Решение № 2458 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 428/2016 г.

Решение № 2458 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 428/2016 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от [фирма], със седалище [населено място], представлявано от управителя В. М. Д. и кмета на [община], против решение № 1769/18.03.2015 г., постановено по адм. дело № 1929/2014 г. по описа на Административен съд София-град, Второ отделение, 35-ти състав. Релевирани са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение, като издадено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон. Касаторите твърдят, че в решение № 16213/05.12.2013 г., постановено по адм. дело № 13366/2013 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, е налице съществен порок, обуславящ нищожността му, а именно - такава степен на неразбираемост на мотивите и непълнота на диспозитива, респективно на съдебното решение, че не може да се формира волеизявление в съдебния акт и не е възможно същият да бъде приложен от страните по спора. Молят Върховния административен съд да отмени решението на АССГ и да прогласи за нищожно решение № 16213/05.12.2013 г. по адм. дело № 13366/2013 г. по описа на ВАС, четвърто отделение, с което е оставено в сила решение № 1082/04.09.2013 г. постановено по преписка № КЗК-831/2013 г. на Комисия за защита на конкуренцията. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Теодор Георгиев, в открито съдебно заседание и писмено становище по съществото на спора оспорва касационните жалби и прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни - участници в Обединение [ЮЛ] - [населено място], [фирма] и [фирма], двете със седалище [населено място], в писмено становище, подадено чрез процесуалния представител адвокат Дойчин Иванов, изразяват становище за неоснователност на двете касационни жалби и претендират оставянето в сила на атакуваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид становищата на страните и данните по делото, приема касационните жалби за допустими, като подадени от надлежни страни, в законоустановения срок, а разгледани по същество - за неоснователни, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлен иска, предявен от кмета на [община], с претенция за обявяване на нищожността на съдебно решение № 16213/05.12.2013 г. постановено по адм. дело № 13366/2013 г. по описа на ВАС, четвърто отделение. За да постанови посочения резултат АССГ е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК, за прогласяване на нищожност на съдебно решение, издадено по административен спор. С оглед на това в мотивите на решението му е отразено, че ищецът има правен интерес да търси съдебна защита по исков ред, но в случая не е установено наличието на основание за прогласяване на нищожността на атакувания съдебен акт. Обсъдени са различни хипотези на нищожност на съдебно решение, при което с оглед данните по делото е направен обоснован и правилен извод за неоснователност на предявения иск, тъй като не е допуснат нито един тежък порок на решението, водещ до нищожност. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е издадено от АССГ съобразно изрично регламентираната в чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК компетентност на административните съдилища за произнасяне по искове за нищожност на съдебни решения, постановени по административни дела. Съдът е бил сезиран с искова молба за прогласяване на нищожността на съдебен акт на Върховния административен съд, постановен в касационно производство по реда на чл. 122е от Закона за обществените поръчки (отм.). Доколкото в чл. 132, ал. 2, т. 1 - т. 8 АПК са изброени изчерпателно видовете съдебни производства, родово подсъдни на Върховния административен съд и между тях не попадат исковите производства, образувани по искове за обявяване на нищожност на съдебни решения по административни дела, правилно съдът е счел, че се касае за правен спор, подсъден на съответния административен съд съобразно изискванията на чл. 132, ал. 1 АПК - в случая на АССГ. Наред с горното следва да се отбележи, че видно от представените по делото доказателства, липсват данни при постановяване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа изцяло изяснена фактическа обстановка, съдът е направил обосновани и правилни изводи за неоснователността на предявения иск. Първата инстанция точно и законосъобразно е тълкувала и приложила материалноправните норми. В мотивите на обжалвания акт най-общо е прието, че искът за обявяването на нищожност на решение № 16213/05.12.2013 г. по адм. дело № 13366/2013 г. на Върховния административен съд следва да бъде отхвърлен, предвид липсата на основания за прогласяване на претендираната нищожност. В тази връзка са изложени подробни и правилни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд се е съобразил със съдебната практика на Върховния административен съд и Върховния касационен съд по тези искове, според която нищожност на съдебно решение се обявява тогава, когато съдебният акт е произнесен, съответно подписан от лице, което не е на длъжност, даваща му право да го издаде; когато е извън правораздавателната власт на съда; решението не е подписано от мнозинството от съдебния състав; не е изложено в писмена форма; при абсолютна неразбираемост волята на съда; при невъзможно изпълнение с оглед научните и техническите постижения на съвременната цивилизация; относно изпълнение на действие, съставляващо престъпление или е несъвместимо с основите на действащия правен ред. Отбелязано е, че според даденото разрешение в т. 18 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ВКС по т. гр. дело № 1/2000 г., ОСГК, което е задължително за съдилищата, диспозитивът на решението, с който съдът се произнася относно спорното право, въведено с основанието и петитума на иска, като предмет на делото, е източник на силата на присъдено нещо. Отделно от това, мотивите на решението не съставляват част от съдържанието на решението - чл. 236, ал. 1 ГПК, а се излагат "към решението" - чл. 236, ал. 2 ГПК /съответната разпоредба от отменения ГПК е чл. 189, ал. 1 и 2/. Нарушаването на изискването за мотивираност на съдебния акт не означава липса на решение, а е основание за неговата отмяна като неправилно. Правилно е констатирано, че не е налице основание да се приеме твърдението за наличието на съществен порок в диспозитива на атакуваното пред първата инстанция решение, чиято формулировка е изцяло съобразена с текста на приложимия чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, както и че не би могло да е допуснато нарушение на разпоредби, касаещи въззивното производство по ГПК - същите са неотносими към касационното производство по реда на глава ХII АПК, субсидиарно приложима при разглеждането на жалби, подадени по реда на чл. 122е ЗОП (отм.). Предвид изложеното правилно е прието, че при постановяване на решение № 16213/05.12.2013 г., постановено по адм. дело № 13366/2013 г. по описа на ВАС, четвърто отделение, не е осъществено нарушение, обуславящо извод за нищожността на съдебния акт. Водим от горното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационните жалби пороци, което налага отхвърлянето им като неоснователни. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, касационните жалбоподатели следва да заплатят на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 200 лв. Върховният административен съд, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК,