Решение № 15215 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15259/2018 г.

Решение № 15215 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15259/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Т. Ангелова с адрес в [населено място] против решение № 839 от 12.11.2018 г. на Административен съд Хасково по адм. дело № 821/2018 г. С него се отхвърля жалбата й против решение № 1012-26-170-1/9.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ Хасково отхвърлящо жалбата й срещу разпореждане № [ЕГН]/№ 2/прот. № Y01214/6.06.2018 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Хасково. поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Хасково не взема становище по жалбата. Представителят на върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд шесто отделение навира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касаторката срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ Хасково. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е от доказателствата в административното производство, приложени с преписката по делото, а и не се спори между страните, че по заявление вх. № 2116-26-518 от 26.02.2018 г. от Т. Ангелова с разпореждане от 6.06.2018 г., считано от 1.03.2018 г. е отпусната наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст от А. Ангелов - син, починал на 6.02.2018 г. В разпореждането размера е определен на 50% от полагащата се лична пенсия на починалото лице - 229.52 лева, след индексиране от 1.07.2018 г. - 238. 25 лева. Преди подаване на заявлението получаваните пенсии към 1.03.2018 г. от Т. Ангелова са лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, социална пенсия за инвалидност и добавка по чл. 84 КСО. Прието е, че сборът на получаваните суми е по голям от размера на на отпуснатата наследствена пенсия от починалия син, поради което последната е спряна на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 КСО при предпочетен по благоприятен вариант за заявителя. В мотивите си административният орган и съдът са приели, че не може към сумите по отпусната наследствена пенсия да се добавят и сумите по социалната пенсия за инвалидност отпусната преди 1.01.2015 г. предвид забраната в чл. 101, ал. 1, т. 4а КСО и в случая не се прилага разпоредбата на § 22т от ПЗР на КСО в сила от 1.01.2015 г. Предвид изложеното е отхвърлена жалбата като неоснователна. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. При липсата на спор по фактите е спорен въпросът за приложението на материалния закон. Спорът се изразява в това може ли Ангелова да получава едновременно отпусната наследствена пенсия заедно с отпусната преди 2014 г. социална пенсия за инвалидност на основание отменената част от разпоредбата на чл. 101, ал. 3а КСО. За да бъде разрешен този правен спор, следва да се вземе предвид правната уредба на чл. 101, ал. 1, т. 4а КСО, която постановява, че не могат да се получават едновременно социална пенсия за инвалидност заедно с друг вид пенсия, като тази разпоредба е в сила от 1.01.2015 г. В случая социалната пенсия за инвалидност е отпусната преди 2015 г., а считано от 1.03.2018 г. се отпуска наследствена пенсия, поради което към датата на отпускане 1.03.2018 г. е действала забраната по чл. 101, ал. 1, т. 4а КСО. С разпоредбата на § 22т ПЗР на КСО, в сила също от 1.01.2015 г., приет със същия закон, с който е приета т. 4а на чл. 101, ал. 1 КСО се въвежда изключение от тази забрана по отношение на социалните пенсии за инвалидност, отпуснати с начална дата до 31.12.2014 г. и изплащани на основание заличеното изречение второ на чл. 101, ал. 3а КСО, като се предвижда те да продължават да се получават в определения им към тази дата размер до изтичане на срока за който са отпуснати. В случая социалната пенсия за инвалидност е отпусната пожизнено и в тази хипотеза получаването на социална пенсия за инвалидност заедно с друга пенсия не е в нарушение на материалния закон. Неправилно административният орган и съдът изключват социалната пенсия за инвалидност при преценката за благоприятния вариант за получаване на отпуснатите пенсии поради неправилно тълкуване на чл. 101 КСО. Предвид изложеното решението следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което обжалваното решение и разпореждане бъдат отменени и делото върнато като преписка на органа за ново произнасяне при ново съобразяване на разпоредбите на чл. 101 КСО. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 КСО ВАС шесто отделение