Решение № 5 от 3.2.2022 г. на ВАС по адм. д. № 64/2021 г.

Производството е по чл.68 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) вр. чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Г. Б., с адрес в гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение 54 - II -15/06.07.2021 г. на Държавна комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) , с което е отхвърлена жалбата на Б. срещу отказ за достъп до класифицирана информация 5004/11.06.2021 г. до ниво на класификация "Секретно", издаден от временно преназначен на длъжността директор на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" - МВР. Касаторката поддържа в касационната жалба, в съдебно заседание и в писмени бележки, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - незаконосъобразно и необосновано, иска отмяната му. Ответникът по касационна жалба - ДКСИ, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение ДКСИ е изложила мотиви, че обжалваният пред комисията отказ за достъп до класифицирана информация е издаден от компетентен орган по смисъла на пар.1,т.5 от ДР на ЗЗКИ във връзка с пар1,т.1 от ДР на ЗЗКИ. Същият е издаден на основание чл.11, ал.1, т.1 и чл.57, ал.1,т.1 във връзка с чл.40, ал.1, т.8 във връзка счл.42, ал.1, т.1 от ЗЗКИ, в изискуемата от закона форма и в него са посочени задължителните реквизити по чл.57, ал.4 ЗЗКИ и чл.58 ЗЗКИ. При издаване на отказа не са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните правила. Проучващият орган е провел допълнително интервю с жалбоподателката, тоест приложил е разпоредбата на чл.50 ЗЗКИ, въпреки, че в изготвената справка формално да е посочено, че изясняването на данните е на основание чл.49, ал.3 ЗЗКИ. Налице е посоченото в отказа материалноправно основание на чл.42, ал.1, т.1 ЗЗКИ - ненадеждност на лицето от гледна точка на опазване на тайната поради укритата и дадена невярна информация от жалбоподателката по време на проучването. На въпрос 9 Б. е отговорила, че няма и не е имала бизнес, което е в противоречие с доказателствата, тъй като от 29.08.2013 г. до 24.01.2014 г. е била едноличен собственик на "БГМ КОРПОРЕЙШЪН" ЕООД и от 09.01.2018 г. до 03.12.2019 г. е собственик на 50 процента от капитала на "СтеГер 2018" ООД. Същата е отговорила с категорично "не" на въпрос 12 дали има и имало ли е образувани срещу нея, съпруга и роднините й дела, като не е посочила нито едно от образуваните дела срещу съпруга й и делото срещу сестра й. Същата не е твърдяла, че не са й известни обстоятелствата, за които е зададен въпросът. В отговора на въпрос 20 какво МПС притежава или ползва тя и членовете на семейството й, жалбоподателката не е посочила придобит на 10.03.2021 г. лек автомобил "Порше 911 турбо", собственост на съпруга й. Оспореният отказ е издаден и в съответствие с целта на закона - чл.1, ал.2 ЗЗКИ - защита на класифицираната информация от нерегламентиран достъп. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването на касаторката за допуснато съществено процесуално нарушение, състоящо се в несъобщаване на решението на ДКСИ в 3 - дневния срок по чл.67 ЗЗКИ. Видно от приложените известия на л.143 -146 ДКСИ многократно се е опитвала да съобщи решението си на жалбоподателката, но последната не го е получила. Освен това процедурата по съобщаването на акта не е част от процедурата по издаването му, поради което несъобщаването му в посочения срок не може да бъде съществено административно - процесуално нарушение, допуснато при издаване на акта. Съобщаването е от значение само и единствено за началото на срока за обжалването и при несъобщаване жалбата се счита за подадена в срок, както е приел и настоящият съдебен състав. Неоснователно е и оплакването за липса на проверка от страна на ДКСИ на фактите, станали основание за определянето на Б. като ненадеждна от гледна точка на опазване на тайната. Неверни са твърденията, че разпоредбата на чл.42, ал.1, т.1 от ЗЗКИ предвижда форма на вината при даване на невярната информация - умисъл. В цитирания законов текст е посочено, че надеждност на лицето от гледна точка на опазване на тайната е налице, когато липсват данни относно укриване или даване на невярна информация от проучването лице за целите на проучването. Отговорите на въпрос 9 относно бизнеса и въпрос 20 относно МПС сочат на укриване на информация, която предвид характера й, е била известна на Б.. Обстоятелството, че преди интервюто е сключен предварителен договор за продажба на автомобила, а след него и окончателен, не сочи на липса на знания на Б. относно притежаването на МПС "Порше 911 турбо" към датата на интервюто, още повече, че същата е [заличен текст], кандидатстващ за длъжност "разследващ полицай", което сочи, че може да прецени кога се прехвърля правото на собственост върху МПС. По отношение на образуваните дела в миналото срещу съпруга й, които се включват във въпрос 12, дори и да не са висящи към настоящия момент и относно делото срещу сестра й, ДКСИ е изложила мотиви, че в случай на липса на информация е следвало да отговори с "не знам". Категоричното "не" представлява даване на невярна информация, което води до обоснован извод за ненадеждност от гледна точка на опазване на тайната по чл.42, ал.1, т.1 ЗЗКИ. Налице е хипотезата за отказ за достъп до класифицирана информация по чл.57, ал.1, т.1 във връзка с чл.40, ал.1, т.8 ЗЗКИ Правилна е преценката на ДКСИ за осъществена процедура по чл. 50 ЗЗКИ, предвид документа, съдържащ се от л.24 -29 в административната преписка, който е озаглавен справка, но представлява въпросник, собственоръчно попълнен от Б. на 08.06.2021 г. и е предвид дадените от нея отговори във въпросника на л.30 -38. Предвид изложеното не са налице твърдените от касаторката касационни основания и обжалваното решение на ДКСИ е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, пето отделение