Решение № 15692 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8057/2019 г.

Решение № 15692 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8057/2019 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "РАСТЕР-ЮГ" ООД, гр. Благоевград, представлявано от управителите А. Муртов и Р. Костов, чрез адвокат Д. Петрова против решение № 3152/10.05.2019 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 2213/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 22000116002611-091-001/9.01.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП. Изложените доводи са за нарушение на материалния и процесуалния закон при постановяване на решението и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че изводите на съда, с които потвърждава ревизионния акт са в противоречие с доказателствата по делото, практиката на Върховния административен съд и на Съда на ЕС. Твърди, че са изпълнени всички предпоставки за възникване и признаване на правото на данъчен кредит и че разполага не само с фактури, но и с други доказателства за осъществяване на доставките, включително и за осчетоводяването на закупените стоки и услуги. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. София, чрез процесуалния си представител юрк. Бакърджиева оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред Административен съд, София град е бил ревизионен акт, в частта, в която на "Растер - Юг" ООД, гр. Благоевград са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 04.2014 г., м. 02.2015 г. и м. 12.2015 г., резултат от отказ на право на данъчен кредит в общ размер 24 782. 60 лева и съответните лихви от 3 826. 26 лева. Допълнителните задължения за ДДС са резултат от отказ на право на данъчен кредит в размер на 6000 лева за д. п. м. 04.2014 г. по фактура издадена от "ВаНи Консулт" ООД с предмет услуга по договор (комисионен договор), в размер на 3770. 40 лева за д. п. 02. 2015 г. по две фактури, издадени от "Ком. Сис" ЕООД за доставка на стоки/части и за д. п. м. 12.2015 г. в размер на 15 012. 20 лева по фактури, издадени от "Ванвест Билд" ЕООД за доставки на строителни материали и по фактури, издадени от "Елос" ЕООД с предмет строително - монтажни работи (СМР) съгласно договор. Делото се гледа за втори път от касационната инстанция. С решение № 2493/20.02.2019 г. постановено по адм. дело № 12905/2018 г., Върховният административен съд, състав на първо отделение е отменил предходно решение № 5296/20.08.2018 г. на Административен съд, София град по адм. дело № 8144/2017 г., с което ревизионният акт е обявен за нищожен и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. С обжалвания съдебен акт съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му и в съответствие с материалния закон. Съдът е обсъдил представените по делото доказателства относно всеки от доставчиците и е приел, че не е установено осъществяването на доставките. По доставките от "Ванвест Билд" ЕООД е установил, че "Растер - Юг" ООД е упражнило право на данъчен кредит в размер на 5012. 20 лева в д. п. м. 12.2015 г. Касае се за доставки на строителни материали - летни, керемиди, улуци, греди, гипсови плоскости, мазилка и др. Съдът е обсъдил представените по делото писмени доказателства, обясненията на ревизираното лице, че доставките на строителните материали са във връзка с изпълнението на СМР на обект "Къща за настаняване на туристи" в гр. Сапарева баня, възложени на "Елос" ЕООД, както и заключението на ССЕ и е приел, че се касае за родово определени вещи, които не са индивидуализирани чрез тяхното предаване и прехвърляне на правото на собственост. По фактурите от "Елос" ЕООД в решението е посочено, че няма данни за действително извършени СМР - услуги. Представени са копия на фактурите, протоколи обр. 19 и договор от 1.12.2015 г. за извършване на СМР услуги на обект "Къща за настаняване на туристи" в гр. Сапарева баня. От съдържанието на представените три протокола обр. 19 съдът е установил, че два от тях са съставени в деня на подписване на договора - 1.12.2015 г. за дейности, за осъществяването на които е необходимо значително време и работници. За един работен ден са отчетени големи количества работа. Съдът е съобразил и писмените обяснения на ревизираното лице, че СМР са изпълнени с материалите, доставени от "Ванвест Билд" ЕООД, чийто фактури са издадени на 3.12.2015 г., на 26 и 28.12.2015 г. От ССЕ съдът е приел, че доставките са отразени в счетоводството на ревизираното дружество. По отношение на плащането е констатирал наличието на фискални бонове, а от друга страна и на разходни касови ордери (РКО), сумите по които, както и датата им на издаване, са в противоречие с фискалните бонове. По фактурата от "ВаНи Консулт" ООД съдът е приел, че не е доказано предоставянето на консултантска услуга. Фактурата е издадена в деня на подписване на договора от 31.03.2014 г., а предметът му изисква изготвянето и предоставянето на списъци на сгради и обекти в инфраструктурни проекти, каквито не са представени. Според съда не се установява и заявеното от дружеството намерение за участие в бъдещи СМР и рехабилитация на гари до Национална компания "Железопътна инфраструктура" да е резултат от консултантската дейност на доставчика. За д. п. м. 02.2015 г. съдът е установил, че "Растер - Юг" ООД е упражнило право на данъчен кредит в размер на 3770. 40 лева по две фактури, издадени от "Ком. Сис" ЕООД за доставка на резервни части за товарни автомобили. В хода на ревизията са представени само фактурите. В съдебното производство от ССЕ е установено, че фактурите са осчетоводени от ревизираното лице. Доставчикът не е открит при насрещната проверка, но от представената в съдебното производство справка от ИС на НАП е установено, че в процесният период е имал само един обект и търговската му дейност е с предмет ремонт на ЕКАФП и ЕСФП. Въз основа на тези факти, съдът е обосновал извод, че доставките на резервни части не са доказани. Решението е правилно постановено. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Съдът е изяснил фактите, релевантни за възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит и е направил законосъобразни изводи по приложението на материалния закон. Основна предпоставка за признаване на правото на приспадане по чл. 68 и сл. ЗДДС е действителното осъществяване на облагаеми доставки на стоки и услуги. По силата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на данъчен кредит възниква когато подлежащият на приспадане ДДС стане изискуем. Съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 ЗДДС данъкът става изискуем на датата на настъпване на данъчно събитие по ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от същия закон. В общата хипотеза на чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчно събитие по доставки на стоки настъпва към момента на прехвърляне правото на собственост върху стоката (правото, получателят по доставката да се разпорежда със стоката фактически като собственик по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112), а по доставките на услуги - към момента на извършването им. В чл. 25, ал. 7 ЗДДС е предвидено, че данъкът става изискуем и при получаване на плащането (за размера на плащането), когато преди настъпване на данъчно събитие в горните хипотези, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка. Изключение е предвидено за получено плащане вътреобщностна доставка. От посочената правна уредба следва, че релевантните факти, които подлежат на доказване при спор относно осъществяването на облагаеми доставки са преди всичко - доставянето и получаването на стоките, в резултат на което получателят е получил фактически правото да се разпорежда със стоките като собственик и извършването на услугите. Съгласно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства в съдебното производство е на ревизираното лице, което претендира признаване на правото на данъчен кредит и в случая не е изпълнена. От доказателствата по делото - договор от 31.03.2014 г., препис от фактурата и заключение на ССЕ не се установява, че "ВаНи Консулт" ООД е предоставил консултантска услуга на "Растер - Юг" ООД. Правилно съдът е съобразил, че липсват доказателства за изпълнение на договора от 31.03.2014 г. и че фактурата е издадена в деня на подписването му. По делото не са представени изготвени списъци с обекти, не се установява, че изразените от ревизираното дружество намерения за изпълнение на обекти до НК "Железопътна инфраструктура", са свързани въобще с предмета на договора от 31.03.2014 г. Представено е платежно нареждане за направено по банков път плащане от ревизираното лице на доставчика, но не може да се приеме, че данъкът е станал изискуем и в хипотезата на чл. 25, ал. 7 ЗДДС, тъй като фактурата не документира авансово плащане. От друга страна към момента на плащането не са известни всички елементи на облагаемата доставка на комисионна услуга (арг. т. 36 от делото "Фирин", С-107/13) и повече от 5 години от сключването на договора, не са налице данни и доказателства за изпълнението му. По доставките на СМР - услуги от "Елос" ЕООД представените три протокола обр. 19 удостоверяват строителни работи на обща стойност 24088 лева без ДДС, докато стойността на СМР по процесните пет фактури и на сключения договор е 50 000 лева без ДДС. Правилно съдът е преценил доказателствената сила на протоколите, като частни документи по смисъла на чл. 180 ГПК във връзка с останалите доказателства по делото. Извършването на описаните в тези документи работи от "Елос" ЕООД на посочения в обясненията обект не се подкрепя от останалите доказателства по делото - удостоверение изх. № 056/1.11.2015 г. издадено на "Растер - Юг" ООД от възложителя на обект "Къщи за настаняване на туристи" в гр. "Сапарева баня" - ЕТ "М. Кирев - Фрей", според което изпълнението на договора за строителство е приключило на 15.06.2015 г. и разрешение за ползване № СТ -05-2472/21.12.2015 г. за същия обект, които сочат завършване на обекта преди 22.12.2015 г. и от 28.12.2015 г., както и заключение на съдебно - счетоводна експертиза (ССЕ), според което не се установява връзка между спорните доставки и последващи СМР - услуги, извършени от ревизираното лице. По доставките на стоки - на резервни части от "Ком. Сис" ЕООД и на строителни материали от "Ванвест Билд" ЕООД не е доказано доставянето и получаването им - факти, релевантни за настъпването на данъчно събитие съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС и изискуемост на данъка. Поради това и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗДДС не се установява възникването на право на данъчен кредит за получателя по фактурите. По тези съображения, настоящият състав преценява, че решението, с което е отхвърлена жалбата на "Растер - Юг" ООД е валидно, допустимо и правилно постановено и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се остави в сила. При този изход на спора, искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, се явява основателно. На Национална агенция за приходите - юридическото лице, в чиято структура се намира директора на дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика", гр. София следва да се присъди сумата 1273. 48 лева на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,