Решение № 1224 от 4.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12471/2014 г.

Решение № 1224 от 4.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12471/2014 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК - Югозападен район, чрез юрк. Овчаров като процесуален представител, срещу решение № 4961 от 17.07.2014 г., постановено по адм. дело № 12142/2013 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № ДК-02-СО-36/10.05.10 г. на началника на сектор София при РДНСК Югозападен район. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение. Прави се искане за отмяната му. Ответникът - Венцислав Руменов Георгиев, чрез пълномощника си адв. Чилингиров, в писмен отговор поддържа становище за недопустимост на касационната жалба поради просрочие, а при условията на евентуалност - за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на решението. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Касационният жалбоподател е получил препис от обжалваното решение на 21.07.2014 г., а касационната жалба е подадена в деловодството на Административен съд София - град на 1.08.2014 г., т. е. в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Доводът на ответника Венцислав Георгиев за нейното просрочие е неоснователен. Касационната жалба е депозирана и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна. В производство по реда на чл. 226 АПК след връщане на делото за ново разглеждане, Административен съд София - град е отменил заповед № ДК-02-СО-36/10.05.10 г. на началника на сектор София при РДНСК Югозападен район, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Преустройство на апартамент № 3" в жилищната сграда в УПИ VII-90,91, кв. 392, м. Здраве, ул. "Адриана Будевска" № 12-14, бл. "А", ет. 3, ап. 3, район "Триадица", СО чрез премахване на описаните в същата СМР, извършени без строителни книжа и в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП, като е разпоредено строежът да се приведе в съответствие с одобрените от главния архитект на район "Триадица" на 05.10.06 г. проекти. За да постанови този резултат, съдът е приел, че при издаването на оспорената заповед е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон. Решението е допустимо. Съдът се е произнесъл по подадено в срок оспорване и от лице, адресат на заповедта, която подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на чл. 215 ЗУТ. Касационният довод за недопустимост на съдебния акт е неоснователен. При новото разглеждане на делото и в съответствие със задължителните указания, дадени в отменителното решение на касационната инстанция, първоинстанционният съд е изслушал комплексна техническа експертиза, заключението на която е обсъдено наред с останалите доказателства по делото. Изводите му за незаконосъобразност на оспорената заповед са обосновани. От данните по делото е установено, че извършеното преустройство на апартамент № 3, квалифицирано от административния орган като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, е осъществено в процеса на изграждане на жилищната сграда, а не след издаване на разрешението за ползването й № ДК-07-358/15.07.2009 г. Няма спор, че за цялата сграда са одобрени инвестиционни проекти и е издадено разрешение за строеж № 43/14.02.2007 г. Установено е също така, че са налице несъответствия между части "архитектурна" и "конструктивна" на одобрения проект, като жилищната сграда, вкл. и относно апартамент № 3, е изпълнена по конструктивния проект, като се променя кота корниз на сградата спрямо одобрения проект. Разликата се изразява в несъответствие между положението на греди и колони, описани в заключението на комплексната съдебно - техническа експертиза, за което са изготвени екзекутивни чертежи, подписани от лицата по чл. 175, ал. 2, изр. 2 ЗУТ. Правилно съдът е приел, че липсата на съгласуваност между двете части на инвестиционния проект сочи на неговата незаконосъобразност, съответно на издаденото въз основа на него строително разрешение. Няма твърдения и данни последното да е било отменено при извършената по реда на чл. 156, ал. 2 ЗУТ служебна проверка от органите на ДНСК, поради което съставлява влязъл в сила административен акт, който не подлежи на отмяна съгласно ал. 4 на същата разпоредба. Обоснован е изводът на съда, че в случая се касае за допуснати отклонения от одобрения инвестиционен проект по време на изграждане на жилищната сграда, което обаче не е фактическото основание за издаване на заповедта, а именно, че строежът е изпълнен без одобрен проект и издадено разрешение за строеж в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. В тази връзка правната квалификация на незаконния строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ не съответства на установените по делото факти. Въпросът за характера на отклоненията - дали са несъществени или съществени по смисъла на чл. 154, ал. 2 ЗУТ е от значение за законосъобразността на акт, издаден с правно основание по чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ, каквото не е основанието на оспорената пред първоинстанционния съд заповед. При това положение приетото от съда относно неспазването на разпоредбата на чл. 35 АПК е законосъобразно. Неизясняването на фактите и обстоятелствата от значение за случая, въз основа на които е прието наличието на незаконен строеж, изграден при липсата на строителни книжа, представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. Изводите на съда за това, че строежът не попада в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ също се споделят от настоящия състав. Инцидентният съдебен контрол по отношение влязлото в сила разрешение за строеж с доводи за неговото противоречие с действащия ПУП е недопустим в производството по оспорване на заповед за премахване на незаконен строеж. Отделно от това, в заповедта не са изложени факти за извършеното преустройство при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект предвид разпоредбата на чл. 154, ал. 2, т. 1 ЗУТ. В касационната жалба не се сочат конкретни доводи за неправилност на обжалваното решение. При извършената проверка настоящият състав приема, че съдебният акт е правилен, като постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Предвид липсата на релевираните от касатора пороци на решението, същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,