Решение № 6253 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3213/2016 г.

Решение № 6253 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3213/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. И. С. от гр. С., чрез процесуалният му представител адв. Парлапански, против Решение № 81 от 05.01.2016 г., постановено по адм. дело № 10099/2014 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е уважен частично предявения против Столична дирекция на вътрешните работи иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, в размер на 250 (двеста и петдесет) лева за претърпени неимуществени вреди, вследствие незаконни задържане и обвинение по Указа за дребното хулиганство, въз основа на акт за констатиране на дребно хулиганство, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на увреждането - 11.07.2008 г. - до окончателното изплащане на сумата, както разноски по делото в размер на и 860 лв. Изложени са доводи, че решението е частично неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира разноски за касационното производство. Ответникът - Столична дирекция на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, гл. юрк. Т. Ц. взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юристконсулско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Производството пред първостепенният съд е образувано по исковата молба на А. И. С. от гр. С., против Столична дирекция на вътрешните работи, с искане да бъде осъдена същата да му заплати 2 500 лева за неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконното му задържане и обвинение по реда на Указа за борба с дребното хулиганство (УБДХ) на 10.07.2008 г., по което впоследствие е признат за невиновен с Решение на Софийски районен съд по Протокол от 11 юли 2008 г. постановено по НАХД № 8261/2008 г., както и вследствие разгласяване на задържането му в средствата за масова информация, както и за отношението към него по време на задържането му в ареста преди да бъде изправен на съд. Предявеният иск е уважен частично в размер на 250 (двеста и петдесет) лева, който размер е определен по справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД. За да постанови този резултат първостепенният съд е приел, че на 10.07.2008 г., около 23:00 ч., ищецът е бил нападнат от безпризорни кучета, вследствие на което срещу тях е произвел редица изстрели с притежаваното от него законно газово оръжие. На мястото били повикани служители на 06 РУП, които след пристигането си са го задържали, въз основа на издаден акт по чл. 2 от УБДХ на 10/11.07.2014 г., до отвеждането за представянето му пред съда - в 14:30 ч. на 11.07.2008 г. Установено е също, че случаят е станал публично достояние чрез пресата, бил е обсъждан в медийното пространство не само през 2008 г., но и значително след това - през 2013 г., в това число и като парадокс, тъй като ищецът е чл. на правозащитна организация, а е арестуван за нарушение на обществения ред и по-точно казано за проява на дребно хулиганство. С неподлежащо на обжалване Решение от 11.07.2008 г., постановено по НАХД № 8261/2008 г. от СРС, 19 състав, А. И. С. е бил признат за невиновен по възведеното му обвинение, че е осъществил нарушение по УБДХ. При тази фактическа установеност съдът, на осн. чл. 300 ГПК, приложим субсидиарно в административния процес, е направил извод, че установеното с решението на наказателния съд е задължително за гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено дейнието, неговата противоправност и виновността на дееца. Затова е приел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и отговорността на ответника следва да бъде ангажирана. При определяне на размера на претендираната неимуществена вреда, съдът е взел предвид общественото положение на г-н Симеонов, обстоятелството, че случаят е станал обществено достояние чрез пресата, изминалия петгодишен период от време преди предявяване на исковата молба и разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и е счел, че обезщетението от 250 лева ще съставлява справедливо овъзмездяване на моралните вреди. Акцесорната претенция за лихви е уважена, считано от деня на постановяване на съдебното решение - 11.07.2008 г. на наказателния съд до окончателното изплащане на сумата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил съответни на материалния закон правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция без да е необходимо да се повтарят. Обжалването засяга само размера на обезщетението. Наведените в тази вързка доводи са неоснователни. Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост (арг. от чл. 52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т. гр. д. № 3/2004 на ОСГК на ВКС). В задължителната практика са определени критериите за понятието "справедливост". Постановено е, че то не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление съдът следва да прецени характера и степента на увреждането, начина и обстоятелства, при които е получено, последиците, продължителността и степента на интензитет, възрастта на увредения, общественото и социалното му положение, продължителността на търпяната репресия, респективно времето, през което лицето е било задържано, характера на обвинението, т. е. тежестта на престъплението, в което е обвинен ищеца, осъществени ли са спрямо обвинения мерки на принуда и какви, данните за личността му с оглед това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което лицето не е извършило, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в т. ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. Всички тези обстоятелства са преценени от решаващия съд и съображенията му са изложени в мотивите. Несъгласието на страната с мотивите на съда не е касационно основание. С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение - правилно и като такова ще следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юристконсулско възнаграждение е направено своевременно, но не следва да бъде уважено, поради неспазване на задължението по чл. 80 ГПК, приложим субсидиарно. Страната, която претендира присъждане на разноски е длъжна да представи на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. С оглед на тази норма, както ищецът, така и ответникът дължат изпълнение на разпоредбата, тъй като в противен случай се нарушава принципа на равенство на страните в процеса. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение