Решение № 7902 от 15.9.2022 г. на ВАС, III о.

Главна дирекция Изпълнение на наказанията е подала касационна жалба срещу решение 7138/01.12.2021 г. по адм. дело 6968/2020 г. по описа на Административния съд град София в частта, в която е осъдена да заплати на М. Харакчиев обезщетение в размер на 1000 лева за неимуществени вреди, причинени в периода 17.06.2010 г. - 17.06.2013 г. от осъществена спрямо него дискриминация. Направени са оплаквания за недопустимост и алтернативно, за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено, като се присъдят направените разноски. Главна дирекция Изпълнение на наказанията е обжалвала и постановеното по същото дело допълнително решение 149/11.01.2022 г., с което е допълнено решение 7138/01.12.2021 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, тъй като лихвата се дължала от датата на влизане в сила на решението на Комисията за защита от дискриминация. Ответникът М. Харакчиев не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационните жалби са неоснователни. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на М. Харакчиев, с която срещу Главна дирекция Изпълнение на наказанията е предявен иск за сумата 1700 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в периода 17.06.2010 г. - 17.06.2013 г. от осъществена от началника на Затвора [населено място] дискриминация, установена с решение 2/06.01.2016 г. на Комисия за защита от дискриминация, ведно със законната лихва, считано от 17.06.2013 г. до окончателното й изплащане. Административният съд установил, че М. Харакчиев изтърпява наказание доживотен затвор без право на замяна в Затвора [населено място]. За периода 01.06.2009 г. 01.06.2013 г. Харакчиев краткосрочно пребивавал в Затвора - [населено място], където бил настаняван със статут на лишен от свобода по така наречената чужда делегация . За времето на пребиваване му бил определен престой на открито за 60 минути, а за останалите лишени от свобода престоят на открито бил минимум 90 минути. Ищецът предявил осъдителен иск срещу Главна дирекция Изпълнение на наказанията за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени от проявена по отношение на него дискриминация при престоя му в Затвора [населено място], където престоявал на открито за по-кратко време в сравнение с останалите лишени от свобода. С определение от 28.06.2013 г. Софийският районен съд прекратил производството и изпратил делото по подсъдност на Административния съд град-София. С определение 5284/29.07.2013 г. по адм. дело 7285/2013 г. по описа на Административния съд София-град материалите по делото били изпратени на Комисията за защита от дискриминация. Комисията за защита на дискриминация образувала преписка 454/2013 г. и след приключване на производството издала решение 2/06.01.2016 г., с което приела, че началникът на Затвора [населено място] е осъществил пряка дискриминация по признак лично положение по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация по отношение на лишения от свобода Харакчиев. Комисията за защита от дискриминация приела също, че и Главна дирекция Изпълнение на наказанията е осъществила пряка дискриминация по признак лично положение по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация. Решението на Комисията за защита от дискриминация не било обжалвано и влязло в сила. При разглеждането на делото административният съд поискал справка от Главна дирекция Изпълнение на наказанията за пребиваването на ищеца в Затвора [населено място] и допуснал изслушването на свидетелски показания на лишения от свобода Ж. Господинов. От правна страна съдът приел, че искът е допустим, тъй като с влязло в сила решение на Комисията за защита от дискриминация е установена осъществена спрямо ищеца дискриминация. Административният съд счел за неоснователно възражението на Главна дирекция Изпълнение на наказанията , че спорът между страните е разрешен с влязло в сила решение на Софийския районен съд. Съдът отбелязал, че спорът не е приключил, тъй като видно от справка от Софийския градски съд, има образувано въззивно гражданско дело 9618/2020 г. по жалбата на М. Харакчиев срещу решение 79340/30.04.2020 г. на Софийския районен съд. С решението на районния съд е отхвърлен предявеният от М. Харакчиев срещу Главна дирекция Изпълнение на наказанията иск с правна квалификация чл. 71, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация за сумата 5100 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца вследствие на упражнена спрямо него непряка дискриминация и тормоз в качеството му на лишен от свобода, пребиваващ в Затвора [населено място] от така наречената чужда делегация в периода 01.06.2009 г. - 1.06.2013 г. Решение 2/06.01.2016 г. на Комисията за защита от дискриминация, влязло в сила на.04.05.2016 г., обхваща част от този период. Въз основа на събраните по делото доказателства административният съд приел, че са установени всички елементи на фактическия състав на чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По отношение на М. Харакчиев била осъществена дискриминация, основана на признак "лично положение". При местопребиваването на ищеца в определено място за лишаване от свобода, по отношение на него бил приложен различен, по-неблагоприятен режим, от този на останалите лишени от свобода. Дискриминацията била осъществена от длъжностно лице, служител на Главна дирекция Изпълнение на наказанията , в срока, посочен в исковата молба. Поради проявеното към него неравно третиране ищецът понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, стрес, безпокойство, чувства на отхвърляне и несправедливост. Съдът отчел, че Харакчиев бил лишен от свобода до живот, с оглед на което ежедневното му движение на открито има голямо значение. Във връзка със заявеното от представителя на Софийската градска прокуратура становище за неоснователност на исковата претенция поради изтекла погасителна давност, съдът приел, че искът не е погасен по давност, тъй като приложение намирала разпоредбата на чл. 110 от Закона за задълженията и договорите. Правото на иск се пораждало, считано от влизане в сила на решение 2/06.01.2016 г. на Комисията за защита от дискриминация, или от 27.01.2016 г., а погасителната давност изтичала на 27.01.2021 г. или след датата на внасяне на исковата молба на Харакчиев. При наличието на законовите предпоставки административният съд присъдил на ищеца по справедливост обезщетение в размер на 1000 лева, като отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 1700 лева. С постановеното допълнително решение от 11.01.2022 г. Главна дирекция Изпълнение на наказанията е осъдена да заплати на М. Харакчиев сумата 1000 лева, ...съставляваща неимуществени вреди от осъществена спрямо него дискриминация, ведно със законната лихва от 17.06.2013 г. до окончателно изплащане на сумата . Съдът посочил, че върху обезщетението се дължи законната лихва, за която пропуснал да се произнесе в диспозитива на съдебния акт. Касационната инстанция намира, че решението не е недопустимо поради наличието на друго дело със същите страни, чийто предмет включва част от предмета на адм. дело 6968/2019 г. по описа на Административния съд София-град. Съгласно чл. 299 ГПК повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда, ако спорът вече е решен с влязло в сила решение по друго дело. От представената справка на Софийския градски съд се установява, че решението по гр. дело 25371/2019 г. по описа на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявения от М. Харакчиев срещу Главна дирекция Изпълнение на наказанията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, понесени в периода 1.06.2009 г. - 1.06.2013 г., в резултат на проявена спрямо него дискриминация по времето, когато пребивавал в Затвора [населено място] по така наречената чужда делегация, не е влязло в сила. При постановяване на решението в частта, в която е присъдил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди за периода 17.06.2010 г. 1.06.2013 г. административният съд не е допуснал нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 74 от Закона за защита от дискриминация в случаите по раздел I всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите. В случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. Административният съд е установил наличието на предпоставките на отговорността: незаконно, дискриминиращо ищеца поведение на длъжностно лице от състава на Главна дирекция Изпълнение на наказанията, съставляващо административна дейност, установено с влязло в сила решение на Комисията за защита от дискриминация. В пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с осъщественото по отношение на М. Харакчиев неравно третиране по време на временното му настаняване в Затвора [населено място] по чужда делегация , са му причинени неимуществени вреди, които съдът е възмездил по справедливост, отчитайки значимостта на вредите и времето, през което са понасяни. Административният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като е присъдил на ищеца обезщетение за времето от 02.06.2013 г. - 17.06.2013 г. В мотивите на решението на Комисията за защита от дискриминация е отбелязано, че разгледаните от нея оплаквания по жалбата на М. Харакчиев се отнасят за периода 01.06.2009 г. - 1.06.2013 г. Комисията е прекратила производството за установяване на дискриминация в периода 1.06.2009 г. - 17.06.2010 г., от което следва, че нарушението на принципа за равно третиране от страна на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е установено с обвързващ акт само за част от исковия период или за времето от 18.06.2010 г. до 1.06.2013 г. Решението следва да се отмени в частта за присъденото обезщетение за вреди за сумата 13 лева за периода 02.06. 2013 г. - 17.06.2013 г. и предявеният иск да се отхвърли в тази част. В останалата част решението следва да се остави в сила. Допълнителното решение следва да се обезсили в частта, в която съдът се е произнесъл повторно за присъждането на обезщетение в размер на 1000 лева вместо да присъди само законната лихва върху главницата. Допълнителното решението следва да се отмени като неправилно в частта, в която законната лихва е присъдена, считано от 17.06.2013 г. до 4.05.2016 г. Вместо него следва да се постанови друго, с което се отхвърля искът за присъждане на законната лихва в тази част, както и за присъждане на законната лихва върху сумата 13 лева, считано, следва да се отхвърли от 4.05.2016 г. Фактическият състав, от който произтича отговорността на ответника, е завършен, считано от датата на влизане в сила на решението на Комисията за защита от дискриминация или от 4.05.2016 г., така че законна лихва не се дължи преди тази дата. С молба от 24.01.2022 г. Главна дирекция Изпълнение на наказанията е възразила срещу размера на държавната такса от 70 лева, платена за касационното обжалване. Според касационният жалбоподател държавната такса се дължи в размер на 12,50 лева съгласно чл. 2а, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс. Касационната инстанция намира, че административният съд незаконосъобразно е указал плащането на такса от 70 лева за касационно обжалване от Главна дирекция Изпълнение на наказанията . Касационният жалбоподател не дължи такса предвид разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация, съгласно която за производствата пред съд по този закон не се събират държавни такси, а разноските са за сметка на бюджета на съда. Внесената от Главна дирекция Изпълнение на наказанията държавна такса от 70 лева следва да бъде освободена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд,