Решение № 8965 от 27.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8787/2013 г.

Решение № 8965 от 27.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8787/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Вердико" ООД, представлявано от Станко Иванов Станоев, срещу Решение № 2935 от 30.04.2013 г. постановено от Административен съд - София град по адм. дело № 5068 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 231107904 от 26.09.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. София, в потвърдената част с Решение № 772 от 06.04.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП (понастоящем дирекция "ОДОП"), по отношение непризнат данъчен кредит в общ размер на 27 932 лв., ведно с прилежащите лихви. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Претендират се разноски. Ответникът - Дирекция "ОДОП" - гр. София, чрез пълномощника си юрк. Минкова, изразява становище за неоснователност на жалбата Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение на Административен съд- София град е отхвърлена жалбата на "Вердико" ООД срещу Ревизионен акт № 231107904 от 26.09.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. София, в потвърдената част с Решение № 772 от 06.04.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП (понастоящем дирекция "ОДОП"). За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е и приобщените писмени доказателства в съдебната фаза на спора, а така също и заключението на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, по отношение на която е преценил, че не налага друг извод, различен от формирания от органите по приходите. Съдът подробно е анализирал представения по делото Договор от 12.06.2007 г., сключен между "Вердико" ООД и "Марек комюникейшънс" ЕООД, а така също и Договор от 25.09.2007 г., сключен между "Вердико" ООД и "Марек консулт" ЕООД, по които ревизираното дружество е възложител. Отчел е спецификата на постигнатите договорености относно предмета на двете съглашения, първият от които е изработка, доставка и монтаж на сервизно оборудване, вкл. мивки и плотове от неръждаем материал и шкафове от дървени плоскости, съгласно архитектурен проект на обекта на възложителя, находящ се в гр. София, ж. к. Павлово, ул. "Преки път" № 13, а вторият-извършване на дейности по инсталация, структурно окабеляване, монтаж на декоративни лайсни, конфигуриране на компютърна мрежа и настройки на цялостна фирмена информационна система на предоставена от възложителя техника (персонални компютри и принтери) съгласно нуждите на възложителя в офис, находящ се на горепосочения адрес. При така очертаните предмети на двата договора, въз основа на които са издадени спорните фактури, правилно съдът е приел, че следва да бъде доказанореалното извършване на услуги, които, при това, са с широк и многообразен обхват. Правилно е преценил, че горното не е сторено, тъй като не са представени каквито и да било доказателства за остойностяване на услугите, за приемането им, количествено стойностни сметки, поради което и законосъобразно е счел, че липсва доставка по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, а "Марек комюникейшънс" ЕООД и "Марек консулт" ЕООД неоснователно са начислили данък по спорните фактури. Обосновано е споделен и извода на органите по приходите, че кадровият потенциал, с който разполагат доставчиците (продавач- консултант, технически сътрудник, склададжия при "Марек комюникейшънс" ЕООД; охрана и технически сътрудник при "Марек консулт" ЕООД) не отговаря на квалифицираните услуги, фактурирани на "Вердико" ООД. Установените обстоятелства във връзка с горепосочените доставки на услуги налагат извършването на проверка от страна на съда по отношение на факта на осъществяването им именно от дружествата, издатели на процесните фактури /т. 50 от решение на СЕС от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, Gabor Toth/. Няма как възложителят, който неминуемо осъществява контрол във връзка с изпълнението на договорените работи на собствения му обект да не се интересува и да не знае от кого и по какъв начин се доставят строителните материали и оборудването, още повече, че например в договора от 12.06.2007 г. е постигнато съгласие за представянето на архитектурен проект (чл. 1.1 от зоговора), а такъв не е представен по делото. Не са представени и предвидените в двата договора (чл. 3) констативен протокол и разписка. Признаването на право на данъчен кредит само по данъчни фактури, при липса на откриване на доставчиците и на всякакви доказателства относно реалното изпълнение на доставките, противоречи както на разпоредбите на ЗДДС, така и на тези на общностното право. Последното изисква кумулативното изпълнение на двете условия - наличие на фактура и осъществено данъчно събитие, за признаване на претендираното право. Съдебната практика на СЕС е непротиворечива, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци (в този смисъл Решение от 13 декември 1989 г., Genius Holding (C-342/87, Recueil, стр. 04227) и Решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу Finanzamt Borken и Manfred Strobel срещу Finanzamt Esslingen (C - 454/98, Сборник 2000, стр. I-06973). Административният съд правилно е подчертал, че реалността на доставката като правно релевантен факт подлежи на доказване със средствата, предвидени в националния закон и преценката на доказателствата е в компетентността на националния съд. Правилно административният съд е приел, че съгласно задължителната съдебна практика на СЕС по дела С-80/2011 и С-142/2011, жалбоподателят няма задължение да доказва материално-техническата обезпеченост на доставчика си, но следва да докаже самата доставка, което в условията на пълно насрещно доказване жалбоподателят не е сторил по делото. По аргумент от т. 50 от Решение от 06.09.2012 г. по дело С-324/11 на СЕС, въпреки липсата на конкретни улики за наличието на измама (доказването на които е в тежест на приходния орган), съдът по същество следва да съблюдава в рамките на спора по делото дали самият издател на фактурите е извършил въпросните доставки, като за тази цел се вземат предвид всички обстоятелства, които в случая не са доказани. След като жалбоподателят претендира че в негова полза са престирани стоки и услуги от доставчиците, не може да претендира, че е добросъвестен и не участва в данъчна измама, след като по необходимост би следвало в негова полза да се изпълнени услугите. Законосъобразен е и изводът на съда за неоснователност на жалбата срещу РА досежно отказаното с него право на данъчен кредит на ревизираното дружество по процесните фактури № 39/3.12.2007 г. и № 44/11.12.2007 г., издадени от "Марек консулт" ЕООД и по фактура № 63/25.I. 2008 г. издадена от "Марк строй" ЕООД във връзка със сключени договори с "Вердико" ООД като възложител за извършване на ремонтни дейности на наетата от последното дружество складова база "Фохар" в кв. "Бояна", ул. "Кумата", производствен корпус А, собственост на "Фохар" АД. Правилно е прието от съда, че са налице предпоставките по чл. 70, ал. 1, т. 2 вр. с ал. 3, т. 3 от ЗДДС за отказ за признаване на право на данъчен кредит на ревизираното дружество. Следва да бъде споделен извода на първостепенния съд, че е налице безвъзмездна доставка на услугата спрямо собственика и наемодател на обекта, тъй като в сключения договор за наем липсва предвидено възнаграждение или анекс към договора за наем за приспадане на стойността на извършените работи - ремонт или подобрения, от дължимия наем. В договора и в двата анекса към него не се съдържат клаузи, относно цената на извършваните ремонти, за чия сметка са те и по какъв начин ще се извърши плащането, което налага извода, че наемодателят е получил доставка на услуга от наемателя, без да е престирал нещо срещу това, т. е. налице е безвъзмездна доставка на услугата, което е отрицателна предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Противно на твърдението на касатора, в случая не е приложима нормата на чл. 70, ал. 3, т. 3 ЗДДС, тъй като трите фактури са издадени през м. 12.2007 г. и м. 01. 2008 г. от "Марк строй" ЕООД, т. е. същите са издадени за ремонт на наетия обект по анекс с площ от 145 кв. м., предоставен на дружеството- касатор за ползване на 19.10.2007 г. със срок до 31.12.2009 г., съгласно втория анекс, като по този начин активът е нает за срок от по-кратък от три години. Формулираните мотиви в обжалваното решение по тази част от спора са в аналогична насока и се споделят напълно от настоящия състав на касационната инстанция. По отношение на отказаното право на данъчен кредит по фактура № 211 от 27.11.2008 г., издадена от "Марк Строй" ЕООД, по делото безспорно е установен, че към момента на издаването й, доставчикът е бил дерегистриран по ЗДДС, считано от 24.11.2008 г., поради което не е налице законовата предпоставка данъкът да бъде начислен от регистрирано по ЗДДС лице. Правилно административният съд е счел, че в съответствие с изискването на чл. 69, ал. 1 ЗДДС органите по приходите са отказали на ревизираното лице признаването на правото на приспадане на данъчен кредит по визираната фактура. С оглед на изложеното, решението на АССГ като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК е неоснователна, тъй като с решението на административния съд е присъдено такова в размерите, предвидени в посочената разпоредба. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение