Решение № 10676 от 16.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4917/2009 г.

Решение № 10676 от 16.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4917/2009 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Варна срещу решение № 207 от 13.02.2009 г. по адм. дело № 3070/2008 г. на Административен съд - гр. Варна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Варненският административен съд е отменил уведомително писмо изх. № 29-055335 от 03.11.2008 г. на касационния жалбоподател, с което лечебното заведение, регистрирано като ЕТ "Д-р Испар Вейсалов - Амбулатория за индивидуална практика и първична извънболнична медицинска помощ" е поканено да възстанови сумата 1121, 65 лв., представляваща заплатени от РЗОК средства за МДД и СМД в повече от предвидените с регулативните стандарти за това лечебно заведение за второто тримесечие на 2008 г. За да постанови този резултат административният съд е приел, че: а) писмото е индивидуален административен акт, защото едностранно поражда задължение за лечебното заведение, което може да бъде изпълнено принудително и затова б) директорът на РЗОК е бил длъжен да спази както общите правила за издаване на индивидуални административни актове, така и специалните правила по чл. 233 и чл. 234 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България (НРД 2006), които в случая не били спазени и в резултат в) жалбоподателят е бил лишен от възможността да представи писмени възражения по чл. 234, ал. 1 НРД 2006 и въобще от възможността да участва в производството по издаването на административния акт (писмото), поради което този акт е издаден при съществено нарушение на посочените административнопроизводствени правила. Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Сумата, която лечебното заведение е поканено да възстанови на РЗОК не представлява неоснователно получени от самото него средства, а е била получена от други изпълнители на медицинска помощ, в чиято полза са били разпоредени от това лечебно заведение чрез превишението на регулативните стандарти за МДД и СМД. Тази хипотеза не попада в обхвата на чл. 233 и чл. 234 НРД 2006, поради което за касационния жалбоподател не е съществувало задължение да изпълни процедурата по тези разпоредби на НРД. Отношението между РЗОК и лечебното заведение по повод изплатените в повече от предвидените средства за МДД и СМД е с гражданскоправен, а не административен характер. РЗОК не е издала административен акт под формата на заповед за налагане на санкция, а е отправила писмено волеизявление като изправна страна по договора до неизправната страна за доброволно възстановяване на неоснователно заплатените в повече средства. Тези доводи са неоснователни. Уведомителното писмо, обективиращо писмена покана за възстановяване на средствата, изплатени от НЗОК за специализирани медицински дейности (СМД) и медико-диагностични дейности (МДД), назначени от изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ или специализирана извънболнична медицинска помощ при превишаване на определените му индивидуални регулативни стандарти, се издава в производство по чл. 233 и следв. от НРД 2006 г. Ето защо неспазването на правилата за това производство, а още повече неговото цялостно игнориране, е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и винаги е основание за отмяна на писмената покана като унищожаем административен акт. А то е административен акт, защото подлежи на принудително изпълнение чрез удържане от следващи дължими от НЗОК плащания на лечебното заведение без съдебна санкция (без изпълнителен лист по осъдително гражданско дело). По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. То изцяло е съобразено с трайно установената съдебна практика, вкл. и по идентични касационни жалби на същия касационен жалбоподател: реш. № 11799 от 6.11.2008 по адм. дело № 10502/2008 г. на ВАС-VI отд.; реш. № 13815 от 15.12.2008 г. по адм. дело № 8955/2008 г. на ВАС-V отд.; реш. № 14275 от 19.12.2008 г. по адм. дело № 10533/2008 г. на ВАС-VI отд.; реш. № 63 от 5.01.2009 г. по адм. дело № 8951/2008 г. на ВАС-VI отд.; реш. № 424 от 10.01.2009 г. по адм. дело № 8954/2008 г. на ВАС-V отд.; реш. № 1636 от 6.02.2009 г. по адм. дело № 10362/2008 г. също на ВАС-V отд. и др. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,