Решение № 6612 от 18.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1743/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 85, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), подадена чрез процесуален представител юрисконсулт. Жалбата е против решение 947 от 09.01.2025 г., постановено по адм. дело 11481/2024 г. по описа на Административен съд София град, в частта с която по жалба на А. М. Х., гражданин на Сирия, е отменено решение 10974/22.10.2024 г. на настоящия касатор, с което на А. М. Х. е отказано предоставяне на хуманитарен статут, и е върнато делото като преписка за ново произнасяне при спазването на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради наличието на всички касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на обжалвания съдебния акт. Ответникът - А. М. Х., гражданин на Сирия, чрез пълномощник адв. Р. Танина, с представен писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Моли обжалваното съдебно решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага доводи по същество. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба, подадена от А. М. Х., гражданин на Сирия, против решение 10974/22.10.2024 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отказано на А. М. Х. предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решението на първоинстанционния съд е отменено решение 10974/22.10.2024 г. на председателя на ДАБ, в частта с която на А. М. Х. е отказано предоставяне на хуманитарен статут и делото е върнато като преписка за ново произнасяне при спазването на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма и е мотивиран. Административен съд София - град не е установил и допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приел е обаче, че заради тежките и широко разпространени нарушения на правата на човека и продължаващите въоръжени конфликти и несигурност в Сирия, за жалбоподателя са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Взел предвид, че жалбоподателят е непридружен непълнолетен, към момента на произнасяне на административния орган, поради което същият като част от уязвима група, в още по-голяма степен отговаря на предпоставките да получи закрила. Посочил, че в конкретния случай, административния орган не е взел предвид висшите интереси на детето. Счел, че не са налице част от предпоставките от които може да се направи категоричен извод, че Република Турция е "трета сигурна страна", по отношение на сирийския гражданин. При съобразяване с представената в съдебно заседание справка вх. ЦУ-02-124 / 12. 12. 2024 г. на дирекция Международна дейност, съдът е приел, че в Сирия се води гражданска война. Излизането от властта на президента Башар Асад и поемането ѝ от групировката Хаят Тахрир ал Шам чрез сформиране на временно правителство не водело до нормализиране на положението в страната. Израел потвърждавал да атакува предполагаеми правителствени обекти за химическо оръжие, турската армия атакувала позиции на сирийските демократични сили, като и САЩ атакували от въздуха десетки позиции. Според съда са налице тежки и широко разпространени нарушения на правата на човека, продължаващи въоръжени конфликти и несигурност в Сирия, поради което е прието, че спрямо Х. са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Решението в обжалваната му част, е неправилно. Настоящият съдебен състав не споделя формирания от първоинстанционния съд извод за наличие на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, обуславящо предоставянето на хуманитарен статут на сирийския гражданин. От представените по делото справки на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ при МС не може да се направи извод, че ситуацията в страната по произход на молителя е претърпяла съществено негативно развитие, което следва да бъде взето предвид при формиране на волята на административния орган. Макар и да са налице данни, че е имало краткосрочна ескалация на военните действия, довела до сваляне от власт на бившият президент Башар Асад, ситуацията в Сирия е започнала да се нормализира. В представената пред касационната инстанция справка МД-02-159 от 14.03.2025 г. на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ е цитиран бюлетин на ВКБООН, според който по оценки на Комисариата от 06.03.2025 г., над 300000 сирийски бежанци са се завърнали обратно в Сирия от съседни страни, а към 26.02.2025 г. над 880000 вътрешно разселени лица са се завърнали в районите си на произход. От справката става ясно, че е сформирано ново правителство с поставен акцент върху възстановяване на държавата, амнистиране на членове и служители на бившата власт. Действително са налице данни за посегателства на 08 и 09.03.2025 г. върху цивилни лица от алауитското религиозно малцинство, но в публични изявления новият лидер на Сирия е обещал да потърси отговорност на всеки, замесен в нараняването на цивилни, като е сформирана и комисия, която да разследва деянията. В противовес на мотивите на първоинстанционния съд, касационната съдебна инстанция счита за правилни изложените в административния акт изводи за отсъствие на материалноправната предпоставка за предоставяне на лицето на хуманитарен статут, предвидена в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. От наличните по делото писмени данни към произнасянето на настоящия съдебен състав следва да се приеме, че макар ситуацията в страната по произход на чужденеца да остава усложнена, към момента не може да се обоснове съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Сирийската арабска република, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия. В хода на административното производство и в хода на съдебното дирене не са събрани данни А. Х. да е бил обект на преследване по какъвто и да било признак преди да напусне Сирия, доколкото се установява, че той е напуснал страната си на произход през м. март 2023 година и е живял в Турция около една година. От интервюто на лицето е изяснено, че неговите баща, брат и три сестри продължават да живеят в Сирия, в район, в който не се водят военни действия. Правото на защита на чужденеца не е нарушено, доколкото всички относими към хипотезата на чл. 4, ал. 3 ЗУБ факти и обстоятелства са преценени при анализа на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Молителят е имал възможност да се запознае с приетите от административния орган за установени факти, да направи съответните възражения по тях и да ангажира доказателства за оборването им. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение в атакуваната част, с която е отменено решението на председателя на ДАБ в частта, с която е отказан хуманитарен статут, е неправилно и следва да бъде отменено. С оглед липсата на необходимост от събиране на доказателства и допълнително изясняване на делото от фактическа страна, следва да бъде постановен нов акт по съществото на спора за отхвърляне на жалбата на сирийския гражданин срещу решението на административния орган в частта, с която на лицето е отказан хуманитарен статут. В необжалваната му с касационната жалба част, решението на първоинстанционния съд е влязло в сила. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл.222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение