Решение № 201 от 11.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 659/2014 г.

Решение № 201 от 11.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 659/2014 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Никола Хитров Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. Е. -В. против решение № 538/05.11.2013 г. по т. д. № 984/2013 г. на Пловдивски апелативен съд в частите, с които се:

1. Обезсилва решение по т. д. № 683/2012 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е обявена неплатежоспособността на [фирма] - [населено място], обл. П., и е определена начална дата на същата 24.04.2010 г.,

2. Отменя решението в частта, с която за начална дата на свръхзадължеността е била определена 24.04.2010 г. и вместо нея определя 31.12.2012 г.

С въззивното решение в останалата му необжалвана част, се потвърждава първоинстанционното решение по чл. 630 ТЗ в частта за обявяване свръхзадължеността и откриване производство по несъстоятелност.

Ответното по касационната жалба [фирма] е подало отговор да не се допуска касационно обжалване, а при допускане жалбата да се остави без уважение.

В петитума на молбата с вх. № 21426 от 13.08.2012 г. по описа на Пловдивски окръжен съд за откриване на производството по несъстоятелност, [фирма] е поискало обявяването на [фирма] за свръхзадължено, съответно за неплатежоспособно, в зависимост коя от двете законови предпоставки е настъпила по-рано. Между [фирма] и следните четири дружества [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] са съществували дълготрайни търговски отношения, в рамките на които молителят е доставял на дружествата лекарства и медицински консумативи срещу задължението им да заплащат покупната цена в договорените срокове. В резултат на неизпълнение на задължението им за заплащане на сумите по доставените лекарства и медицински консумативи, между [фирма] от една страна и [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] при условията на солидарност от друга е сключено споразумение от 23.03.2010 г. за разсрочено погасяване на непогасените парични задължения в размер на 2 123 287.86 лева. По така описаното задължение били погасени общо 220 046.16 лева, като последното плащане било извършено на 05.05.2010 г. На 09.12.2011 г. на [фирма] била връчена нотариална покана за плащане в тридневен срок на изискуемите по споразумението задължения. Поради неплащане в срок [фирма] е подала молбата за откриване на производството по несъстоятелност, като твърди, че общият размер на задълженията на [фирма] е 2 139 006.83 лева

С първоинстанционното решение по молба на [фирма] е обявена неплатежоспособността и свръхзадължеността на [фирма] и е открито производство по несъстоятелност.

Въззивният съд е приел, че състоянието на свръхзадълженост е функция на неплатежоспособността по причина, че при последната, преценката се извършва на база активи с бърза ликвидност, а при свръхзадължеността следва да се изследват всички такива, като е цитирал и практика на ВКС - решение № 115 от 25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г., II т. о. и решение № 64 от 23.03.2010 г. по т. д. № 959/2010 г., II т. о. Въз основа на това въззивният съд е стигнал до извод, че откриването на производството по несъстоятелност не може да бъде едновременно и на двете основания - неплатежоспособност и свръхзадълженост, т. е. съдът в решението си съобразно искането, с което е сезиран следва да даде изричен отговор кое от двете фактически състояния е налице. Тъй като първоинстанционният съд е констатирал, че в случая липсата на бързо ликвидни активи се равнява и на пълната липса на имущество, Пловдивски апелативен съд е преценил, че производството следва да се открие само на основанието свръхзадълженост, защото то е функция на неплатежоспособността, т. е. поглъща същата. Въззивната инстанция е приела, че споразумението от 23.03.2010 г. е нищожно и е определила началната дата на свръхзадължеността 31.12.2012 г.

Поставеният последен въпрос от касатора, относим към приложението на двете основания за откриване на производство по несъстоятелност, както и съдържа ли се състоянието на свръхзадълженост в състоянието неплатежоспособност и възможно ли е откриването на производство по несъстоятелност и на двете основания или свръхзадължеността изключва неплатежоспособността, не е бил предмет на обсъждане в решение по чл. 290 ГПК от 2007 г. Липсата на съдебна практика по въпроса е самостоятелно основание за допускане до касационно обжалване при селективния критерий на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По изложените съображения, обжалваното въззивно решение № 538/05.11.2013 г. по т. д. № 984/2013 г. на Пловдивски апелативен съд е допуснато до касационно обжалване при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния правен въпрос: Съдържа ли се състоянието на свръхзадълженост в състоянието неплатежоспособност и възможно ли е откриването на производство по несъстоятелност и на двете основания или свръхзадължеността изключва неплатежоспособността?

ВКС-I т. о., за да се произнесе, взе предвид следното:

По правният въпрос:

Свръхзадължеността е специално основание за откриване на производство по несъстоятелност, защото не се прилага за всички търговци, а само за капиталовите търговски дружества. За останалите свръхзадължеността не създава заплаха за кредиторите, тъй като освен от едноличния търговец или персоналното търговско дружество, кредиторите могат да се удовлетворят и от личното имущество на физическото лице - търговец или от това на неограничено отговорните съдружници. Затова при тези длъжници неплатежоспособността е единственото основание за откриване на производство по несъстоятелност. От друга страна неплатежоспособността на един длъжник винаги създава заплаха за неговите кредитори, поради това тя е уредена като общо основание за откриване на несъстоятелността при всички търговци.

Успоредното, самостоятелно уреждане на свръхзадължеността е доказателство, че при нея възниква специфична заплаха за кредиторите. Тази заплаха при капиталовите търговски дружества се изразява в това, че ако задълженията в пасива надхвърлят имуществото в актива, имуществото на капиталовото търговско дружество ще бъде обективно недостатъчно да удовлетвори всички кредитори, дори ако дружеството е платежоспособно.

В тази връзка за свръхзадълженото капиталово търговско дружество следва да се открие производство по несъстоятелност, без да се чака момента, в който неговото имущество ще се изразходи и ще настъпи и неговата неплатежоспособност. По този начин ще се обезпечи равно третиране на всички кредитори и тяхното съразмерно удовлетворение от недостатъчното имущество на дружеството.

Чрез изтеглянето на момента на откриване на производство по несъстоятелност се гарантират и по-благоприятни условия за оздравяване на предприятието на длъжника. Тъй като, ако се открие производството по несъстоятелност на основание свръхзадълженост, то в този момент дружеството може все още да разполага с имущество, което ще се съхрани с откриването на производството по несъстоятелност, а това ще позволи дейността на длъжника да се продължи и да се направи опит за оздравяване на предприятието.

Неплатежоспособността е състояние на невъзможност за изпълнение на изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публично правно задължение към държавата или общините, свързана с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане. За разлика от неплатежоспособността, при свръхзадължеността, не е нужно задълженията да са изискуеми. При преценката дали е налице това състояние се вземат предвид и неизискуемите задължения.

С оглед гореизложеното и с оглед легалните дефиниции на двете понятия (чл. 608, ал. 1 ТЗ) за неплатежоспособност и (чл. 742, ал. 1 ТЗ) за свръхзадълженост, настоящият състав на ВКС-I т. о. отговаря на поставения въпрос, по следния начин: Тези две основания за откриване на производството по несъстоятелност са самостоятелни. Могат да бъдат предявени в условията на кумулативност или евентуалност. Възможно е откриване на производство по несъстоятелност и на двете основания, ако съвпада началната дата. Ако свръхзадължеността предхожда момента на настъпване на неплатежоспособност, от значение е дали състоянието на свръхзадължеността продължава да съществува и към момента на постановяване на решението. При наличието на предпоставките и на двете, ще бъде съобразена по-ранната дата, ако съответното състояние е налице и към момента на постановяване на решението.

По правилността на решението:

На първо място следва да се разгледа правилността на въззивния акт досежно обявеното за нищожно споразумение от 23.03.2010 г. между [фирма] от една страна и [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] от друга. Пловдивски апелативен съд е анализирал въпросното споразумение по-скоро като встъпване в дълг, но не и новация, тъй като при нея е нужно наличието на валиден стар дълг, което предполага точна и ясна индивидуализация на юридическия факт породил новираното задължение - дата, месец, година, страни, предмет. В случая такава ясна индивидуализация за задълженията на всеки от четирите длъжници липсва. Именно поради липсата на индивидуализация въззивната инстанция е счела, че споразумението от 23.03.2010 г. е нищожно поради липса на предмет- чл. 26, ал. 2 ЗЗД.

В чл. 20 ЗЗД е предвидено, че при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Като отделните уговорки следва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. С процесното споразумение [фирма] е признало задълженията си като длъжник по търговски продажби, както и се е задължило солидарно и по търговските продажби на лекарства и медицински консумативи, извършени към други три дружества - [фирма], [фирма] и [фирма], т. е. налице е признание относно собствените задължения и встъпване в дълг по отношения на задълженията на другите три дружества.

В случая въззивният съд не е преценил действителната воля на страните в контекста на целия договор. Ответникът по молбата за откриване на производство по несъстоятелност не е оспорил задълженията по споразумението. От поведението на страните след сключването на споразумението, осъщественото частично изпълнение по сключеното споразумение в размер на 220 046.16 лева, следва, че длъжниците по него са били наясно с уговорените параметри в него и не са оспорвали действителността му. Поради бързината и многообразието от отношения в търговския стокооборот би било противно на обичаите в практиката и добросъвестността да се обяви за унижощен поради липса на предмет договор, в който липсва индивидуализацията на всяко едно задължение /издадена фактура/, а е посочено, че задължението е породено от извършени доставки от страна на [фирма] към отделните дружества на лекарствени продукти и санитарни материали по продажбени отношения между [фирма] и [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма]. Настоящият състав на ВКС, счита, че сключеното на 23.03.2010 г. споразумение е действително, предметът по него е точно и ясно индивидуализиран и то следва да се вземе предвид при преценката дали следва да се открие производство по несъстоятелност. Във връзка с това не следва да се разглежда възражението свързано с процесуалноправната легитимация на кредитора, защото той се легитимира, като такъв, и с това споразумение.

В петитума на молбата за откриване на производството по несъстоятелност, касаторът е поискал обявяването на [фирма] за свръхзадължено, съответно за неплатежоспособно, в зависимост коя от двете законови предпоставки е настъпила по-рано. С оглед заключението и най-вече "допълнение" към заключение на вещото лице Р. е видно, че балансовата стойност на [фирма] към дата 31.12.2009 г. е активи 241 000 лева и пасиви 202 000 лева. А към датата на сключване на процесното споразумение 23.03.2010 г. [фирма] е било свръхзадължено, тъй като паричните му задължения към тази дата надвишават неговото имущество. Неплатежоспособността на дружеството е възникнала на 24.04.2010 г., тъй като тогава е настъпил първият падеж на първата вноска по споразумението в размер на 400 000 лева. В края на 2010 г., 2011 г. и 2012 г. балансът на дружеството е отрицателен. До момента на постановяване на решението не се твърди преодоляване на състоянието на неплатежоспособност, т. е. не са въведени основания по чл. 631 ТЗ.

По изложените съображения, въззивното решение следва да бъде оставено в сила, като само в частта, с която е обявена началната дата на свръхзадължеността, следва да бъде отменено и за начална дата на свръхзадължеността на [фирма] да се определи 23.03.2010 г.

При този изход на спора и на основание чл. 78 ГПК във вр. с чл. 621 ТЗ, на касатора следва да се присъдят разноски в размер на 2 958.09 лв. по представения списък, който не е оспорен.

Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, ВКС-I т. о.