Решение № 3038 от 17.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15894/2014 г.

Решение № 3038 от 17.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15894/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова чл. 208 АПК Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Георги Къчев БГ", подадена чрез адв. Станислав Рафаилов против решение № 1634 от 14.10.2014 г. на Административен съд-Бургас, постановено по адм. дело № 2617 по описа за 2013 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на търговеца против ревизионен акт № 021300527/30.05.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Бургас, в частта потвърдена с решение № 300/04.10.2013 г. на директор на Дирекция "ОДОП" - Бургас, с който е установено задължение по ЗДДС в размр на 30 181.44 лв. и лихви за просрочие в размер на 2 689.26 лв. С решението в полза на Дирекция "ОДОП" - Бургас са присъдени разноски по делото в размер на 1461.45 лева. В касационната жалба се сочат доводи по чл. 209, т. 3 АПК, свързани с неправилно приложение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Алтернативно се иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС-Бургас. Ппретендира се присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена в срок и от страна по делото, а разгледана по същество - тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд-Бургас е ревизионен акт № 021300527/30.05.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Бургас, в частта, потвърдена с решение № 300/04.10.2013 г. на директор на Дирекция "ОДОП" - Бургас, с който е установено задължение по ЗДДС в размр на 30 181.44 лв., ведно с дължимите лихви, в резултат на непризнато право на данъчен кредит по 18 бр. фактури, издадени от "Пакс Романа СКК" ЕООД, с предмет на доставката Rofix 150 насипно варо-гипсова мазилка, Rofix 150 насипна варо-циментова мазилка, Рrimel 600-15кг/бака. От правна страна е счетено, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, не е засегнат от пороци, пораждащи неговата нищожност. По същество съдът е обосновал извод за материална законосъобразност на ревизионния акт предвид следното: Съдът подробно е описал установената от органите по приходите фактическа обстановка, представените от ревизираното лице писмени доказателства във връзка с процесните доставки, констатациите на СИЕ. Приел е, че не е доказана реалността на доставките на Rofix 150 насипно варо-гипсова мазилка, Rofix 150 насипна варо-циментова мазилка и Рrimel 600-15кг/бака предвид липсата на безспорни доказателства за прехвърляне на право на собственост върху процесната стока, данни за транспортиране и заплащане на стоките във фактурираните количества. Тези изводи на съда съответстват на констатациите, направени в РД, РА, в частта потвърдена с решението на решаващия орган. Съдът е достигнал до извода, че спорните фактури, по които е отказано право на данъчен кредит, не отразяват реални доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, респ. е налице основанието на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, за да се откаже право на данъчен кредит по тях и жалбата срещу акта, в обжалваната му част е отхвърлена като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд правилно е определил спорния предсмет по делото - налице ли са действително извършени доставки на Rofix 150 насипно варо-гипсова мазилка, Rofix 150 насипна варо-циментова мазилка, Рrimel 600-15 кг/бака. За реалната доставка на стоки не е достатъчно наличието на фактура и счетоводното й отразяване при страните по доставката. Във връзка с доказването на факта на извършване на доставка на стоки, в т. 37 от решението по С-78/12, СЕС е посочил, че лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали претендиращия право на приспадане може да го упражни. (Решение от 6 септември 2012 г. по дело Mecsek-Gabona, C-273/11, точка 53, Решение от 6 декември 2012 г. по дело Б., C-285/11, точка 32 и Решение от 31 януари 2013 г. по дело ЛВК-56, C-643/11, точка 57). За целите на тази преценка може да се вземат предвид и данни относно доставки, предхождащи или следващи доставките, по които се претендира правото на приспадане, както и свързаните с тях документи като сертификати и свидетелства, издадени за транспортирането на стоките - арг. от т. 38 от Решението по дело С-78/12. Доказването на факта на реалното предаване на стоката и прехвърлянето на получателя на правото да се разпорежда с нея като собственик, изисква имплицитното установяване на следното: първо, че доставчикът е разполагал със стока от същия вид и количество, като фактурираните и второ, че това количество стока фактически е предадено на получателя. Установяването на факта на обективното съществуване на фактурираната стока, съответно нейното предаване на разпореждане на получателя, предполага изследването на въпроса за предходните и последващите продажби, за съхранението и транспортирането на стоката, заприхождаването й при получателя, обективната й наличност при получателя (което пък от своя страна изисква установяване на възможността за съхраняването й), съответно за извършването на последващи продажби. В случая в ревизионното производство от ревизираното са представени единствено ксерокопия на фактурите и приемо-предаватени протоколи. В случая не са представени годни доказателства за това как стоката е транспортирана. По отношение транспорта на стоката ревизираното лице посочва, че същият е извършен от доставчика с товарен автомобил М 6627 Н. При извършената насрещна проверка на собственика на товарния автомобил /посочен от РЛ като МПС, с което е извършен транспорта по процесните доставки/ е установено, че МПС се използва единствено от Благой Манчев Йолов - баща на собственика на МПС, който е дал обяснения, че за периода 2012 г. не е извършвал транспортна услуга за "Пакс Романа СКК" ЕООД. Не са представени и доказателства за това къде е натоварена стоката, къде стоката е предадена и от кого е предадена и приета. В настоящият случай спорът е дали стоки от вида на фактурираните изобщо са доставяни на получателя, тъй като, освен фактури, ревизираният субект не притежава каквито и да е други годни доказателства, установяващи начина на транспортиране и предаване на стоките. Съдът правилно е ценил доказателствената сила на представените доказателства. Само въз основа на тях, при липса на данни за индивидуализиране на стоката, не може да се направи извод, че фактурираните стоки са предадени в уговорения вид и количество, а оттам не може да се направи извод, че е прехвърлено правото на собственост. Не е установено при условията на пълно доказване, че стоките са били налични при доставчика. Това е основание да се приеме, че ДДС по обсъжданите фактури е начислен без основание. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски по делото. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1634 от 14.10.2014 г., постановено от Административен съд - Бургас по адм. дело № 2617 по описа на същия съд за 2013 г. Решението е окончателно.