Решение № 313 от 5.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5160/2015 г.

Решение № 313 от 5.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5160/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Диана Хитова Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на Т. В. И. за отмяна на решение № 381/19.06.2015 г. по гр. д. № 75/2015 г. на Районен съд-Ямбол. В молбата за отмяна не се релевира основание по чл. 303 ГПК, но с писмена молба, постъпила по делото се поддържа това по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителят твърди, че бил извършен Д. тест на 30.07.2015 г. от който се установява, че вероятността да е биологичен баща на детето М. Т. В. е 0%. Това обстоятелство не му било известно при разглеждане на иска за издръжка. Намира, че представеният документ дава основание за различни фактически и правни изводи по спора. Моли атакуваното решение да бъде отменено. Ответницата по молбата К. Й. В. в качеството на майка и законна представителка на малолетното дете М. Т. В., в писмен отговор я оспорва. Поддържа становище, че оспорването на бащинство става по съдебен ред, чрез предявяване на иск в едногодишен срок от узнаване на раждането. Този преклузивен срок е изтекъл, с оглед признанието на молителя, съдържащо се в подадената от него искова молба, че е узнал за раждането на детето на 19.04.2013 г. и веднага го е припознал. Намира, че представеният тест няма доказателствена стойност, в самата бланка е отбелязано, че е само за лична информация, че пробите за изследване не са взети при спазване на законова процедура и от трето неутрално лице и че не може да бъде ползван в съда. Моли молбата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски. ВКС, състав на III г. о. установи по делото следното: Молителят е предявил срещу ответницата искове с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. с ал. 1 и чл. 143, ал. 2 СК - за предоставяне родителските права върху детето М. Т. В., определяне местоживеенето на детето при бащата и присъждане на месечна издръжка в размер на сумата 120 лв. В исковата молба той е посочил, че с ответницата са живели на съпружески начала повече от шест години, на 19.04.2013 г. се родило детето и той веднага го припознал. С решението, предмет на молбата за отмяна, е уважен насрещният иск, предявен от ответницата, като на нея са предоставени родителските права върху детето М. Т. В., определено е местоживеенето на детето при майката, а на молителя е определен режим на лични контакти. Уважен е искът с правно основание чл. 149 СК, като молителят е осъден да заплати 240 лв. издръжка за минало време в периода 15.12.2014 г. - 23.02.2015 г., ведно със законната лихва. Уважен е и искът с правно основание чл. 143 СК, като молителят е осъден да заплаща за детето месечна издръжка в размер на сумата 120 лв., начиная от 23.02.2015 г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска. Предявените от молителя искове са отхвърлени. Към молбата за отмяна е представен превод на резултат от Д. тест, издаден от Американски Генетични Лаборатории, заверен за вярност с оригинала от адв. Д. Не е представен оригиналният текст, който е бил преведен. В документа е посочено, че е само за лична информация и че важи само заедно с оригинала. В забележка е посочено, че тъй като пробите не са били взети от неутрално трето лице при стриктното спазване на законовата процедура, Лабораторията не може да провери произхода на същите, резултатите от теста не могат да бъдат защитими в съда за нуждите на установяване на бащинство и други правни казуси. Имената на тестваните лица, упоменати в документа са били предоставени от клиента и не могат да бъдат проверени. Лабораторията не поема отговорност за невярна или сгрешена информация за пациента. След таблица, съдържаща лабораторни резултати от проведени изследвания на дете М. и предполагаем баща Т. И. е посочена интерпретация, според която комбиниран показател за бащинство CPI e 0, вероятност за бащинство- 0%. Предполагаемият баща се изключва като биологичен баща на тестваното дете. Следват 2 страници обяснение на резултата от Д. теста. ВКС, състав на III г. о. намира, че молбата за отмяна не е основателна. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, или с които не е могла да се снабди своевременно. Основание за отмяна могат да бъдат само новооткрити обстоятелства, съществували към деня на приключване на спора, без този пропуск да се дължи на нарушение на съда или на небрежност на страната. Тези факти трябва да са релевантни за спорното право. Новите писмени доказателства трябва да са годни и относими. Въз основа на тях трябва да е възможен директен извод дали са възникнали фактите, за чието установяване са представени. Писмените доказателства трябва да са от съществено значение за спора, т. е. представянето им по делото да обуславя правен резултат, различен от постановения с решението, чиято отмяна се иска. Ново обстоятелство не може да бъде факт, съставляващ ново основание за защита на претендираното право. Въз основа на това ново основание страната може да предяви друг иск, доколкото то не е относимо към предмета на спора. Доказателствата трябва да са относими именно към настоящия спор, а не да се отнасят до евентуален друг спор между страните. Твърдяното новооткрито обстоятелство и представеното писмено доказателство не принадлежат към посочените категории. Новооткритото обстоятелство не е релевантно към настоящия спор, а евентуално към друг спор между страните, в който да бъде решен, ако това е процесуално допустимо, въпросът за произхода от бащата на детето М. Т. В. Молителят при проявена грижа за интересите си е могъл да узнае твърдяното обстоятелство веднага след раждането на детето и преди приключване на настоящия спор. Представеното писмено доказателство не е годно да установи твърдяното новооткрито обстоятелство, с оглед подробно описаните по-горе недостатъци и разпоредбата на чл. 185 ГПК. То не е относимо към настоящия спор, извън предмета на който е въпросът за произхода на детето от бащата . Произходът е само предпоставка за предявяване на исковете, разгледани в настоящото дело, но не се включва в субективните права, защитавани с тях. При този резултат следва да бъде уважено искането на ответницата по молбата за присъждане на разноски. Техният размер се установява от представения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено заплащането им в брой. Поради изложеното настоящият състав на ВКС, III г. о.