Решение № 4700 от 12.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15395/2009 г.

Решение № 4700 от 12.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15395/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Киро Стоянов Илиев, вписан като едноличен търговец подфирма ЕТ "Такси - Киро Стоянов" - гр. Бургас, срещу решение № 884 от 4.08.2009 г., постановено по адм. д. № 1808/2008 г. по описа на Административен съд Бургас, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Кметът на община Бургас, конституиран като ответник в производството, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на ЕТ "Такси - Киро Стоянов" - гр. Бургас срещу заповед № 2698/9.10.2008 г. на зам.-кмета на община Бургас, с която, на основание чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, на същия е наредено да премахне собствените си временни обекти - два броя метални павилиона, функционално свързани и разположени в непосредствена близост до трафопоста до ЦДГ "Райна Княгиня", ж. к. "Славейков", гр. Бургас. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което е законосъобразна, а жалбата срещу нея - неоснователна. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи за неоснователност на жалбата срещу заповед № 2698/9.10.2008 г. на зам.-кмета на община Бургас. Последната е издадена при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ за премахване на двата броя метални павилиона, като временни постройки, тъй като са неподходящи по местоположение, установено категорично от съставения Констативен протокол № 123/25.07.2008 г. на комисия по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ и от заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните. По данни от тях, съдът правилно е приел, че двата павилиона, са неподходящи по местоположение, тъй като са в непосредствена близост до трафопост, собственост на "ЕВН - България" АД, долепени са до две от стените му и покривите са също долепени, с което се затруднява обслужването и функционирането на трафопоста. Правилен е и другият извод на съда, че с това си местоположение павилионите нарушават изискуемата сервитутна зона за енергиен обект трансформаторен пост от 1.5 м. около него, съгласно т. 5 от Приложение № 1 на Наредба № 16/2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, което също ги прави неподходящи по местоположение. Поради това и отсъствието на доказателства за запазването им, съответно придобиването на траен градоустройствен статут, при условията на § 17, ал. 1 и ал. 2 от ПР на ЗУТ, съдът е имал основанието да приеме, че оспорената заповед за премахването им е законосъобразна. Неоснователно се поддържа неправилност на решението, поради нищожност на заповедта, тъй като е издадена от некомпетентен орган. Настоящата инстанция споделя изводите на решаващия съд, че заповедта е издадена от компетентен орган, при условията на законна делегация от кмета на община Бургас (§ 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ) и заповед № 2389/17.12.2007 г. Неоснователно се поддържа и оплакване за наличието на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които съдът неправилно не е констатирал. За такива нарушения касаторът сочи липсата на изслушване от комисията, съгласно изискванията на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ. Доводът е неоснователен, тъй като целта и резултатите от едно такова изслушване в случая са постигнати. Касаторът е бил запознат със съставения Констативен протокол на комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, срещу който е подал възражение преди издаването на заповедта, упражнявайки правото си на защита. По изложените по-горе съображения, изцяло неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон - § 17 от ДР на ЗУТ. Съдът е изложил съображения за неприложимост на разпоредбата, с оглед липсата на доказателства за наличие на решение на Общински съвет - Бургас за запазване на процесните временни постройки (по ал. 1), както и на такива за наличието на процедура с цел тези постройки да придобият траен градоустройствен статут (по ал. 2), които се споделят от настоящата инстанция. Освен това разпоредбата е неприложима при наличието на основания за премахване на тези постройки по реда на чл. 195 и чл. 196 от ЗУТ, какъвто е настоящият случай. От изложеното следва, че касационната жалба като цяло е неоснователна, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,