Решение № 487 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6652/2018 г.

Решение № 487 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6652/2018 г., I о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Местни данъци и такси" в община В., чрез процесуален представител, срещу Решение № 31/3.04.2018 г., постановено по административно дело № 23/2018 г. по описа на Административен съд-В.. С оспореното решение е отменен Акт за установяване на задължения № 0611-1/10.06.2016 г., издаден от главен специалист "Публичен изпълнител" в отдел "Местни данъци и такси" при община В., както и решение № РД-02-09-483/14.07.2016 г. на началник отдел "МДТ" при община В., с което същият е потвърден в частта му, с която на Х. Х. са определени задължения за ДНИ за 2012 г. над сумата 15. 05 лв., за 2013 г. над сумата над 15. 79 лв., за 2014 г. над сумата 4. 13 лв. Актът е отменен и в частта му, относно определените задължения за ТБО за 2012 г. над сумата 57. 08 лв., за 2013 г. над сумата 59. 87 лв. и за 2014 г. над сумата 15. 66 лв., както и в раздел "всичко" на таблица 1 общата дължима сума за частта над 167. 58 лв., в таблица 2 ДНИ за частта над 34. 97 лв., ТБО в частта над 132. 61 лв., в раздел "всичко" на таблица 2 общата дължима сума за частта над 167. 58 лв. Актът е отменен и в частите от таблици 1 и 2, относно дължимите лихви върху главниците за ДНИ и ТБО за 2012 г., 2013 г. и 2014 г. Касационният жалбоподател-Началник отдел "МДТ" при община В., счита решението за недопустимо и неоснователно, като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон-отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че когато носителят на вещното право на ползване на имота е гражданин, данък недвижими имоти следва да се начисли върху данъчната оценка, определена по реда, установен в Приложение № 2 на ЗМДТ, както и че за определяне на ТБО по аргумент от разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, следва да бъде използвана данъчната оценка на имота. Касатора твърди, че чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ изрично разпорежда, че при учредено право на ползване данъчно задължен е ползвателя, без да прави разлика между това дали лицето е физическо юли юридическо, поради което данъка следва да бъде определен по отчетната стойност на имота и се дължи от ползвателя, независимо че е физическо лице. Според изложеното в касационната жалба, задълженията с процесния АУЗД са определени въз основа на подадени декларации по чл. 14 от ЗМДТ от собственика на имота с учредено вещно право на физическото лице Х. Х., в които е посочена отчетната стойност на имота и няма основание за определянето им въз основа на данъчната оценка на същия. В заключение, моли Върховен административен съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да потвърди акта за установяване на задължения по декларация. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба-Х. Х. в писмен отговор, чрез упълномощен процесуален представител я оспорва изцяло и моли съдът да я отхвърли, като остави в сила решението като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, счита касационната жалба за допустима-подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение, Административен съд-В. е приел, че спорният по делото въпрос е основата върху, която следва да бъдат определени дължимите ДНИ и такси за предоставяните услуги по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Ответникът е приел в оспорения акт, че това следва да е отчетната стойност на имота на собственика "Сити Пойнт В." ЕООД в размер на 995 000. 00 лв., а според задълженото лице, това трябва да бъде данъчната оценка на имота, определена съгласно Приложение № 2 на ЗМДТ. За да възприеме тезата на задълженото лице, съдът е анализирал разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ вр. с чл. 14, ал. 2 от ЗМДТ и е стигнал до извода, че когато носителят на ограниченото вещно право е предприятие, то в декларацията по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ се посочва отчетната стойност на имота, респективно когато носителят на ограниченото вещно право е гражданин, тогава данъкът, следва да се начисли върху данъчната оценка, определена по реда, установен в Приложение № 2 на ЗМДТ. Съдът е приел, че съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, като съгласно ал. 3 на същата разпоредба, при учредено вещно право на ползване на имота, данъчно задължен е ползвателят на имота. По горните съображения е възприел, че данъчната оценка, определена съгласно Приложение № 2 на ЗМДТ, следва да бъде използвана за определяне както на ТБО, така и ДНИ за процесния имот. По отношение определената ТБО за услугите "обезвреждане на битовите отпадъци в депа" и "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване", съдът е приел същите за дължими, като е приел реалното ползване на имота за ирелевантно. Счел е че подадените декларации от собственика и ползвателя на имота за неползването му, освобождават жалбоподателя от заплащането на такси, единствено за услугите "сметосъбиране и сметоизвозване", не и за останалите две услуги. Предвид горните мотиви и като се е позовал на заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза и извършените от него изчисления на ДНИ и ТБО въз основа на данъчната оценка на имота, съдът е определил други размери на установените с акта задължения, като го е отменил над установените от вещото лице. Решението е неправилно постановено. Между страните не е било спорно и от представените писмени доказателства, безспорно се установява, че процесният недвижим имот, за който с АУЗД са установени задължения за ДНИ и ТБО е собственост на "Сити Пойнт В." ЕООД, като с нотариален акт № 9, т. 7, рег. № 11777, дело № 751/27.12.2011 г., дружеството е учредило в полза на физическото лице Х. Х.-ответник по касация, ограничено вещно право на ползване върху имота. С декларация от 11.03.2014 г. за отказ от учреденото право, ответницата се е отказала от учреденото й право на ползване, а имотът е деклариран отново от собственика. От горните доказателства, безспорно се налага извода, възприет и от първонистанционния съд, че за процесните периоди 2012 г. до м. март 2014 г. данъчно задължено лице за плащане на ДНИ и ТБО е ползвателят на имота на основание разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ. Съдът правилно е определил спорният по делото между страните въпрос, а именно: коя следва да бъде основата, върху която следва да бъдат определени дължимите ДНИ и такси за предоставяните услуги по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, дължими от ползвателя на имота, но неправилно е приложил материалния закон. Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗМДТ собственикът или носителят на ограничено вещно право на ползване е задължен при придобиване на имот или на ограничено вещно право да подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. С тази декларация задълженото лице не определя само данъка, а декларира факти и обстоятелства, които са от значение за определяне на облагаемата основа и размера на данъка. Облагаемата основа и размера на данъка се определят от компетентният орган по приходите. Ако след придобиването на имота или на правото, настъпят промени в някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задълженото лице е длъжно да уведоми общината в указания срок- чл. 14, ал. 3 ЗМДТ. Следователно подаването на данъчна декларация по чл. 14, ал. 1 и 3 ЗМДТ е едно процесуално задължение на задълженото лице, произтичащо пряко от закона. Данъчната декларация има обвързващо за подалия я правен субект действие. Тя е частен писмен документ, подписан от лицето, сочено като неин издател, и като такъв го обвързва по отношение декларираните факти и обстоятелства, които водят до възникване на данъчно задължение. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба, когато собственикът, съответно носителят на ограничено вещно право е предприятие, в декларацията по ал. 1 се посочва и отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определяне на данъка. В случая не е спорно между страните и от представените по делото писмени доказателства се установява, че са подадени декларации от собственика на имота "Сити Пойнт В." ЕООД по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имоти, както следва: № 5504000644/24.03.2010 г.; декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 5504000644/15.01.2013 г.; декларация с вх. № 5504000386/15.01.2013 г. и декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 5504004418/29.04.2014 г. В цитираните декларации е записано от собственика, че имота се използва със стопанска цел, като е декларирана и отчетна стойност на имота в размер на 995000 лв. В същите е деклариран и ползвателя на имота Х. Х.. Именно въз основа на посочените в декларациите факти и обстоятелства и декларираната отчетна стойност на имота от собственика са определени данъчните задължения за ДНИ и ТБО за процесните периоди. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка, съгласно Приложение № 2, а за жилищните имоти-данъчната им оценка съгласно Приложение № 2. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба данъчната оценка на недвижимите имоти, върху които е учредено право на ползване на предприятие, е отчетната им стойност по баланса на собственика или данъчната оценка, съгласно Приложение № 2, а за жилищните имоти-данъчната оценка съгласно приложение № 2. По делото не се спори и от представените доказателства се установява, че процесният имот, собственост на "Сити Пойнт В." ЕООД е нежилищен имот, използва се със стопанска цел, така както е декларирано и данъчната основа върху която се изчислява ДНИ и ТБО е съобразена от приходния орган с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ. Актът правилно е насочен срещу ползвателя на имота, съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ, която повелява, че при учредено право на ползване, данъчно задължен е ползвателят на имота. Разпоредбата не прави разграничение между това дали ползвателя на имота е физическо или юридическо лице. Тя само променя субекта на задълженото лице от собственик на ползвател, предвид именно, учреденото право на ползване. Данъка на недвижимия нежилищен имот, собственост на "Сити Пойнт В." ЕООД, правилно е определен по отчетната стойност на имота с обжалвания АУЗД и се дължи в установения размер от ползвателя на имота, независимо че е физическо лице. Видно от представеният по делото нотариален акт № 9/27.12.2011 г. ползвателят е придобил правото на ползване срещу сумата от 1000 лв. с цел стопанска дейност, а не за жилищни нужди, начина на трайно ползване на имота е: търговски обект-комплекс. А. направена от първоинстанционният съд, че ползвателят е физическо лице и като такова, подлежи на облагане с ДНИ и ТБО въз основа на данъчната оценка на провото на ползване не намира опора в закона и противоречи на същността, характеристиките и предназначението на имота. Подобно тълкуване на приложимите разпоредби би могло да доведе до недобросъвестност на данъчно задължени юридически лица и превратно упражняване на правата и задълженията им по заплащане на ДНИ и ТБО, именно чрез учредяване право на ползване върху нежилищни имоти на физически лица, именно с цел плащане на ДНИ и ТБО в по-малък размер. Не случайно в разпоредбите на ЗМДТ законодателя изрично не е предвидил такава привилегия за физическите лица в качеството им на ползватели на имоти, собственост на предприятия. Учреденото право на ползване върху имота е ограничено вещно право, въз основа на него не възникват права на собственост за ползвателя и с учредяването му не се променя предназначението и характеристиките на имота. За целите на облагането с ДНИ и ТБО по смисъла на чл. 11, ал. 3 ЗМДТ се променя единствено данъчно задълженото лице за тяхното внасяне в бюджета. Задължението за данък върху недвижимите имоти възниква с възникване на юридическата връзка между субекта и обекта на облагане-правото на собственост или ограничено вещно право. Размера на данъка следва да бъде винаги определен на основата на законовоустановените изисквания, част от които са и верните данни за вида на имота, местонахождението и предназначението му. Задължението за предоставяне на тези данни и за тяхната вярност е на данъчно задълженото лице. В случая ДНИ и ТБО са изчислени въз основа на подадените декларации по чл. 14 от ЗМДТ от собственика на имота и посочената в тях отчетна стойност, поради което законосъобразно са определени. Ползвателя на имота в качеството му на задължено лице по чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ не се е възползвало от възможността да декларира настъпили промени във вече декларираните обстоятелства в указания в чл. 14, ал. 3 ЗМДТ срок, поради което и подадените декларации имат обвързващо за ползвателя на имота действие. Предвид изложените по-горе съображения, настоящата инстанция намира, че първонистанционният съд неправилно е тълкувал приложимите разпоредби на чл. 14 и чл. 21 от ЗМДТ, което прави решението постановено в нарушение на материалния закон. Делото е изяснено от фактическа и правна страна и при извършена проверка на правилността на определената облагаема основа, приложимата данъчна ставка и размера на определения данък и такса, ведно с дължимите лихви, съдът не констатира допуснати от органа нарушения. Размерът на данъка и таксата са правилно определени. С оглед на изложеното, решението следва да бъде отменено и да се отхвърли по същество жалбата на Х. Х. срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 0611-1/10.06.2016 г., издаден от Главен специалист "Публичен изпълнител" в отдел "МДТ" при Община В.. С оглед изхода на спора на касатора се дължат разноски на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК за всички съдебни инстанции за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 739. 60 лв. -определено на основание чл. 9, ал. 2 вр. с чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,