Решение № 4255 от 5.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 212/2022 г.
ВАСII отделение05.05.2022 г.докладчик Севдалина Червенкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 410/16 ноември 2021 г., постановено по адм. д. № 145/2021 г. по описа на Административен съд Стара Загора. ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на К. Ж., ЕГН [ЕГН], направените в тази инстанция разноски за един адвокат в размер на 1000 (хиляда) лева Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4255 от 5.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 212/2022 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. Петрова, против решение № 410/16 ноември 2021 г., постановено по адм. д. № 145/2021 г. по описа на Административен съд Стара Загора. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от К. Ж. против изричен отказ на Главния архитект на Община Стара Загора, обективиран в писмо изх. № 20-99-141 от 12 март 2021 г. за съгласуване, одобряване и издаване на разрешение за строеж въз основа на технически проект на "Пътна връзка към ПИ 58743.119.6", м. "Тополов дол", землището на с. Пряпорец, община Стара Загора, на осн. чл. 148, ал. 7 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна и е върнал делото като преписка на административния орган с указания по приложението на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правно основание за процесния отказ е разпоредбата на чл. 148, ал. 7 вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Съгласно посочената разпоредба разрешение за нов строеж в недвижим имот, в който съществува незаконен строеж, не се издава на лицето, извършило незаконния строеж, докато същият не бъде премахнат или узаконен. В административното производство Главният архитект не е установил наличието на фактическите и правни основания за издаването на оспорения отказ. По делото не са представени доказателства, които да установяват образувано по надлежния ред административно производство и приключило с влязъл в сила акт, констатиращ извършен незаконен строеж от страна на възложителя. Съществуването на незаконен строеж в недвижимия имот и неговия извършител, както вярно е посочил съдът, се установяват от изрично овластени за това органи – от кмета на общината, съответно ДНСК. Законосъобразен е изводът, че за да откаже издаване на разрешение за строеж на осн. чл. 148, ал. 7 ЗУТ Главният архитект трябва да се обоснове с влязъл в сила акт – заповед за премахване на незаконно строителство и установено на място съществуване на това незаконно строителство. При липсата на заповед за премахване на незаконен строеж, издадена от компетентния орган, който в случая, с оглед категорията на строежа, не е кметът на общината, нито служителите от съответния отдел в общината, издателят на оспорения отказ не би могъл да откаже поисканото от него на това основание - чл. 148, ал. 7 ЗУТ. С оглед установените от фактическа и правна страна обстоятелства законосъобразно съдът е отменил оспорения отказ и е върнал преписката административния орган за ново произнасяне при спазване указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в тази връзка, на ответника К. Ж. следва да се присъдят направените в тази инстанция разноски за един адвокат в размер на 1000 (хиляда) лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав