Решение № 12453 от 7.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7139/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Тарамекс ЕООД, представлявано от адвокат Г. Маринов, против Решение 443/02.03.2021 г., постановено по административно дело 1783/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед 20РД09-350/06.07.2020 г. на Кмета на Район Северен при Община Пловдив, с която е спряно изпълнението на строителни и монтажни работи на строеж Приобщаване на покривна тераса към апартамент [номер] в поземлен имот с идентификатор 56784.506.1473.9.32 по КККР на гр. Пловдив. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение и на трите основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици. Касационната жалба се поддържа от адвокат Маринов по съображенията, изложени в нея. Ответната страна Кмет на Район Северен при Община Пловдив, редовно призован не изразява становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съдът е потвърдил процесната заповед, развивайки съображения за нейната законосъобразност. Решението е неправилно, тъй като е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На първо място, без отговор е останало възражението на оспорващия за това, че неправилно е посочен като адресат на заповедта. На дружеството Тарамекс ЕООД е вменено нейното изпълнение в качеството на извършител и възложител или собственик на процесния обект, което е било оспорено от негова страна. Съдът не е отговорил мотивирано на това възражение, като в хода на съдебното производство не са събрани безспорни доказателства за това кой е изпълнявал строително-монтажните дейности, както и кой е собственикът на апартамент 32 към момента на проверката от контролните органи. На следващо място, са изслушани две противоречиви заключения от назначените по делото вещи лица относно характерът на процесния обект, а именно дали представлява строеж или слънцезащитно устройство над тераса, респективно дали за изграждането му са необходими строителни книжа. Отговорът на този въпрос е от съществено значение за разрешаване на спора, поради което за да получи категорично и единодушно заключение по него, съдът е следвало да допусне тройна съдебно-техническа експертиза. Предвид изложените мотиви и тъй като съдебното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, което не може да бъде преодоляно от настоящата съдебна инстанция предвид разпоредбите на чл. 219 и чл. 220 АПК, същото ще следва да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който следва да даде отговор на посочените по-горе въпроси посредством събирането на съотвените доказателства. При този изход на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, разноски не следва да се присъждат на този етап от съдебното производство. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,