Решение № 454 от 15.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4363/2015 г.

Решение № 454 от 15.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4363/2015 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Професионална гимназия по икономика "Алеко Константинов", гр. Кърджали, кв. Веселчане, срещу Решение № 14 от 5.03.2015 г. на Административен съд, гр. Кърджали, постановено по административно дело № 131/2014 г.

С обжалваното решение съдът отменил Заповед № 2188-365 от 18.11.2014 г. на директора на Професионална гимназия по икономика "Алеко Константинов", с която на основание чл. 140в, ал. 1, чл. 147, ал. 1, т. 8 и ал. 2, чл. 140б, ал. 3 и чл. 140г от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета на Мария Георгиева Василева е наложено наказание "предупреждение за преместване в друго училище".

Касационният жалбоподател - директорът на Професионална гимназия по икономика "Алеко Константинов", гр. Кърджали, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът приел, че събраните по делото доказателства не опровергават съдържанието на представените от ученика два броя медицински бележки, както и че представянето им след срока по чл. 102, ал. 3 от Правилника за дейността на Професионална гимназия по икономика "Алеко Константинов" (Правилника) не е нарушение, което да измени уважителния характер на причината, поради която ученикът отсъства от училище. Счита посочения извод и тълкуване на нормативната уредба за неправилни.

Излага подробно фактите по делото, прави им анализ и извод, че противоречията в гласните доказателствени средства, освен че не могат да обосноват категоричен извод за автентичност и истинност на посочените в процесните медицински бележки обстоятелства, са основание съдът служебно да назначи графологична експертиза, която да изследва извършените на 24.09.2014 г. поправки на датата и на номера на медицинската бележка и да изследва положения срещу поправката подпис. Счита, че съдът следвало да укаже на касатора, че не сочи доказателства, свързани с надлежното оспорване на автентичността на извършените поправки в медицинските бележки и истинността на посочените в тях обстоятелства, различни от доказателствата на ответника по касационната жалба. Съдът следвало да събере доказателства относно изложените от свидетеля Славков факти, свързани с извършените проверки от контролните органи, както и да укаже, че събраните по делото доказателства не са достатъчни за опровергаване на съдържанието на медицинските бележки, приети за автентични и истински. Съдът не разпределил доказателствената тежест съгласно чл. 170 АПК.

Съдът неправилно приел, че установеният в чл. 102, ал. 3 от Правилника тридневен срок за представяне на бележки за отсъствие е препоръчителен и като такъв неотносим към причините за отсъствие на ученика. Прави анализ на съдържанието и относимостта на разпоредбата към нормативни актове от по-висока степен и сочи, че установеният в чл. 102, ал. 3 от Правилника срок е преклузивен, поради което с изтичането му правото на ученика да иска признаване на отсъствията за извинени поради уважителни причини - заболяване, се е погасило.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Веселина Канатова-Бучкова, Адвокатска колегия, гр. Пловдив.

Ответникът по касационната жалба - Мария Георгиева Василева, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Обосновано с мотивите на заповедта, с подробно обсъдените и вярно интерпретирани доказателства и по-конкретно двете медицински бележки, както и с приложимостта на чл. 135, ал. 1, т. 1, чл. 136, ал. 1 и др. от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (ППЗНП) и съответните на тях чл. 102, ал. 3, чл. 103, ал. 1 и чл. 105 от Правилника съдът приел, че отсъствията са по уважителни причини и поради това не е налице основанието на чл. 110, ал. 2, т. 2 от Правилника за налагане на процесното наказание. Медицинските бележки не са били поставени под съмнение от училищните власти, не са били оспорени в съдебното производство и съдържанието им не е било опровергано от останалите доказателства по делото. С оглед на това не е налице твърдяното отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Мария Георгиева Василева била ученичка в ХII "б" клас на Професионалната гимназия по икономика "Алеко Константинов".

1. На 24, 25 и 26.09.2014 г. г-ца Василева отсъствала от учебните занятия - общо 14 учебни часа.

1. На 24.09.2014 г. и на 26.09.2014 г. д-р Славков, лекар по дентална медицина, издал медицински бележки № 315 и № 402, в които удостоверил, че на 24, 25 и 26.09.2014 г. Мария Василева била на лечение.

1. За периода 24-26.09.2014 г. Мария Василева има вписани 14 1/3 неизвинени отсъствия в дневника на ХII "б" клас, а на 7.10.2014 г. няма вписани неизвинени отсъствия.

1. На 16.10.2014 г. Мария Василева предоставила медицинските бележки на класния ръководител - Николай Шукерски, който ги върнал поради грешка в амбулаторния номер на медицинската бележка, представена за отсъствията на 24.09.2014 г.

1. На 17.10.2014 г. Мария Василева предала на класния ръководител двете медицински бележки с поправен амбулаторен номер на бележката за отсъствията на 24.09.2014 г. Срещу поправката бил поставен подпис на д-р Славков.

1. На 4.11.2014 г. класният ръководител, с писмо вх. № 2192, предложил на Педагогическия съвет да приеме точка в дневния ред относно допуснатите от Василева неизвинени отсъствия.

1. На 4.11.2014 г. директорът на училището определил за докладчик на заседанието на Педагогическия съвет учител, който преподава на ученика, и назначил комисия, която да се запознае с предложението на класния ръководител и да предложи на съвета наказание.

1. На 7.11.2014 г. комисията провела заседание, на което изслушала ученика, класния му ръководител и извършила проверка на представените оправдателни документи - два броя медицински бележки. Комисията приела, че същите са представени в нарушение на чл. 102, ал. 3 от Правилника, поради което на основание чл. 110, ал. 2, т. 2 от Правилника направила предложение до Педагогическия съвет за налагане на наказание "предупреждение за преместване в друго училище" със срок до края на учебната година.

1. На 10.11.2014 г. Педагогическият съвет обсъдил предложението на комисията, изслушал ученика и майка му - Илияна Василева, и приел решение да предложи на директора да наложи на Мария Василева наказание "предупреждение за преместване в друго училище" със срок до края на учебната година.

1. На 13.11.2014 г., със Заповед № 2144-321, директорът на училището, на основание чл. 147, ал. 2 ППЗНП във вр. с Решение № 5 на Педагогическия съвет от заседанието му на 10.11.2014 г., утвърдил промени в Правилника, съгласно които в чл. 110, ал. 2 и 3 отпаднал текста "за ученици от последен гимназиален клас през втория учебен срок".

1. На 18.11.2014 г., със Заповед № 2188-365, директорът на училището, на основание чл. 139, ал. 1, т. 3, чл. 140в, ал. 1 и чл. 147, ал. 1, т. 8 и ал. 2 ППЗНП наложил на Мария Василева наказание "предупреждение за преместване в друго училище" със срок до 14.05.2015 г., поради допуснати 14 1/3 неизвинени отсъствия в периода 24-26.09.2014 г. във връзка с неспазване на срока по чл. 103, ал. 1 от Правилника.

1. В хода на съдебното производство съдът разпитал свидетелите Илияна Василева - майка на Мария Василева, Николай Шукерски - класен ръководител, Славко Делчев Славков - лекар по дентална медицина.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - чл. 140в, ал. 1 ППЗНП и чл. 111а от Правилника, и в исканата от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания. Приел, че в хода на административното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Приел, че към датата на налагана на наказанието същото фигурира като вид наказание в чл. 110, ал. 2, т. 2 от Правилника. Приел, че за процесните отсъствия ученикът има уважителна причина, удостоверена с медицински бележки № 315 от 24.09.2014 г. и № 402 от 26.09.2014 г., които са предадени на класния ръководител на 16.10.2014 г. Поради това неправилно и в противоречие с разпоредбата на чл. 137, ал. 1 ППЗНП органът приел, че отсъствията са неизвинени. Допуснатото от ученика нарушение на чл. 102, ал. 3 от Правилника не е такова, че да измени уважителния характер на причината, поради която ученикът отсъства от училище и съответно не е основание отсъствията му да се считат за неизвинени. Представянето в предвидения в Правилника срок на надлежно издадени медицински документи, установяващи причината за отсъствията и уважителния им характер, или пък липсата на заверка от училищното медицинско лице са последващи действия, които не са свързани с причините за отсъствието и на са самостоятелно основание нито за неприемането на надлежно издадени документи, нито за незачитане на удостоверените в тях факти. Поради това приел, че непредставянето на медицинските бележки в указания в Правилника срок не е основание отсъствията да се считат за неизвинени и да бъде наложено процесното наказание. Въз основа на това направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я отменил.

Този извод на съда е правилен.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Доводите, които излага в подкрепа на твърдяните пороци са за нарушение на чл. 170, ал. 1 и чл. 171, ал. 4 АПК, както и за неправилно тълкуване и прилагане на чл. 102, ал. 3 от Правилника, което обективира порока несъответствие с материалния закон, а не необоснованост.

Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК административният орган е този, на когото законодателят възлага тежестта на доказване на фактическите основания, посочени в оспорения акт, и на изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Това задължение на касатора съдът изрично посочил в разпореждането си от 13.12.2014 г. От мотивите на съда и доводите в касационната жалба е видно, че органът доказал законовите изисквания при издаване на заповедта и съдът приел тяхното спазване. Доводите на касатора са във връзка с доказване на фактическите основания за издаване на заповедта и в частност на верността и автентичността на представените от ученика медицински бележки, които фактически послужили като основание за издаване на заповедта.

Безспорно е, че задължението на съда по чл. 171, ал. 4 АПК е проявление на служебното начало - чл. 9, ал. 3 и 4 АПК, и гаранция за правата на страните и за изясняване на правния спор, т. е. за изпълнение на конституционното задължение на съда да осигури равенство и условия за състезателност на страните в процеса, както и да осигури установяването на истината - чл. 121, ал. 1 и 2 от Конституцията. Поради това нарушаването му е съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК и основание за отмяна на обжалваното съдебно решение. Но за да е налице нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК е необходимо съдът да не е дал указание за обстоятелства от значение за делото. Тогава, когато не са дадени указания за факти и обстоятелства, които са ирелевантни за правния спор, не е налице порока по чл. 146, т. 3 АПК, тъй като за неотносими факти и доказателства съдът няма задължение да дава указания. Кои факти и обстоятелства са от значение за предмета на спора установява предвиденото в релевантната правна норма.

С оглед на това преди да се произнесе по този довод на касатора съдът следва да прецени съответствието на съдебното решение с материалния закон. Съдът приел, че разпоредбата на чл. 102, ал. 3 от Правилника е неотносима към законосъобразността на оспорената заповед, защото обективно отсъствията на ученика са по уважителна причина. Това тълкуване, което съдът дал на чл. 102, ал. 3 от Правилника е правилно.

Законодателят не е дал легално определение на понятието "неизвинени отсъствия". С оглед на това и в съответствие с чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове и чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и 2 от Указ № 833 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове неговото съдържание следва да бъде на общоприетото значение на думите, които го съставят. Безспорно е, че "неизвинени отсъствия" по смисъла на чл. 140б, ал. 3 ППЗНП, който въвежда понятието, значи отсъствие на ученика от учебни часове без уважителна причина - по аргумент на чл. 135, ал. 1, т. 2, чл. 136, ал. 1 и чл. 137, ал. 1 ППЗНП. В чл. 136, ал. 1 ППЗНП законодателят е определил коя причина е уважителна. Наред с това в чл. чл. 140б, ал. 3 ППЗНП изрично посочил, че наказанията по чл. 139, ал. 1 ППЗНП могат да се налагат и за допуснати неизвинени отсъствия, като условията за налагането им се определят с правилника за дейността на училището.

При така действащата нормативна уредба е видно, че законодателят е предоставил на органа, компетентен да приеме правилника на училището - педагогическия съвет, чл. 150, ал. 1, т. 2 ППЗНП, да регламентира условията, при които наказанията по чл. 139, ал. 1 ППЗНП могат да се налагат за неизвинени отсъствия. В случая с разпоредбата на чл. 110 от Правилника педагогическият съвет определил условията за налагане на наказанията, свързани с допуснати от учениците неизвинени отсъствия, като за учениците, които са навършили 16 години приел, че от 10 1/3 до 15 неизвинени отсъствия се налага наказание "предупреждение за преместване в друго училище". Следователно, за да е налице хипотезата на чл. 110, ал. 2, т. 2 от Правилника във вр. с чл. 140б, ал. 3 ППЗНП е необходимо към датата на издаване на заповедта, с която е наложено наказанието, ученикът да има определения брой неизвинени отсъствия, т. е. да е отсъствал без уважителна причина по смисъла на чл. 136, ал. 1 ППЗНП.

