Решение № 3143 от 14.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5610/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Национален парк Рила, против Решение 523 от 23.03.2023 г. на Административен съд Благоевград, постановено по адм. дело 465/2022 г., с което са отменени разпоредбите на: т. 8 от Раздел III и т. 3. 3, т. 1 от Раздел IV от Годишния план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк Рила през 2022 г., утвърден със Заповед РД-24 от 15.04.2022 г. на директора на Дирекция Национален парк Рила, потвърдени след обжалване по административен ред с Решение 65/12.05.2022 г. на министъра на околната среда и водите. Касационният жалбоподател излага подробни съображения за необоснованост на решението, относимо към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. трето АПК и моли за неговата отмяна, както и да му се присъдят съдебните разноски. Ответниците Н. Василиев и Б. Василиева, чрез адвокат Е. Тончева, в писмен отговор оспорват жалбата като неоснователна. Претендират разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирано за това лице, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е утвърденият със Заповед РД-24 от 15.04.2022 г. на директора на Дирекция Национален парк Рила Годишен план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк Рила през 2022 г., в частта му по т. 8 от Раздел III и т. 3. 3, т. 1 от Раздел IV. Административният съд след съвкупната преценка на ангажираните от страните доказателства е установил релевантната фактическа обстановка, въз основа на която е извел и своите правни изводи относно основателността на първоинстанционната жалба. По делото е прието, че производството по издаване на Годишния план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк Рила през 2022 г. е започнало със Заповед РД-12 от 11.03.2022 г. на директора на Дирекция Национален парк Рила, в която са посочени формата на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на плана - писмени предложения и възражения, които се приемат в централния офис на дирекцията или по електронен път на посочения в заповедта електронен адрес, в срок до 11.04.2022 г. В тази връзка и с оглед правото им на достъп до информация и участие в посоченото административно производство, проектът на плана е бил оповестен публично чрез публикуването му на Интернет-страницата на дирекцията, както и е бил поставен на видни места в централния офис, и в офисите по съответните паркови участъци: ПУ Белица; ПУ Якоруда, ПУ Белово, ПУ Костенец, ПУ Боровец, ПУ Бели Искър, ПУ Говедарци и ПУ Дупница. Изготвен е доклад на постъпилите възражения, сред които и това на ответниците, което обаче не е обсъдено от експертите от дирекцията. Посочената заповед е била оспорена надлежно пред административния съд от Н. Василиев и Б. Василиева в частта относно разпоредбите на т. 8 от Раздел III и т. 3. 3, т. 1 от Раздел IV от Годишния план за 2022 г. пред министъра на околната среда и водите, който със свое Решение 65 от 12.05.2022 г. е отхвърлил жалбата и е потвърдил плана в оспорените му части. Оспорената т. 8 от Раздел III от Годишния план за 2022 г. е във връзка с изпълнението на мярка 32 Подобряване/поддържане на природозащитното състояние на тревните типове местообитания и местообитанията на видове птици чрез екологосъобразно управление на пасищни и ливадни системи от националната рамка за приоритетно действие (НРПД) за Натура 2000 в България 2021 - 2027 г., като в границите на природните местообитания 6150, 6230 и 6520 на територията на НП Рила се разрешава приоритетно пашата на овце. Според другата оспорена разпоредба - т. 3.3, т. 1 от Раздел IV от Годишния план за 2022 г., в границите на природни местообитания 6150, 6230 и 6520 на територията на Национален парк Рила се разрешава пашата на овце. Съдът е приел необорени досежно тяхната доказателствена сила писмени доказателства, касаещи местата на паша на домашните животни на територията на парковите участъци през 2021 г., пасищните площи по ползватели и зони по Годишния план за 2022 г., вида и броя животни и местности от Плана за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк Рила през 2021 г. Според Информация в табличен вид за наличните в Дирекция Национален парк Рила данни за ползвателите на паша през 2022 г., се установява на кои ползватели е предоставено правото на пашуване в Национален парк Рила, както и площта, разпространението и точното местоположение на местообитания 6150, 6520 и 6230. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е валиден, издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но в несъответствие с административнопроизводствените правила на чл. 66 и сл. АПК, с материалноправните разпоредби и целта на Закона за защитените територии, поради което го е отменил като е възложил в тежест на касатора разноските по делото. Решението е правилно. Първоинстанционният административен съд аргументирано е обсъдил в мотивите си всички релевантни обстоятелства от значение за изхода на спора, и е формирал изводи относно фактическите обстоятелства по делото. Според приложимите норми на Закона за защитените територии (ЗЗТ) се уреждат категориите защитени територии, тяхното предназначение и режим на опазване и ползване, обявяване и управление. Законът цели опазването и съхраняването на защитените територии като национално и общочовешко богатство и достояние и като специална форма на опазване на родната природа, способстващи за развитието на културата и науката и за благополучието на обществото. Изрично е прогласено с разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от закона, че опазването на природата в защитените територии има предимство пред другите дейности в тях. Съгласно предписанието на чл. 18 ЗЗТ в защитените територии се включват и национални паркове, които се обявяват за територии, в чиито граници не попадат населени места и селищни образувания, и които включват естествени екосистеми с голямо разнообразие на растителни и животински видове и местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа. Националните паркове се управляват съобразно законовите и легитимни цели, а именно за поддържане разнообразието на екосистемите и защита на дивата природа, за опазване и поддържане на биологичното разнообразие в екосистемите, за предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности и за създаване на предпоставки за развитието на туризъм, екологосъобразен поминък на населението и други дейности. В националните паркове се обособяват изброените в чл. 19 ЗЗТ зони: 1. резервати и поддържани резервати; 2. туристическа зона; 3. зони на хижите, административните центрове за управление и поддръжка на парковете и спортните съоръжения; 4. други зони съобразно конкретните условия в парковете. По силата на чл. 22 ЗЗТ зоните по чл. 19, районите, местата, начините и други условия за извършване на дейностите в националните паркове, се определят с плановете за управлението им, които са предмет на правната уредба на глава четвърта, раздел втори на ЗЗТ. Разпоредбата на чл. 55, ал. 2 ЗЗТ предвижда плановете за управление на националните паркове да се актуализират на всеки десет години. При осъществения контрол за законосъобразност на обжалвания общ административен акт по чл. 168, ал.1 АПК и на основанията посочени в чл. 146 АПК, първоинстанционният съд правилно достига до извод, че Годишният план за 2022 г., утвърден със Заповед РД-24/15.04.2022 г. на директора на Дирекция НП Рила, е издаден от компетентен орган по аргумент от разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Правилника за условията и реда за управлението, възлагането на дейностите по поддържане и възстановяване, възлагането на туристически дейности, охраната и контрола в горите, земите и водните площи в защитените територии - изключителна държавна собственост, във вр. с чл. 48 ЗЗТ и в изискуемата писмена форма. По отношение на изискването за мотивиране на акта следва да се посочи, че с оглед характера на одобрения Годишен план изложените като мотиви за издаването му фактически обстоятелства, следва да съответстват на предвидените по закон предпоставки за одобряване на плана в посочената географска част на страната. Това означава, и че планът следва да отговоря на нормативните изисквания на чл. 7, ал. 1 от Правилника за условията и реда за управлението, възлагането на дейностите по поддържане и възстановяване, възлагането на туристически дейности, охраната и контрола в горите, земите и водните площи в защитените територии - изключителна държавна собственост (само Правилника). Правилни са изводите на административния съд, съобразени и със законовите изисквания на ЗЗТ и Правилника относно липсата на мотиви, досежно ограничаването на пашата на едър рогат добитък (ЕРД) в посочените местообитания на плана, както и обосновка, която да обвързва въведеното ограничение с негативно въздействие на сезонната паша на ЕРД върху посочените местообитания. В тази връзка съдът подробно е обсъдил липсата на причинно-следствена връзка между въведеното ограничение и изпълнението на мярка 32 Подобряване, поддържане на природозащитното състояние на тревните типове местообитания и местообитанията на видове птици чрез екологосъобразно управление на пасищни и ливадни системи от НРПД за Натура 2000 в България 2021 - 2027 г., във връзка с която е приетата т. 8 от Раздел III от Годишния план за 2022 г. Съдът правилно е достигнал до извод, че с посочената мярка се създава необосновано ограничение на съответните места за пашуване, тъй като в нея е прието подобряване/поддържане на природозащитно състояние на тревни типове природни местообитания и местообитания на видове птици чрез екологосъобразно управление на пасищни и ливадни системи, като е посочено, че се предвижда контролиране на интензивността на пашата и прилагане на екстензивно животновъдство, както и регулиране на коситбата - за минимизиране на процесите на деградация на тревните съобщества, ерозия и рудерализация. Действително, от органа не е посочено, че тези процеси на деградация на тревните съобщества, ерозия и рудерализация, като резултат от интензивна пасищна/неекологосъобразна коситбена експлоатация, следва да се ограничават именно чрез недопускането на ЕРД на територията на процесиите местообитания, т.е. не е налице причинно-следствена връзка между разписаното в Плана приоритетно пашуване на овце и въведеното ограничение по отношение на ЕРД и подобряването/поддържането на природозащитното състояние на тревните типове природни местообитания. На следващо място, съгласно чл. 21, т. 6 ЗЗТ, в националните паркове се забранява само пашата на кози, както и пашата в горите извън ливадите и пасищата, т.е. пашата на ЕРД не е сред дейностите, които законът забранява. В Плана за управление на НП Рила изрично се допуска паша на ЕРД, овце и коне, като е определена полагащата се площ на глава добитък (Раздел II, т. 4.0, подточки 4.2 и 4.5). Съгласно чл. 59, ал. 1, приложим на основание чл. 74 от АПК, всеки административен акт, независимо от неговият специфичен характер, следва да съдържа мотивите на органа, който го постановява. Правилен е изводът на съда, че липсата на мотиви на акта и констатираните противоречия в тях в различни негови части, прави невъзможна проверката относно материална му законосъобразност, както и дали планът е съобразенсъс състоянието на защитената територия, и дали е в съответствие с плановете за управление, устройствените и техническите планове и проекти за съответната защитена територия. Още повече, че според ал. 3 на чл. 7 от Правилника се установяват изисквания обемът на разрешените ползвания за всяка година да се определя в зависимост от оценката на състоянието на съответния ресурс, в резултат на анализа на данните, получени от мониторинга (наблюденията), извършван ежегодно от ДНП/РИОСВ. Обоснован е изводът на съда, че оспореният общ административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Както е посочил съдът в мотивите на постановеното съдебно решение, липсват доказателства за обсъждането на направените от ответниците по касация възражения, които са посочени в доклада за постъпили възражения срещу проекта на плана. Неизпълнението на процесуалното правило на чл. 71 АПК е съществено и води до незаконосъобразност на административният акт по чл. 146, т. 3 АПК. Дори и да се приеме, че е спазена процедурата по чл. 66 - чл. 69 АПК, то административният орган с оглед пълното, всестранно и обективно изясняване на фактите по случая, и съблюдаване на правото на информация на заинтересованите страни, е следвало да обсъди всички постъпили становища и възражения по преписката. Законодателят е приел нарочни правила за обществено обсъждане на общия административен акт, което да се реализира и в посочения в АПК срок, преди той да бъде издаден в окончателен вид, с оглед значимостта и характера му, произтичащи от обстоятелството, че общият административен акт е с еднократно правно действие, но с него се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица. Освен изложеното, съдът обосновано е посочил, че в резултат на нарушението на чл. 146, т. 4 АПК е налице и нарушение на целта на закона. Последното е видно от констатираното противоречие между т. 8 от Раздел III от една страна и от друга страна - т. 3.3, т. 1 от Раздел IV от Годишния план за 2022 г., като е отбелязано, че двете разпоредби се отнасят за едни и същи местообитания, но с първата разпоредба се разрешава приоритетно пашата на овце, а във втората е указано, че се разрешава пашата на овце. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение на основание чл. 218, ал.2 АПК, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенциите на ответниците за присъждане на разноски са основателни, но такива не следва да се присъждат, защото не са представени доказателства. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,