Решение № 4980 от 10.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8257/2013 г.

Решение № 4980 от 10.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8257/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Правец, против решение № 436 от 22.04.2013 г., постановено по адм. дело № 254/2013 г. на Административен съд - София област, с което е отменена заповед № З-166 от 18.02.2013 г. на кмета на Община Правец. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С оглед на това се иска отмяната на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, алтернативно жалбата на държавния служител да бъде отхвърлена. Ответната страна - Веселин Петров Василев оспорва касационната жалба, по съображения, подробно изложени по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Атакуваното решение е валидно, допустимо и правилно. С обжалваното решение състав на Административен съд - София-област (АССО) е отменил заповед № З-166 от 18.02.2013 г. на кмета на Община Правец, с която на основание чл. 97, ал. 1 от ЗДСл, вр. чл. 90, ал. 1, т 2 и чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл на Веселин Петров Василев е наложено дисциплинарно наказание "порицание", за това, че на 11.12.2012 г. в Общинска администрация - Правец, в качеството си на "главен юрисконсулт" е съгласувал докладна записка с входящ номер № 08.00-377/11.12.2012 г., както и за това, че на 27.12.2012 г. в 14:30 часа е отсъствал от работното си място, като по този начин е осъществил дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), а именно неизпълнение на служебните задължения. За да отмени процесната заповед, първият съд е приел, че на държавния служител не е била осигурена възможност да даде свои писмени обяснения и да бъде изслушан, поради което на основание чл. 93, ал. 2 от ЗДСл е отменил заповедта, без да разглежда същата по същество. Съдът е приел, че дадените писмени обяснения от държавния служител преди образуването на дисциплинарното производство не са надлежно дадени, поради което е приел, че липсват такива по дисциплинарното производство. Изводите на съда са обосновани и законосъобразни и изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. Действително разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл предвижда държавният служител да бъде изслушан и да му бъде предоставена възможност за предоставяне на писмени обяснения. Двете изисквания са кумулативни, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд. Тези изисквания са предвидени от законодателя за да може служителят да реализира в пълен обем правото си на защита, като от една страна бъде изслушан при условията на непосредственост и устност от дисциплинарния съвет, а от друга страна да даде писмените си обяснения, като по този начин служителят би имал възможност при една сравнително спокойна обстановка да прецени начина на осъществяване на защитата си. Приобщаването към дисциплинарната преписка на обяснения, дадени преди да е започнало още дисциплинарното производство не може да се счете за надлежно осигурена възможност на служителя за защита, тъй като същият още не е наясно за какви нарушения следва да се отговаря. От друга страна, дори да се приеме, че държавният служител е дал писмени обяснения, органът по назначаването не е изпълнил второто кумулативно изискване по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл - държавният служител да бъде изслушан. Представеното по делото писмо-покана от 8.01.2013 г. от председателя на Дисциплинарния съвет /ДС/ до Василев е покана за изслушване пред този помощен орган, поради което това е част от процедурата по провеждане на дисциплинарното производство от ДС. Същото обаче не може да бъде прието като покана за изслушване по смисъла на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, тъй като не е издадено от органа по назначаване /в случая кметът на общината/, който следва да изпълни задължението си да изслуша държавния служител. С оглед на тези съображения първият съд е постановил едно правилно решение, като не е нарушил съдопроизводствените правила или материалния закон, в какъвто смисъл са оплакванията в касационната жалба. Разноски от ответника не са претендирани, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение