Решение № 6276 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4145/2011 г.

Решение № 6276 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4145/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Калин Любенов Пантов, от гр. Видин, против решение № 414 от 01.02.2011 г., постановено по адм. дело № 6953/2010 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени. Ответникът - директорът на Главна дирекция "Гранична полиция", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Калин Любенов Пантов против заповед № 2763/30.06.2009 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция", с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за приложение на ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Съдът е приел, че с оглед събраните в дисциплинарното производство писмени доказателства жалбоподателят е извършил тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, като оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 2 във връзка с чл. 186, ал. 1 от ЗМВР административен орган и при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство. Законосъобразно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма. Същата съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. В заповедта са изложените фактическите основания за издаването й, като дисциплинарно наказващият орган се е позовал и на обобщената справка, изготвена от дисциплинарно наказващия орган. Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. От последните е установено, че процедурата за налагане на дисциплинарното наказание по ЗМВР и ППЗМВР е спазена. Дисциплинарно наказващия орган е образувал дисциплинарно производство със заповед, съдържащата реквизитите по чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР и е определил дисциплинарно-разследващ орган. Жалбоподателят е уведомен за тази заповед, както и за правата му по чл. 230, ал. 4 от ЗМВР и чл. 243, ал. 1 от ППЗМВР. Дисциплинарно-разследващият орган е извършил проверка, събрал е доказателства и е оценил същите. Изготвена е обобщена справка. Служителят е запознат с нея 12.06.2009 г., както и за правата му по чл. 243, ал. 4 от ППЗМВР да даде допълнителни обяснения и възражения, което същият е удостоверил с подписа си. На 15.06.2009 г. дисциплинарно-разследващия орган е изготвили и становище. На 04.06.2009 г. жалбоподателят е депозирал писмени обяснения, с който дисциплинарно-наказващия орган е запознат, видно от поставената резолюция. Дисциплинарното наказание е наложено в законоустановените срокове, съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Ето защо доводите на касатора, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, са неоснователни. Фактът, че служителят не е изслушан не е нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като нормата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР изисква факултативно дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, а както бе отбелязано последните са приети. Неоснователни са и доводите на касатора, че същият не е запознат с резултати от проверката. Напротив същият саморъчно е отбелязал, че е запознат с обобщената справка и няма възражения по същата. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, което е основание за налагане на дисциплинарно уволнение. Доводите на касатора, че кръвната проба е взета не по установения ред са неоснователни. Същата е взета в съответствие с чл. 5, ал. 1 от Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, като самият жалбоподател в писмените си обяснения не отрича факта, че е употребил алкохол, след което е управлявал личния си автомобил. Следователно с поведението си служителят е осъществил деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които е уронил престижът на службата, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение (чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР.) От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че Пантов след употреба на алкохол е управлявал личния си автомобил и е предизвикал ПТП, което е станало обществено достояние чрез средствата за масово осведомяване, което сочи на извършено тежко дисциплинарно нарушение. В становището и обобщената справка на дисциплинарно-разследващия орган са изложени обстоятелства, сочещи, че нарушенията, допуснати от държавния служител са довели до уронване престижа на службата. Следователно правилно първоинстанционния съд е приел, че извършеното от жалбоподателя е несъвместимо с цитираните в заповедта етични правила за поведение и е довело до уронване на престижа на службата. Ето защо като е направил извод, че служителят е извършил, описаните в оспорената заповед дисциплинарни нарушения, Административен съд София - град е постановил решение съответно на материалния закон. Обжалваното решение е обосновано. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед се подкрепят от събраните по делото доказателства. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че жалбоподателят е извършил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения като е направен обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,