Решение № 7753 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16524/2013 г.

Решение № 7753 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16524/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Васил Атанасов Атанасов, чрез процесуален представител, срещу решение № 28 от 25.10.2013 г., постановено по адм. дело № 457/2013 г. по описа на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 484/09.07.2013 г. на началника на отдел ОЗ "Охрана-Враца", с която на основание чл. 393, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 227, ал. 1, т. 3 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 (шест) месеца, поради неявяването му на работа за един работен ден без уважителни причина в качеството му на полицай - сътрудник по охраната II степен в ОЗ "Охрана-Враца" към Главна дирекция "Охрана" (ГДО) при Министерството на правосъдието. В касационната жалба е посочено, че решението е неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - началникът на отдел ОЗ "Охрана-Враца", чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Дисциплинарното производство срещу Атанасов е образувано във връзка с докладване по време на оперативка, че Васил Атанасов се е обадил по телефона на Петър Цветков в 06.30 часа на 08.07.2013 г., че ще закъснее за работа, тъй като е закъсал с личния си автомобил по пътя за гр. Мездра. Установено е, че до края на работния ден - 17.00 часа Атанасов не се е явил на работа, при което Пост № 4 - централен вход в сградата на Районен съд - Мездра е останал без физическа охрана. Във връзка с това е издадена процесната заповед № 454/09.07.2013 г. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. С процесното решение АС - Враца, след извършена проверка за законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК е приел, че обжалваният пред него административен акт е постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и съобразно материалния закон и неговата цел. Прието е, че поведението на Атанасов сочи за липсата на чувство за отговорност при изпълнение на служебните му задължения и че ги е пренебрегнал пред личния ангажимент, както и че същото не се явява уважителна причина за неявяването му на работа. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е твърдението на касатора, че административният акт е нищожен, тъй като е издаден от некомпетентен орган. Съгласно чл. 393, ал. 2 от ЗСВ по отношение на личния състав на ГДО се прилагат разпоредбите на част трета, глави петнадесета - двадесета от ЗМВР. В чл. 228, т. 4 от ЗМВР е посочено, че наказанията по чл. 226, ал. 1, т. 1-3 от закона се налагат от служители на длъжност "началник на сектор", приравнените на нея или по-висока. Длъжността "началник на отдел" на ОЗ "Охрана-Враца" е по-висока от нея, от което, както правилно е приел АС-Враца заповедта е издадена от компетентен орган. В касационната жалба неоснователно се твърди, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е немотивирана, тъй като не са описани действията на Атанасов, които съставляват нарушение. В процесната заповед е посочено, че на 08.07.2013 г. Атанасов се е обадил на негов колега и му е предал, че ще закъснее за работа, тъй като има повреда по лекия му автомобил, но не се е явил до края на работния ден, което представлява нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР. Съгласно чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Всички реквизити присъстват в процесната заповед, както нарушената норма от страна на Атанасов. Както в мотивната част, така и в основанията за налагане на наказанието е посочено, че служителят не се е явил на работа през целия работен ден на 08.07.2013 г., без да е посочил уважителни причини за това - основание по чл. 227, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР. Повредата на лекия му автомобил не може да бъде приета като уважителна причина, която отнема целия работен ден за отстраняване на аварията, както и необходимостта от присъствието на Атанасов на мястото. Неоснователно е твърдението на касатора, че му е нарушено правото на защита, тъй като не са спазени изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. В разпоредбата е посочено, че дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Видно от приложените по делото доказателства на 09.07.2013 г. Атанасов е бил поканен в кабинета на дисциплинарно наказващия орган, за да бъде изслушан и да даде писмени обяснения. Атанасов е посочил, че автомобилът му се е "повредил много лошо и на неподходящо място и първоначално не е имало кой да му помогне". След приключване на ремонта по автомобила са оставали два часа до края на работния ден и е преценил, че не е необходимо да ходи на работа. Атанасов е отказал да подпише констативния протокол, което е удостоверено с подписите на двама свидетели съгласно изискванията на чл. 237, ал. 3 от ППЗМВР. Оттук следва извода, че наказващият орган е спазил процедурата по налагане на дисциплинарното наказание и не е нарушил правото на защита на служителя. Предвид изложеното, обжалваното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. По делото е направено искане от процесуалния представител на началника на ОЗ "Охрана-Враца" за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед правните изводи, същото се явява основателно. Следва на основание чл. 143 от АПК във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. и доп. ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г.), издадена от Висшия адвокатски съвет, да бъде осъден Атанасов да заплати на Главна дирекция "Гранична полиция" сумата от 400,00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение