Решение № 6237 от 14.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1826/2009 г.

Решение № 6237 от 14.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1826/2009 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ивайло Костадинов Котов от гр. София против Решение № 788/23.10.2008 г., постановено по адм. дело № 2459/2008 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването му срещу Заповед № 4840/19.03.2008 г. на Началника на 07 РПУ при Столична дирекция "Полиция" - МВР, с която му е отказано издаване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - Началника на 07 РПУ при Столична дирекция "Полиция" - МВР, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд София-град е отхвърлил оспорването по жалбата на Ивайло Костадинов Котов от гр. София срещу Заповед № 4840/19.03.2008 г. на Началника на 07 РПУ при Столична дирекция "Полиция" - МВР, с която на основание чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ) му е отказано издаването на разрешения за носене и съхраняване на късо огнестрелно оръжие. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че при всяко искане за издаване на разрешение по ЗКВВООБ - първоначално или последващо, в тежест на лицето подало искането е да докаже необходимостта от използване на огнестрелно оръжие. Изложени са мотиви, че в случая необходимостта от носене и съхраняване на огнестрелно оръжие не е доказана. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ, разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат от физическите лица, включително от лица, регистрирани като еднолични търговци при недоказана или отпаднала необходимост. В настоящият случай, в административния акт се сочи основанието "недоказана необходимост". В нормата на чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ също е предвидено, че в искането за издаване на разрешение трябва да се обоснове необходимостта от издаването му. Анализът на тези разпоредби налага извода, че в тежест на лицето, подало искането за издаване на разрешение, е да докаже необходимостта от притежаването на огнестрелно решение. За да е налице доказана необходимост за придобиване, съхраняване и носене на оръжие по смисъла на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ, не е необходимо да съществува конкретно застрашаване и опасността да е реална и постоянна. Достатъчно е опасността да съществува потенциално, с оглед на степента на застрашеност на охраняваните обекти и обществени отношения. Видно от представените пред двете инстанции доказателства, Котов не е мотивирал нуждата си от притежание на огнестрелно оръжие. Наведените в жалбата доводи, че в тежест на административния орган е да установи промяната в обстоятелствата, сочещи отпадане на първоначалната необходимост от носене и съхраняване на оръжие не намират опора в закона и не се споделят от настоящата инстанция. Следва да бъде отбелязано, че наличието на същите условия, каквито са били при издаване на първото разрешение за придобиване на оръжие не установяват наличие на необходимост от носене и съхраняване на късо огнестрелно оръжие. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София-град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение