Решение № 5118 от 12.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1258/2011 г.

Решение № 5118 от 12.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1258/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Росен Петров Златанов и Александър Петрова Златанов - и двамата от гр. София, представлявани от адв. Иванова, против решение № 14102 от 23.11.2010 г. по адм. дело № 4676 от 2010 г. на Върховния административен съд - III отделение. С обжалваното решение е отхвърлено искане с правно основание чл. 39, ал. 3 ЗДС, подадено от Росен Петров Златанов и Александър Петров Златанов, за отмяна на отчуждаването на техен имот с Решение № 645 на Министерския съвет от 30.08.2006 г. Касаторите искат отмяна на обжалваното решение, като поддържат неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърдят неправилност на извода на съда, че липсват данни за адресите им, което е наложило прилагане на разпоредбата на чл. 39а ЗДС. Сочат, че са установими като физически лица чрез публичния имотен регистър, чрез картите за регистрация по постоянен адрес на гражданите в общината и чрез обявяването (регистрацията) на имота в общината във връзка с дължимите данъци. Считат, че и представеното по делото пред първата инстанция фотокопие на лична карта на Росен Петров Златанов, останало необсъдено от съда, доказва, че адресите им са известни. Също така оспорват като неправилен извода на съда за неизяснена собственост върху имота - предмет на отчуждаването, като твърдят, че собствеността е установена с нот. акт № 17, том II, рег. № 5323, дело № 213 от 2004 г., издаден от нотариус Георги Златев, който нотариален акт е бил представен пред първата инстанция. В производството пред настоящата касационна инстанция касаторите представят още два нотариални акта, с които по безспорен начин се доказвала собствеността им върху процесния имот. Считат също така, че е неприложима и законовата разпоредба, предвиждаща определеното обезщетение да се внася от инвеститора на обекта в търговска банка по сметка на областния управител, когато съществува спор между няколко лица за правото върху дължимата сума или за права върху отчуждения имот, тъй като в случая липсва спор за собственост. Подробни съображения са изложени в касационната жалба. Ответната страна - Министерският съвет на Република България, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуални представители оспорват касационната жалба и молят да се остави в сила обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за основателна. Счита, че са налице предпоставките по чл. 39, ал. 3 ЗДС за отмяна на отчуждаването. Върховният административен съд - петчленен състав - I колегия, намира касационната жалба за допустима и основателна. С обжалваното решение Върховният административен съд - III отделение, е отхвърлил искането с правно основание чл. 39, ал. 3 ЗДС, подадено от Росен Петров Златанов и Александър Петров Златанов, за отмяна на отчуждаването на 76 кв. м от собствения им недвижим имот с пл. № 1465, нанесен в кадастрален лист № 618, местността "Кръстова вада", с административен адрес гр. София, бул. "Черни връх" № 190, осъществено с Решение № 645 на Министерския съвет от 30.08.2006 г. (обн., ДВ, бр. 74 от 8.09.2006 г.), с което се отчуждават имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Софийски околовръстен път - южна дъга", участък "Симеоновско шосе" - бул. "България" от км 44 + 720 до км 49 + 291.40", намиращи се на територията на област София. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че частична отмяна на отчуждаване за идеални части от съсобствен имот е недопустима и за да се иска отмяна на отчуждаването по посочения текст от закона, искането следва да бъде от всички съсобственици. Процесният имот се отчуждава от три лица, а искането за отмяната на отчуждаването е направено от две от тях. Налице е неизяснена собственост върху имота, както и липса на данни за адресите на лицата, което е наложило превеждане на сумата за обезщетение по сметка на областния управител. Молителите не са направили искане до областния управител за изплащане на дължимото обезщетение, което е поставило административния орган в обективна невъзможност да им изплати обезщетението. Решението на тричленния състав на Върховния административен съд е неправилно. Същото е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Правилно съдът е приел, че в случая има неизяснена собственост върху имота, част от който е отчуждена. Този извод се подкрепя от доказателствата по делото, в това число и от представените пред настоящата инстанция два броя нотариални актове - нот. акт № 15, том. I, рег. № 337, дело № 13 от 2001 г. и нот. акт № 17, том I, рег. № 408, дело № 15 от 2001 г., и двата съставени от нотариус с район на действие СРС. От първия от тях е видно, че с констативен нотариален акт, съставен по обстоятелствена проверка през 2001 г., Йорданка Райчова Златанова и двамата касатори са признати за собственици по давност на 178/838 ид. части от имота - предмет на отчуждаването, целият с площ 838 кв. м, при следните квоти: 4/6 ид. части - за Йорданка Райчова Златанова, и по 1/3 ид. част - за всеки от касаторите. С втория от нотариалните актове Йорданка Райчова Златанова дарява на синовете си - двамата касатори, по 1/2 от собствените си 4/6 от имота. От всичко това следва изводът, че собствеността върху имота принадлежи на няколко лица при условията на съсобственост в идеални части, като двамата касатори не притежават цялата собственост. Същите не доказват право на собственост върху целия имот, включително и с нотариалния акт, представен пред първата инстанция (нот. акт № 17, том II, рег. № 5323, дело № 213 от 2004 г.), от който е видно, че през 2004 г. Росен и Александър Петрови Златанови са признати за собственици по давностно владение на 26/864 ид. части от имота (без да се сочи цялата квадратура на имота). От този нотариален акт може да се направи заключение, че двамата касатори са придобили още 26 кв. м от целия имот, който вече е с променена (увеличена) квадратура (вж. квадратурата на имота по горепосочените два нотариални акта), но пак при условията на съсобственост в идеални части и без да притежават собствеността върху целия имот. Не са представени други доказателства, от които да се установи, че двамата касатори са собственици и на останалите идеални части от имота, част от който (76 кв. м) е отчуждена. Неизяснената собственост върху отчуждавания имот, както и липсата на данни за адресите на всички съсобственици на процесния имот (доказва се адресното регистриране само на един от тримата) са наложили прилагане на процедурата по чл. 39а ЗДС, а именно сумата за обезщетението да се изплати по сметка на областния управител, а не по личните им сметки, като съгласно чл. 39а, ал. 2 ЗДС собствениците на отчуждения имот доказват правото си да получат определеното обезщетение пред областния управител, който нарежда на банката да изплати дължимото обезщетение заедно със съответната лихва. Съществуват доказателства по делото за превеждане по сметка на областния управител на дължимите суми - обезщетения на засегнатите собственици съгласно Решение № 645 на Министерския съвет от 30.08.2006 г., към 2.02.2010 г. - писмо изх. № 17-00-65 от 02.02.2010 г. от председателя на УС на Агенция "Пътна инфраструктура" за превеждане на сума по сметка на областния управител за изплащане на обезщетенията по Решение № 645 на Министерския съвет от 30.08.2006 г. Паричният превод на сумите за обезщетение безспорно е направен след изтичането на законоустановения шестмесечен срок, от което следва, че са налице предпоставките по чл. 39, ал. 3 ЗДС за отмяна на отчуждаването по отношение на процесния имот. Въпреки това обаче, с оглед практиката на Върховния административен съд, искането за отмяна на отчуждаването следва да се приеме за неоснователно, ако е направено след момента на превеждане на сумите за обезщетението. В настоящия случай искането по реда на чл. 39, ал. 3 ЗДС за отмяна на отчуждаването е направено на 24.03.2010 г., а нареждането на Агенция "Пътна инфраструктура" за превеждане на сумите за обезщетение по сметка на областния управител е с дата 2.02.2010 г., като е входирано в Кооперативната търговска банка на същата дата. Следователно изплащането на дължимото обезщетение е било вече осъществено към момента на подаването на искането на молителите пред съда. Неизяснен по делото обаче е останал въпросът дали молителите са били уведомени за обстоятелството, че обезщетението е било преведено по сметка на областния управител, в коя банка и от коя дата започва изплащането му - така, както предвижда разпоредбата на чл. 39, ал. 6 ЗДС. Съгласно посочения законов текст инвеститорът на обекта публикува съобщение в два централни и един местен ежедневник, с което уведомява собствениците на имотите в коя търговска банка е внесено обезщетението, определено в решението по чл. 34а, ал. 1 ЗДС, и за началната дата, от която започва изплащането. По делото липсват данни за такива публикации, както и за датите, на които това е станало. Изясняването на този въпрос е от съществено значение за преценка на обстоятелството дали към момента на подаване на искането си за отмяна на отчуждаването молителите са знаели за осъществения банков превод по сметка на областния управител на сумите за обезщетението, за да могат да поискат от областния управител да изпълни задължението си по чл. 39а, ал. 2 ЗДС, като нареди на банката да изплати дължимото обезщетение заедно със съответната лихва. Ако инвеститорът на обекта не е уведомил собствениците на обекта в коя търговска банка е внесено обезщетението, би следвало да се процедира съгласно последната практика на Върховния административен съд, приемаща, че искането за отмяна е своевременно направено (адм. дело № 15190 от 2008 г., № 13782 от 2010 г. и № 3289 от 2009 г.). Като не е изяснил този въпрос (наличието или липсата на съобщение по чл. 39, ал. 6 ЗДС), първоинстанционният съд е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и налага на основание чл. 209, т. 3, предл. второ АПК обжалваното решение да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за ново произнасяне от друг състав. Водим от изложеното, Върховният административен съд - петчленен състав - I колегия,