Установеното в чл. 102, ал. 3 от Правилника задължение на ученика да представи в тридневен срок медицинска бележка за отсъствията не е условие за налагане на наказанието, а само задължение за представяне на документа в срок, което има дисциплиниращо и организационно значение - да осигури ежеседмичната отчетност на присъствието на ученика в учебните часове. Неговото неспазване не преклудира възможността за доказване на уважителната причина за отсъствие поради здравословни проблеми. Тази възможност е установена в чл. 136, ал. 1, т. 1 ППЗНП и законодателят не е ограничил правото на отсъствие по уважителна причина със срок, в който да се представи медицинската бележка, както и не е делегирал правомощие на педагогическия съвет да стори това. Както сочи и касаторът съгласно § 8 от Правилника неизпълнението на установеното в правилника задължение е основание за налагане на дисциплинарно наказание на ученика, но не води до погасяване на правото на отсъствие по здравословни проблеми, доказани с медицинска бележка, т. е. по уважителна причина. Касаторът се позовава на съдебна практика - Решение № 323 от 10.01.2010 г. по административно дело № 9342/2009 г. на Върховния административен съд, но настоящият състав приема, че това решение следва да се счита per incuriam, неуместно за придържане и следване като практика.

От доказателствата по делото е видно, че ученикът твърди отсъствие от учебни занятия по медицински причини - представил два броя медицински бележки. Вярно е, че тези бележки са представени след изтичане на срока по чл. 102, ал. 3 от Правилника, но както правилно приел и съдът, с оглед на чл. 136, ал. 1, т. 1 ППЗНП, уважителната причина за отсъствието на ученика се доказва с медицински бележки. Факта, че тези документи са представени в нарушение на задължението на ученика по чл. 102, ал. 2 от Правилника не води до извод за недоказаност на уважителните причини, т. е. за неизвинени отсъствия, а за нарушение от ученика на задължението му по чл. 102, ал. 3 от Правилника.

С оглед на горното съдът правилно тълкувал и приложил чл. 102, ал. 3 и чл. 110, ал. 2, т. 2 от Правилника. Поради това въпросът по делото е доказал ли е надлежно ученикът уважителната причина за отсъствието си?

При това тълкуване на приложимата правна норма въпросът за спазването от съда на разпоредбата на чл. 171, ал. 4 АПК по отношение на доказаността на уважителната причина за отсъствието на ученика е относим към предмета на касационната проверка. Съгласно чл. 171, ал. 4 АПК съдът е длъжен да укаже на страните по делото, че за факти и обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Но видно от оспорената заповед и от протокола от заседанието на педагогическия съвет, на който е обсъдено предложението на назначената от директора комисия и е взето решение за предлагане на директора да наложи наказание на Мария Василева "съгласно чл. 139, ал. 1, т. 3 ППЗНП и чл. 110, ал. 2, т. 3 от Правилника" въпросът за верността и автентичността на представените от ученика медицински бележки не е бил обсъждан. Нито педагогическият съвет, нито директорът са приели, че представените медицински бележки са неверни или неавтентични. Такива възражения не са били направени и в хода на първоинстанционното съдебно производство. Възраженията на касатора в хода на първоинстанционното съдено производство са били досежно нанесената поправка на медицинската бележка с дата 24.09.2014 г.

Следва да се има предвид, че медицинската бележка, която лекарят издава на ученик в удостоверение на това, че на съответната дата при извършен преглед извън системата на задължителното здравно осигуряване, установил физическото или психическо състояние на ученика, е частен свидетелстващ (удостоверителен) документ. Документът съдържа удостоверителното волеизявление на лекаря за здравословното състояние на ученика. Условията, съдържанието и редът за издаване на медицинската бележка не са регламентирани нормативно. Няма нормативен акт, който да оправомощава лекаря да издава медицинска бележка при извършен преглед и лечение извън системата на задължителното здравно осигуряване. Няма и забрана учениците да ползват медицински услуги извън системата на задължителното здравно осигуряване - това е въпрос на свободна преценка на родителите на ученика или на него самия, ако е навършил пълнолетие. Липсата на нормативно определена удостоверителна компетентност на лекаря да издава на ученика медицинска бележка при преглед извън системата на задължителното здравно осигуряване значи, че медицинската бележка не е официален свидетелстващ документ и не се ползва с материална доказателствена сила за фактите, предмет на удостоверителното волеизявление.

Процесните медицински бележки са подписани от д-р Славков. Като частен подписан документ медицинската бележка има формална доказателствена сила досежно авторството на писменото изявление - чл. 180, ГПК, стига да е редовна от външна страна. В случая медицинската бележка с дата 26.09.2014 г. е редовна от външна страна и за съда, при липса на оспорване на авторството, е било безспорно, че автор на изявлението, съдържащо се пред подписа, е на лицето, което е подписало документа, т. е. д-р Славков.

Медицинската бележка, на която е поставена дата 24.09.2014 г. е с преправен амбулаторен номер и с дата, за която касаторът твърди, че не е поставена от автора. Авторството на този документ не е било оспорено в съдебно заседание по реда на чл. 193 ГПК във вр. с чл. 144. Но тъй като поправянето на амбулаторния номер и поставянето на датата "24.09.2014 г. " са поставили под съмнение авторството, т. е. нарушили са формалната доказателствена сила на документа, в съдебно заседание съдът разпитал като свидетел соченият като издател на бележката - д-р Славков. В дадените под клетва свидетелски показания д-р Славков заявил, че първо, на 24.09.2014 г. и на 26.09.2014 г. ученикът посетил кабинета му за преглед и лечение извън системата на задължителното здравно осигуряване. И второ, че двете медицински бележки са издадени от него, в т. ч. на бележката от 24.09.2014 г. поправката на амбулаторния номер е негова, но не той е поставил датата.

При така събраните по делото доказателства съдът правилно, с оглед на чл. 180 ГПК, ценил формалната доказателствена сила на частния свидетелстващ документ - медицинската бележка от 26.09.2014 г., ценил, с оглед на чл. 178, ал. 2 ГПК, авторството на медицинската бележка от 24.09.2014 г., и ценил съдържанието на двете медицински бележки по вътрешно убеждение, в контекста на всички доказателства по делото. Съдържанието на частния свидетелстващ документ не се оспорва по реда на чл. 193 ГПК, тъй като по отношение на съдържанието той няма никаква доказателствена сила. Следва да се посочи, че дадените свидетелски показания на д-р Славков имат много по-голяма доказателствена стойност от частния свидетелстващ документ, защото показанията са дадени след обещание, че свидетелят ще говори истината и под страх от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване, каквато отговорност за него не съществува досежно издаването на частния свидетелстващ документ.

Вярно е, че в показанията си свидетелят Славков сочи, че "Допуснатата от мен техническа грешка се състои в изписването на първата цифра на амбулаторния номер, а именно вместо цифра "4" съм записал цифра "3". Грешката я установих и поправих, тъй като си записвам медицинските бележки, които издавам. " Това твърдение на свидетеля е противоположно на вписаното в медицинската бележка - видно от бележката на нея цифрата "4" е поправена на цифрата "3", т. е. първоначално е била вписана цифрата "4", а не цифрата "3", както твърди свидетелят. Именно защото в бележката е била вписана цифрата "4", а не "3", а ученикът представил бележката с амбулаторен № 415 (315 поправен) за отсъствията от 24.09.2014 г., класният ръководител върнал бележките - факт, който се потвърждава и от показанията на свидетеля Илияна Василева, майка на ученика.

С оглед на това по делото е останал неизяснен въпроса кой е амбулаторният номер на процесната бележка. Този въпрос лесно е могъл да бъде установен, тъй като самият свидетел - д-р Славков, сочи в показанията си, че всяка медицинска бележка, която издава се вписва в негов регистър. Справка в регистъра на лекаря би дала отговор на този въпрос. Но проблемът не е амбулаторния номер на бележката. Проблемът е във верността на установените с нея факти. А установяването на амбулаторния номер няма да даде отговор на този въпрос. Дори и да се установи несъответствие между амбулаторния номер посочен в медицинската бележка и в регистъра на лекаря този факт не би се отразил на верността на удостоверителното съдържание на документа, което е потвърдено с дадените под клетва показания на свидетеля - д-р Славков.

Видно от изложеното по делото е било надлежно доказано удостовереното в представените от ученика две медицински бележки, поради което за съда не е било налице задължение да указва назначаването на графологична експертиза или да указва на касатора, че не сочи доказателства, свързани с надлежното оспорване на автентичността на извършените поправки в медицинските бележки и истинността на сочените в тях обстоятелства.

С оглед на горното съдът не е допуснал твърдяното съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решението му е и съобразено с материалния закон, поради което е правилно. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка на валидността и допустимостта на решението съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд