Решение № 6098 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9263/2016 г.

Решение № 6098 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9263/2016 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител юрк. А. И.. Жалбата е срещу решение № 3139 от 09.05.2016 г., постановено по адм. дело № 12198/2015 г. от Административен съд С. - град. С него по жалба на Н. Р. Д. е отменено уведомително писмо с изх. № 02-220-6500/4913 от 05.11.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., издадено от зам. -изпълнителния директор на ДФЗ, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно с мотивите на решението и приетата по делото експертиза. С касационните жалби се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът - Н. Р. Д., в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество същата и е основателна. С обжалваното решение Административен съд С. - град е отменил уведомително писмо с изх. № 02-220-6500/4913 от 05.11.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., издадено от зам. -изпълнителния директор на ДФЗ, и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно с мотивите на решението и приетата по делото експертиза. С посоченото уведомително писмо на Н. Р. Д. е отказано финансово подпомагане по подадено от него заявление по СЕПП, СПП и НР1 и са му наложени санкции за бъдещ период и по трите схеми. За да постанови този резултат съдът е приел, че уведомителното писмо е валиден административен акт, издаден от зам. -изпълнителния директор на ДФЗ в качеството му на административен орган, комуто със заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 г. (допълнена със заповед № 03-РД/323 от 11.06.2015 г.) на изпълнителния директор на фонда, издадена на основание чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП са делегирани правомощия да издава уведомителни писма по схеми и мерки за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане. Актът съдържал и фактическите и правни основания за издаването му. Съдът е приел обаче, че уведомителното писмо е било издадено при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, тъй като административният акт е бил издаден при неизяснена фактическа обстановка и без да бъдат извършени необходимите според съда теренни проверки. Първоинстанционният съд е приел също така, че уведомителното писмо не е било съобразено и с материалноправните разпоредби. В тази насока съдът е счел за допуснато нарушение позоваването в уведомителното писмо само на разпоредби от отменените Регламенти (ЕО) № 1122/2009 и (ЕС) № 65/2011, без да бъде посочен отменящия ги Делегиран Регламент № 640/2014, въпреки че последният предвижда посочените отменени регламенти да продължават да се прилагат и за искания за плащане, подадени във връзка с 2014 г., какъвто е случаят. Освен това съдът се е позовал на назначената по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и е приел, че неправилно е определена недопустимата за подпомагане площ. Приел е, че такава е само 0.28 ха, или 30.11% наддеклариране, а не определената в уведомителното писмо 0.99 ха или 100% наддеклариране. Решението е неправилно. Видно от доказателствата по делото, със заявление с УИН 22/170614/57090 Н. Р. Д. е заявил за подпомагане по СЕПП, СПП и НР1 5 парцела с обща площ от 1,21 ха в землището на с. Б., община Севлиево. Видно е от приложеното по делото доказателство "резултати от автоматични проверки на въведените данни", че спорните пет блока на земеделското стопанство (БЗС) са били почти изцяло недопустими още при подаване на заявлението за подпомагане. Като само БЗС 02885-233-4-1 частично е попадал в специализирания слой "Площи в добро земеделски състояние" (ПДЗС) - от заявени за подпомагане 0,16 ха, 0.09 ха от площта на парцела е била извън слоя ПДЗС. З. парцелите има извършено след подаване на заявлението за подпомагане актуално заснемане, извършено през м. юли 2014 г. Въз основа на него е извършено дешифриране на самолетните снимки. Въз основа на него със заповед на министъра на земеделието и храните № РД-09-807 от 05.12.2014 г. е одобрен обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г." като част от система за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). Срещу тази заповед няма данни да е било подадено възражение от Н. Р. Д.. Със заповед № РД-46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е утвърден окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., като част от СИЗП. С т. 2 от ТР № 8 от 11.12.2015 г. ОСС на I и II колегии при Върховния административен съд, прие, че заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 33а ЗПЗП и чл. 16г от Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105/2006 г.) представлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и може да се обжалва от всеки земеделски стопанин, доколкото засяга негови права и законни интереси. Всеки земеделски стопанин, заявил площи за подпомагане, има правен интерес да установи дали неговите заявени площи попадат в слоя "Площи, допустими за подпомагане", защото това установяване е пряко свързано с възможността за заявените площи да бъдат изплатени сумите, предвидени по съответните мерки и схеми за подпомагане. В случая касационният ответник не се е възползвал от възможността да оспори тази заповед, поради което в частта, отнасяща се до заявените от него имоти, заповедта е влязла в сила. С процесното уведомително писмо след извършени административни проверки на Н. Р. Д. е отказано финансово подпомагане по подадено от него заявление по СЕПП, СПП и НР1 и са му наложени санкции за бъдещ период и по трите схеми. Като правни основания в оспореното уведомително писмо са посочени по СЕПП разпоредбите на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попадаща извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г. А по НР1 правното основание е чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., според който кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него и попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г. По отношение на СПП административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 15г, ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в схемите за национални доплащания и за специфично подпомагане, съгласно която преразпределителното плащане се предоставя под формата на завишено плащане на площ за първите до 30 ха, за които земеделският стопанин е получил подпомагане по СЕПП. Според ал. 1 на същия текст право на подпомагане по схемата за преразпределително плащане имат земеделски стопани, които имат право на плащане по схемата за единно плащане на площ. Видно от данните по делото, една от причините за определяне като недопустими на площите, за които е отказано подпомагане, е чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП - заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой за 2014 г. Или причината е попадането им извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", утвърден със заповед № РД-46-287 на министъра на земеделието и храните от 06.03.2015 г. Тъй като тази заповед, в частта й, отнасяща се до заявените от Н. Р. Д. имоти, не е оспорена, същата е влязла в сила. Последната е придобила стабилитет спрямо заявените от кандидата за подпомагане парцели. При действието на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП - от 17.05.2014 г., при влязла в сила заповед за одобряване на окончателния слой, административният орган процедира в условията на обвързана компетентност. Същият не може да нанася промени и е длъжен да се съобрази със специализирания слой. Поради тази причина не следва да се приемат и констатациите на вещото лице по назначената по делото СТЕ за частична допустимост на заявените за подпомагане парцели с мотиви, че тези части отговарят на изискванията за добро земеделско състояние и е следвало да бъдат определени като допустими за подпомагане. Заключението по тази експертизата има отношение именно към производството по определяне на окончателния слой. Влязлата в сила заповед на министъра не може да бъде коригирана въз основа на заключение по експертиза при последващ съдебен контрол на акта, постановен по заявление за подпомагане. Наличието на основанието по чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП е достатъчно за недопустимост за подпомагане. Така по СЕПП съгласно разпоредбата на чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. при установено наддеклариране над 50 % на кандидата се отказва плащане и му се налага санкция за бъдещ период. В процесния случай наддекларираната площ съставлява 100 % и попада в този обхват, поради което за цялата заявена за подпомагане площ е отказано оторизиране на заявената сума и е наложена санкция. След като не е установил право на плащане по СЕПП правилно на заявителя за подпомагане е отказано плащане и по СПП. По НР1 също не е отпусната поисканата сума за подпомагане и е наложена санкция за бъдещ период, тъй като е установеното наддеклариране е също 100% от установената площ, с което е изпълнено изискването на чл. 16 от Регламент № 65/2011 г. на Комисията. Действително Регламент № 1122/2009 и Регламент № 65/2011 са отменени според чл. 43 от Делегиран Регламент № 640/2014. Но според б. "а" на чл. 43 от Делегиран Регламент № 640/2014 отменени регламенти продължават да се прилагат и за искания за плащане, подадени във връзка с 2014 г., какъвто е случаят. С оглед на това непосочването в процесното уведомително писмо на Делегиран Регламент № 640/2014 не е съществено процесуално нарушение, тъй като не се отразява на административния акт. В заключение следва да се приеме, че процесното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби. Поради това актът, с който е постановен отказ за финансово подпомагане се явява законосъобразен. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК Н. Р. Д. следва да заплати на Д. фонд "Земеделие" разноски по делото - по 150 лв. юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 ГПК, изм., обн. в ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г. Така общият размер на разноските е 300 лв. Искането на Н. Р. Д. за заплащане на направените от него разноски, с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,