Решение № 4291 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11371/2016 г.

Решение № 4291 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11371/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационни жалби на Общински съвет -П. и на К. Г. А. и К. Н. Г. против решение № 1309/23.06.2016 г. по адм. д. № 957/2016 г. по описа на Административен съд П. с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът " И. Т.-Е. Е. Д." ЕООД, представляван адв. Цветкова, надлежно упълномощена, поддържа становище за неоснователност на касационните жалби, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски. Ответниците "Артемис имоти" ЕООД и "Аспект архитекти" ЕООД не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд намира подадените в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК касационни жалби процесуално допустими, а по същество-неоснователни. С обжалваното решение, по оспорване на "И. Т.-Е. Е. Д." ЕООД, Административен съд П. е обявил за нищожно решение № 13, взето от Общински съвет - П. с протокол № 1/22.01.2004 г., в частта, с която е потвърдена заповед № ОА-1209/24.07.1992 г., издадена от арх. М.- заместник кмет и главен архитект на община П. за одобряване изменение на ЗРП / в частта на регулацията/ между парцели I - Дом на книгата и II-1485, кв. 20/стар/ кв. 48 /нов/ по плана на Централна градска част П. по сините линии, щрихи и зачертавания на приложена към заповедта скица. За да постанови този правен резултат, съдът, като е взел предвид, че решението е взето в процедура по § 187 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията /ПЗРЗИДЗУТ/, обн. ДВ бр. 65/2003 г., е приел, че Общински съвет Пловдив е процедирал извън обема на правомощията, възложени му с цитираната норма. Решението е постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. С разпоредбата на § 187 ПЗРЗИДЗУТ бе дадена възможност в 6 месечен срок от влизането й в сила общинските съвети да потвърдят заповеди на главния архитект на общината /района/, по чл. 6, т. 6 от Закона за териториално и селищно устройство /ЗТСУ/, отм., както и заповедите на кметове на райони, по чл. 6, т. 6 и 7 от същия закон, издадени в периода от 11.09.1991 г. до 31.12.2001 г. с изключение на отменените като незаконосъобразни. Разпоредбата конкретно и ясно разграничава, както предмета на заповедите, подлежащи на потвърждаване, така и издалите тези заповеди административни органи, предвид което не се нуждае от тълкуване и следва да се прилага така, както е редактирана. С обжалваното решение Общински съвет П. е потвърдил заповеди на арх. М. и арх. Ж., изпълнявали длъжност зам. кмет и главен архитект на О. П. и заповеди на кметове на райони, издадени в посочения в цитираната норма период на основание чл. 6, т. 6 и 7 ЗТСУ /отм/, между които и заповед № ОА-1209/24.97.1992 г. на арх. М., зам. кмет и главен архитект на община П., с която на основание чл. 32, ал. 1, т. 4 ЗТСУ /отм/ е одобрено изменение на ЗРП/ в регулационната част/ между парцели I-Дом на книгата и II-1485, кв. 20/стар/, кв. 48 /нов/ по плана на Централна градска част -П. съгласно приложена графична част. От съдържанието на заповедта и посоченото в нея правно основание следва, че с нея е упражнено правомощие на кмета на общината по чл. 6, т. 7 ЗТСУ /отм/, което при изпълнение условията на чл. 184, ал. 1 ЗТСУ/отм/ е могло да бъде предоставено на заместник кмет или на главния архитект /инженер/ на общината. Тази заповед е извън обхвата на нормата на § 187, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ, тъй като тя визира заповедите, издадени от главния архитект на основание чл. 6, т. 6 ЗТСУ/отм/ - за одобряване на териториално устройствени планове извън селищните територии, общите и подробни градоустройствени планове на населените места, за чиито проекти се организира обществено обсъждане. Ето защо, решаващият извод, обусловил резултата по делото, а именно, че общинският съвет е приел оспореното решение при липса на правомощия е обоснован и в съответствие с материалния закон. При преценка валидността на това решение фактът дали е изпълнена процедурата по чл. 184, ал. 1 ЗТСУ/отм/, или не е ирелевантен. Следва първоинстанционното решение като правилно да бъде оставено в сила. При този резултат претенцията на процесуалния представител на "И. Т. - Е. Е. Д. " ЕООД за присъждане на разноски следва да бъде уважена в размер на 350 лв, платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 25.06.2016 г./л. 19/ Воден от изложеното, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд