Решение № 11448 от 2.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13654/2014 г.

Решение № 11448 от 2.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13654/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Маргарита Петрова Петрова, Васил Кирилов Василев, Петър Илиев Петров, Красимира Тодорова Димитрова, Юлия Димитрова Раева, Христо Иванов Димитров и Георги Тодоров Раев, чрез пълномощника им адв. Герова, против решение № 5492 от 18.08.2014 г., постановено по адм. дело № 1591/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което са отхвърлени предявените от тях искове за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени от бездействие на ответниците. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му, като предявените искове се уважат изцяло. Ответната страна - Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията "Никола Пушкаров", гр. София, чрез пълномощника си по делото изразява становище за неоснователност на касационна жалба. Ответната страна - Столична община, не се представлява по делото и не взема становище по жалбата. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от легитимирано лице, поради което е допустима. За да се произнесе Върховният административен съд, в настоящия състав, взе предвид следното: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от касационните жалбоподатели Маргарита Петрова, Васил Василев, Петър Петров, Красимира Димитрова, Юлия Раева, Христо Димитров и Георги Раев срещу Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията "Никола Пушкаров", гр. София и Столична община, с която се претендира ответниците да им заплатят солидарно обезщетение за претърпени от всеки един от тях неимуществени и имуществени вреди. Исковете се основават на твърдяно бездействие на ответниците, изразяващи се в това, че никой не е предприел необходимите действия и постъпки за обезопасяване района на института. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявените обективно и субективно съединени искове в претендираните размери, като неоснователни и недоказани. Прието е, че исковата молба е подадена от лица с активна процесуална легитимация, съдържа твърдения за вреди, причинени от незаконосъобразни бездействия на административни органи. От съда е дадена възможност да се ангажират доказателства от страните, като са събрани посочените такива. След събирането им решаващият съд е приел за изяснена фактическата обстановка по делото въз основа на която е направил своите правни изводи. При извършената касационна проверка въз основа на посочените в касационната жалба пороци на решението и при упражняване на правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намира за установено следното: Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице и реално причинена вреда, произтичаща от отменен по надлежния ред акт или установено незаконосъобразно действие или бездействие, както и пряка причинна връзка с настъпилата вреда. Гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица - чл. 203 от АПК. Неправилен е извода на съда в обжалваното решение, че в случая предявените искове за причинени имуществени и неимуществени вреди, се основават на незаконосъобразно бездействие органи и длъжностни лица на ответниците в изпълнение на административна дейност. От обстоятелствената част на исковата молба е видно, че претендираните имуществени и неимуществени вреди се основават на бездействие на ответниците, но в качеството им на ползувател на терена, на чиято територия са налице необезопасени дървета, по отношение на Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията "Никола Пушкаров", гр. София и на Столична община в качеството и на собственик на общински път, който не е бил обезопасен. Така формулирани исковете се основават на вреди, произтичащи от вещи, с оглед и останалите обстоятелства визирани в исковата молба, основаващи отговорност по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите, а не такава по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Следователно, с оглед естеството на обстоятелствата, основаващи според ищците твърдените увреждания и формулираното искане до съда, неправилно сезираният административен съд е приел, че делото му е подсъдно. След като задълженията на ответниците според ищците в случая не сочат на извършването на действия, при или по повод изпълнението на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявеният иск за обезщетение не подлежи на разглеждане по реда на чл. 203 и сл. АПК, визиран от чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Отговорността на Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията "Никола Пушкаров", като ползувател на терена, в който се е намирало дървото, от чието падане се претендират вреди, съответно на общината, при неизпълнение на задълженията и като собственик на общински път следва да бъде реализирана по общия исков ред, при условията на института на непозволеното увреждане. Предявените в случая искове не попадат в кръга на визираните от чл. 128, ал. 1, т. 5 от АПК искове за обезщетения, изключени от подведомствеността на гражданския съд за непозволено увреждане. Посочената от ищците правна квалификация не е задължителна за съда - съдът е този, който следва да определи правното основание на иска, по който е образувано делото, с оглед обстоятелствената част на исковата молба и формулирания петитум. Въведените в исковата молба фактически твърдения и отправените въз основа на тях искания обуславят извода, че отговорността на ответниците е деликтна и се реализира по реда на Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, а спорът е подсъден на общите съдилища. Следва да се посочи също, че съгласно т. 3 на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСС на ГК от ВКС и ОСС на ВАС, делата по искове за вреди, произтичащи от транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения, собственост на държавата и общините са подсъдни на гражданските съдилища. Според чл. 218, ал. 2 от АПК допустимостта на обжалваното решение е предмет на касационната проверка, независимо дали този порок е посочен като отменително основание в касационната жалба. Административният съд е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да бъде обезсилено, като постановено от некомпетентен съд. Делото следва да се изпрати на компетентния, съгласно чл. 103 и чл. 105 от ГПК общ съд, а именно - Софийски районен съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, трето отделение