Решение № 9175 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3502/2010 г.

Решение № 9175 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3502/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Цветанка Радкова Вълчева от гр. Благоевград против решение № 27 от 22.12.2009 г. постановено по адм. д. № 72 по описа за 2009 г. на Административен съд - Враца. Навежда оплакване за нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и моли за отмяната му. Ответникът - Агенция "Социално подпомагане" - гр. София не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С решението, подложено на касационно обжалване, Административен съд - Враца е отхвърлил предявения от Цветанка Радкова Вълчева от гр. Благоевград иск против Агенция "Социално подпомагане" София за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 4000 лв, като пропуснати ползи, произтичащи от незаконосъобразно бездействие на социалните работници на агенцията да укажат на ищцата правото й да получи ежемесечна помощ по чл. 49 от ППЗЗД за малолетния й внук за периода 4.11.2005 г. - 4.09.2008 г. Съдът е приел, че не е доказано наличие на незаконосъобразно бездействие от страна на посочените длъжностни лица, от което следва недоказаност на елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 1 от ЗОДОВ, регламентираща обективната отговорност на държавата за причинените на гражданите вреди от административната дейност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил релевантните за спора факти и въз основа на тях е изградил правилни изводи относно липсата на основание за реализиране на отговорността на ответника - Агенция "Социално подпомагане" - гр. София. Безспорно установено по делото е било обстоятелството, че малолетният внук на ищцата е бил настанен при нея за отглеждане и възпитание по силата на съдебното решение № 346/04.11.2005 г., постановено по гр. д. № 419/2005 г. по по иска на Районен съд - Мездра. Съдът е приложил правилно материалния закон като е приел, че в хипотезата на чл. 49, ал. 2 от ППЗЗД, социалният работник, изготвящ предложението за отпускане на месечна помощ за дете, настанено при роднини и близки има правомощие единствено при определяне на размера на същата. Искането за отпускане на такава помощ следва да изхожда от лицето, при което детето е настанено за отглеждане, като при определяне на размера се съобразят законовите критерии, посочени в чл. 49, ал. 2 от ППЗЗД. Отпускането на такава помощ се извършва с акт на директора на службата по социално подпомагане, като неговото волеизявление представлява индивидуален административен акт, подлежащ на контрол за законосъобразност. Издаването на такъв следва да се извърши по искане на заинтересован гражданин, при спазване на условията за допустимост на искането, посочени в АПК. Реализирането на субективното право на месечна помощ по чл. 49 от ППЗЗД зависи изцяло от волята на гражданина, а на социалния работник е предоставена единствено преценката относно нейния размер. Предвид изложеното, съдът правилно е преценил липсата на елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, поради което решението на Административен съд - Враца следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд