мъже, като молбата за закрила е подадена едва след изтичането на туристическата й виза, а не защото се е чувствала застрашена. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителката, е приел, че липсват доказателства същата да е бил изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, за да са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка и е мотивирал решението си именно с посоченото в нея актуално положение в Русия. На база установеното, съдът обосновано е приел, че липсват данни свободата и живота на чужденеца да са реално застрашени от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отношение. Видно и от представената пред касационната инстанция справка относно актуалното положение в Русия, най - значимите проблеми за страната, според доклад на държавния департамент на САЩ, са ограничаването на политическото участие и свободата на изразяване, събрания и медии, но това не определя страната като несвободна. Преценката дали следва да се предостави закрила за едно лице, се отнася за всеки конкретен случай на депозирана молба, като законосъобразно е установено в конкретния случай, че не са налице основанията посочени в закона за предоставянето на такава по отношение на И. П. В тази връзка са неоснователни доводите изложени в съдебното заседание и допълнително с представената от жалбоподателката писмена защита за наличието на психическо заболяване от страна на лицето, с което живее на съпружески начала, тъй като същите са извън приложното поле на ЗУБ. В случай, че това лице също е подало молба за закрила, то подлежи на медицинско обслужване и тези факти са относими към неговия случай, а не касаят молбата за закрила на Присекина. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - С. град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,