Решение № 14824 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7197/2018 г.

Решение № 14824 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7197/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. З. от гр. [населено място], подадена срещу Решение № 71 от 02.04.2018 г. по адм. дело № 428/2017 г. на Административен съд- Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед №ЗСП/Д-КН/4726/19.09.2017 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане"- Кюстендил, потвърдена с Решение № 10-РД01-0088/23.10.2017 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане"- Кюстендил. В жалбата, която е бланкетна, се излага довод за неправилност и незаконосъобразност на решението. Твърди се, че изложеното от съда не отговаря на действителното фактическо положение, като съдът се е предоверил на административния орган, приемайки дословно неговите изводи. Ответникът- директорът на Дирекция"Социално подпомагане"- Кюстендил, при редовно призоваване, не излъчва представител и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд- Кюстендил е отхвърлил жалбата на А. З. против Заповед №ЗСП/Д-КН/4726/19.09.2017 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане"- Кюстендил, потвърдена с Решение № 10-РД01-0088/23.10.2017 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане"- Кюстендил. За да постанови решението си, административният съд е приел, че в случая З. не отговаря на изискванията на чл. 2 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление/Наредбата/, тъй като средномесечният доход на семейството на З. за предходните 6 месеца, преди месеца на подаване на заявлението-декларация, е по-висок от диференцирания минимален доход за отопление. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че на 31.08.2017 г. З. е подал заявление-декларация за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво в пари за отоплителен сезон 2017/2018 г. с вх. №ЗСП/ДК-Н/4726, към което е приложил удостоверение от Община Кюстендил за получен брутен доход през периода м. 03. -м. 07. 2017 г. в размер на 1 362, 50 лева. При извършена социална анкета, съобразно изискванията на чл. 4, ал. 3 на Наредба №РД-07-5/16.05.2008 г., социалният работник е установил, че подалият молбата –декларация е работещ, разведен, здрав и съжителства с майка си З. З. а в жилище от две стаи, като има мотопед и мотоциклет, но няма недвижимо имущество. От 02.03.2017 г. е назначен като личен асистент на майка си към Община [община], с която живее на [улица]. Прието е, че З. попада в категорията лица по чл. 2, ал. 4, т. 9 от Наредба №РД-07-5/16.05.2008 г. /лице, съжителстващо с друго лице/ и неговият диференциран минимален доход следва да се определи в размер на 224. 68 на сто от гарантирания минимален доход. За 2017 г. този доход е в размер на 65 лв. /определен с ПМС № 6/15.01.2009 г. / и при направено изчисление при посочените по-горе правила следва да бъде 146. 04 лв. Средният доход на Митов за шестте месеца преди подаване на молбата-декларация възлиза на 227. 08 лв. месечно и надвишава диференцирания минимален доход за отопление с 81. 04 лв. Това обстоятелство, макар и формално, е пречка за отпускане на целевата помощ. С оглед на изложеното, първоинстанционният съд е направил правилен извод, че не са налице предпоставки за отпускане на целевата помощ на основание чл. 2, ал. 4, т. 9 и т. 15 от Наредбата, тъй като средният доход на заявителя надвишава диференцирания минимален доход за категорията лица, в която той попада. Обстоятелството, че жалбоподателят не е с висок трудов доход е безспорно, но този факт е съобразен в цитираните хипотези. Правните изводи на съда се основават на извършена преценка на релевантните към делото факти. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,