Решение № 3699 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2182/2018 г.

Решение № 3699 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2182/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Алдулайми / Х. Ал-Халифауи/, чрез процесуалния му представител срещу Решение № 7200 от 29.11.2017 г., постановено по адм. д. № 11846 по описа на Административен съд – София-град (АССГ) за 2017 г. С него е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение № 9564 от 23.12.2015 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба са направени оплаквания за постановяване на решението, предмет на касационна проверка при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че изводът на съда за липса на основания за предоставяне на закрила е необоснован. Твърди се, че съдът не е съобразил чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), тълкувал е превратно фактите по заявената от лицето бежанска история, а фактическите и правните му изводи не съответстват на събраните по делото доказателства. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното решение. Ответната страна - заместник - председателят на ДАБ, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и иска обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното пред първоинстанционния съд Решение № 9564 от 23.12.2015 г., издадено от заместник – председателя на ДАБ, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ на Х. Алдулайми е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е счел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в установената от закона писмена форма и при правилно приложение на материалния закон. Пред съда е установено, че Х. Алдулайми, [гражданство], [дата на раждане], [пол], [вероизповедание], [етническа принадлежност], [семейно положение], е подал молба за закрила на 17.09.2015 г. Не е спорно, че се касае за второ производство по предоставяне на закрила, като първото такова е приключило с влязло в сила на 15.07.2014 г. решение № 3551 от 27.05.2014 г., постановено по адм. д. № 687 по описа на АССГ за 2013 г., с което жалбата на Х. Алдулайми срещу Решение № УП – 2650 от 26.11.2013 г., издадено от председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, е отхвърлена. При проведеното интервю на 29.09.2015 г. чужденецът сочи, че е избягал от Ирак, тъй като къщата, в която живеело семейството му била взривявана 3-4 пъти, баща му бил отвлечен, както и малката му сестра, а единия му брат бил убит; чужденецът бил заплашван да стане шиит, получавал заплашителни писма, което го принудило да продаде на безценица шивашкото си ателие и да замине за Фалуджа. При така установените факти съдът приел, че Х. Алдулайми не е бил обект на конкретни посегателства, не е преживял насилие, а представената от него бежанска история е счел за противоречива, като е изложил и изрични съображения, че молбата за предоставяне на статут е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ и не са изложени нови обстоятелства, които налагат предоставянето на международна закрила по отношение на жалбоподателя. Съдът се е спрял и на противоречиви пунктове в изложената бежанска история. Решението е правилно. Производството е второ по ред касационно, след като с Решение № 12609 от 20.10.2017 г. на Върховния административен съд по адм. дело 6630/2016 е отменено Решение № 2361 от 11.04.2016 г., постановено по адм. д. № 1172 по описа на Административен съд София - град за 2016 г. и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-град при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. Върховната инстанция е изтъкнала, че пред АССГ са били представени доказателства с дата, следваща тази на приключване на административното производство, които не са били обсъдени, както и са твърдяни нови факти от съществено значение за бежанската история – убийството на другия брат на жалбоподателя (през август 2014 г.) от шиитската милиция, заради религиозната му принадлежност на мюсюлмански сунит и изчезването на едната му сестра и нейната дъщеря. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от състава на АССГ съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Обжалваният съдебен акт е постановен при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при задълбочена преценка на бежанската история на чужденеца, в съответствие с дадените от Върховния административен съд указания. Първоинстанционният съд е направил анализ на събраните доказателства и правилен правен извод за липсата на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на обжалвания административен акт. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето, на казаното от него по време на проведените интервюта, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви са обосновани на приобщените по делото доказателства, логични са и са непротиворечиви и са в съответствие с материалния закон. Неоснователно е твърдението на касатора за неправилност на извода на съда за липса на предпоставките по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. По отношение на молителя не се установяват предпоставките на законовия текст, тъй като той не е бил обект на преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Не кореспондира с доказателствата по делото и съдържанието на обжалваното съдебно решение оплакването на касатора, че съдът е тълкувал превратно фактите по заявената от бежанска история, подходил е формално и не е изследвал задълбочено актуалната ситуация в държавата по произход на кандидата за закрила. Изложената бежанска история действително е противоречива. При интервютата си през 2013 г. чужденецът съобщава за проблеми с армията на Махди през периода 2003-2006 г., поради това че е сунит, но от шиитско семейство. В рамките на това време в дома му били поставени пет бомби. След този период проблемите престанали, но в края на 2011 г. началото на 2012 г. религиозните проблеми се възстановили. В края на 2012 г. получил бележка със заплаха, че трябва да стане шиит, поради което през 2013 г. избягал при чичо си във Фалуджа, гр. Хабания, но не бил приет; затова напуснал страната. Съобщава, че към този момент има двата братя във Фалуджа и сестра в Кут, баща му е в неизвестност от 2006 г., а майка му е починала през 2004 г. Заявява, че не е арестуван и не е осъждан; бил е член на комунистическата партия. Още при първите си интервюта е изяснил, че името му е Х. Д., а Алдулайми и Ал-Халифауи са племенни имена. През 2015 г. Х. Алдулайми съобщава в проведеното при повторното производство интервю, че малката му сестра е в неизвестност от влизането на ИДИЛ във Фалуджа, а по сведения на другата сестра брат му е убит през 2014 г. В жалбата до първоинстанционния съд се твърди, че сестрата и нейната дъщеря са изчезнали. Пред настоящата инстанция чужденецът уточнява, че единият му брат е убит през 1990 г., а другият – през февруари 2016 г. от шиитските милиции, въпреки че първоначално твърди, че и двамата му братя са шиити. Пред АССГ заявява, че единият му брат е убит през 2015 г., а другият- през 2016 г. Поддържа тезата за неточности в превода, въпреки че е заявил, че разбира добре преводачите и е подписал протоколите от интервютата, като в тях на ръка са добавени и забележките му. Изложеното ясно показва противоречията в бежанската история, особено по адрес на роднините на касатора. При интервютата през 2013 г. той твърди, че има двама братя, които са шиити и живеят във Фалуджа. При регистрацията си през месец септември 2015 г. сочи, че и двамата му братя са починали, включително М. Д., за който с молба от 2016 г. е представено свидетелство за смърт, настъпила на 07.02.2016 г. Налице са противоречия и във връзка с имената на кандидата за закрила. Освен това, във всички интервюта се съобщава за сериозни проблеми в периода 2003-2006 г., когато са били поставяни взривове в дома на лицето. След този период, към 2013 г., когато напуска Ирак, Х. Алдулайми е получил еднократно бележка, съдържаща заплаха за смяна на религиозната принадлежност, но не и заплаха за убийство. За други конкретни проблеми, касаещи лично него, не съобщава. Следователно, обсъждайки личната история на кандидата за закрила, обосновано и при правилно прилагане на материалния закон първоинстанционният съд е направил извод за законосъобразност на отказа на административния орган за предоставянето на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Съдът е извършил анализ на обстановката в Ирак, въз основа на справка от 19.04.2017 г. и е приел, че няма пречка чужденецът да се завърне в [населено място] /Кут/. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност и необоснованост на извода на съда за липса на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Не се доказва чужденецът да е бил принуден да напусне страната на произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си в Ирак. Правилно е съобразена в тази насока от съда и възможността по чл. 9, ал. 5 ЗУБ да не се предостави хуманитарен статут (възможност за вътрешно разселване). При съобразяване на гореизложеното, правилни и обосновани са изводите на състава на АССГ за това, че административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Обстановката в страната на произход на чужденеца не разкрива такава висока степен на опасност, че да наруши принципа на забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Пред настоящата инстанция са изложени твърдения и са представени доказателства относно здравословното състояние на кандидата за статут. Поддържа се, че той е напуснал България още преди приключване на първото производство, за да се лекува, тъй като е имало опасност да му бъде отрязан крака. И при трите си интервюта обаче Х. Алдулайми заявява че се чувства добре и е здрав. Няма и медицински документи, доказващи необходимост от ампутация към 2014 г. Представените амбулаторни листа и история на заболяването сочат, че в началото на 2014 г. лицето е преведено от Гранична полиция в НСИ "Пирогов" поради измръзване, но е изписано с подобрениe. При интервюто си през 2015 г. чужденецът сам разказва, че през юни 2014 г. е напуснал България нелегално и е заминал за Германия, преминавайки последователно през Сърбия, Македония, Унгария и Австрия, като е подал молба за влизане в бежански лагер в Сърбия и в Унгария, но крайната му цел била Германия. След като не е получил там статут и му е казано, че ще бъде върнат в България, е заминал за Дания, където са му ампутирани три пръста на крака, но няма данни индикациите за ампутация да са съществували още преди заминаването му от България. След това, отново под угрозата да се върне в България, заминава във Финландия, откъдето на 09.04.2015 г. все пак е върнат в страната. Изложеното още веднъж подчертава противоречията в твърденията на Х. Алдулайми. В настоящото съдебно производство е представена трета справка от 18.01.2019 г. за общото положение в страната на произход, актуалната политическа и икономическа обстановка. В нея е констатирано освобождаване на територията, контролирана от "Ислямска държава". В резултат на това 3. 2 милиона иракчани за се завърнали по домовете, а още 2. 6 милиона остават в положение на вътрешно разселване. Основните проблеми вече са свързани с унищожената инфраструктура и липсата на услуги. Посочено е, че до края на 2018 г. иракските сили за сигурност са освободили цялата контролирана от "Ислямска държава" територия и са намалили способностите й да извършва злоупотреби. Свързаните със сигурността и икономическото състояние на Ирак условия са се подобрили след обявената от правителството военна победа срещу "Ислямска държава". Отразените данни сочат липса на висока степен на безогледно насилие, изискуема за търсене на субсидиарна закрила. В този смисъл е и последният доклад на European Asylum Support Office /EASO/ в Малта от месец март 2019 г. В него не се сочат специфични проблеми на сунитите като общност, но са разгледани смесените бракове между сунити и шиити, като нещо обичайно за Ирак. Като е приел решението на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. По тези съображения настоящият състав намира, че решението, предмет на касационен контрол, като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Не са налице твърдените в жалбата касационни основания за неговата отмяна. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение