Решение № 7344 от 23.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13898/2011 г.
ВАСIV отделение23.05.2012 г.докладчик т Нина Докторова
Диспозитив
ОСТАВЯ в сила решение № 1838 от 15.07.2011 г., постановено по адм. д. № 2456 по описа за 2008 г. на Административен съд-Варна, допълнено с определения № 4439 от 24.08.2011 г. и № 4607 от 7.09.2011 г. ОСЪЖДА Костадинка Димитрова Димитрова от гр. Варна, ул. "Светла Параскева" № 12 и Съби Шидеров Събев от гр. Варна, ул. "К. Павлов" № 26 да заплатят на Областната управа-Варна разноски от 150 (сто и петдесет) лева. ОСЪЖДА Костадинка Димитрова Димитрова и Съби Шидеров Събев да заплатят на Коста Димитров Гоцов от гр. Варна, ул. "Мир" № 5, вх. "Г", ет. 5, ап. 60 разноски от 1000 (хиляда) лева. ОСЪЖДА Костадинка Димитрова Димитрова и Съби Шидеров Събев да заплатят на Виолета Иванова Кралева от гр. Варна, ул. "Хан Омуртаг" № 20, ет. 4, ап. 16 разноски от 200 (двеста) лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 7344 от 23.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13898/2011 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Костадинка Димитрова Димитрова и Съби Шидеров Събев и двамата от гр. Варна, срещу решение № 1838 от 15.07.2011 г., постановено по адм. д. № 2456 по описа за 2008 г. на Административен съд-Варна. С обжалваното решение съдът е оставил без разглеждане подадената жалба срещу заповедта на областния управител на Варненска област, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти в частта й за имоти с № 9571 и № 3918 и в тази част е прекратил производството. Със същото решение съдът е отхвърлил жалбата срещу същата заповед на областния управител в обжалваната й част относно имоти с пл. № № 458, 459, 469, 470, 474, 475 и 476. С определение № 4439 от 24.08.2011 г. по реда на чл. 248 ГПК съдът е допълнил решението си в частта му за разноските, като е осъдил Костадинка Димитрова Димитрова да заплати на Йорданка Банова Памукова и Виктор Веселинов Памуков сторените от тях разноски от 245 лв. С определение № 4607 от 7.09.2011 г. по реда на чл. 248 ГПК съдът е допълнил решението си в частта му за разноските като е осъдил Костадинка Димитрова Димитрова да заплати на Виолета Иванова Кралева сторените от нея разноски от 400 лв. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението като се релевира допуснато нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че за имот № 469 ползвателят е собственик, тъй като за този имот той не е имал документ за собственост и разрешение за строеж. Относно имоти с № № 458, 459, 470, 474 и 475 се твърди, че решението също е неправилно, тъй като от разликите над 600 кв. м могат да се обособят имоти, които да се присъединят към имоти с № 4231 и № 4677. По изложените съображения се моли, решението в обжалваната част да се отмени и върне отново на областния управител, който да съобрази плана с правото на собственост на касаторите. Решението в частта му за прекратяване, относно двата имота, за които е направено оттегляне от жалбата като необжалвано е влязло в сила и не е предмет на настоящото производство. Костадинка Димитрова Димитрова е подала частна жалба срещу двете определения на съда за допълване на решението, като по отношение на първото е изложила твърдения, че тя не е поставяла задача на вещото лице, а това е направено от адвокат-пълномощника на Йорданка Памукова и Виктор Памуков, поради което не дължи разноски. Относно второто определение също твърди, че не дължи разноски, защото Виолета Кралева не била обжалвала заповедта на областния управител и между страните не е имало спор. Ответната страна по касационната жалба - областният управител на Варненска област, чрез юрисконсулта си е изпратил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК срещу касационната жалба, както и писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на касационната жалба. В тях е изложил твърдения за правилност на съдебното решение, като моли, то да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - Коста Димитров, чрез адвокат-пълномощника си, е изпратил писмено възражение срещу касационната жалба, в която твърди, че тя е неоснователна, а решението на съда в частта му за имот с пл. № 474 е правилно и законосъобразно. В съдебно заседание становището се поддържа от пълномощника му, който представя писмени бележки и претендира присъждане на разноски, за които представя договор за правна защита и съдействие с внесена сума от 1000 лв. Заинтересованата страна Виолета Иванова Кралева, чрез адвокат Сабина Урумова, е изпратила писмени бележки, в които се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в частта му за имот с пл. № 476. Моли, касационната жалба да се остави без уважение и претендира присъждането на разноски, за което представя договор за правна защита и съдействие с внесена сума от 200 лв. Останалите заинтересовани страни не са взели становище по касационната жалба и частните жалби. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно, съобразено със заключенията на вещото лице относно свободните части от имотите, от които части не може да се образуват самостоятелни имоти при спазване на изискванията на чл. 19, ал. 1 - 3 ЗУТ. За всяка една свободна част, индивидуализирана по скицата - графична част към заключението на вещото лице, взема обосновано становище. Прокурорът счита освен това, че всеки един от оспорените имоти е съобразен с изискванията на чл. 28, ал. 6 ППЗСПЗЗ, а обособените като свободни площи части от имотите - засягат обектите по чл. 28, ал. 5. За тях не са налице основания за присъединяването им към имотите, които са отредени за касаторите с плана на новообразуваните имоти. Според прокурора решението на съда относно имоти с пл. № 474 и № 469 е правилно с оглед на представените писмени доказателства, а ако касаторите считат, че на тях принадлежи материалното право на собственост за тези имоти, те могат да потърсят правата си по общия исков ред. Прокурорът взема становище и по частните жалби срещу определенията на съда за допълване на решението си, като ги намира за правилни и законосъобразни с оглед на доказателствата по делото за сторените разноски и своевременното им заявяване за присъждане. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба и частните жалби, подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустимо. Разгледани по същество те са неоснователни по следните съображения: Административният съд-Варна е бил сезиран с жалба, подадена от Костадинка Димитрова Димитрова срещу заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. на областния управител на Варненска област, постановена с правно основание в § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти (ПНИ) за селищно образувание "Манастирски рид, "Бялата чешма" и "Дъбравата", в частта й за имоти № № 458, 459, 469, 470, 474, 475 и 476 по ПНИ. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил, че жалбоподателката е една от наследниците на Ефросина Григорова Събева, на които с решение № 673 от 26.01.2000 г. Поземлената комисия-Варна е признато правото на собственост при условията на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ върху нива от 9, 844 дка, землище Виница, в местността "Дилбер чешма, представляваща имот № 6818 по кадастралния план от 1956 г. В решението са изброени имотите, които се включват в площта на възстановения, като изрично е записано, че бившият имот попада в територия по § 4, а възстановяването на правото на собственост ще се извърши след влизане в сила на ПНИ при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ. От представеното удостоверение за наследниците на Ефросина Събева и от приложените регистри на собствениците, неразделна част от ПНИ, съдът е установил заинтересованите страни, които служебно е конституирал. Съдът е приел, че за едни от имотите записването им в регистъра на имотите е извършено въз основа на оценителни протоколи, като сумите по тях са внесени, един от имотите е придобит чрез замяна, а за останалите са били представени нотариални актове за собственост. Чрез заключение на първоначална и допълнителна експертиза, приети от страните без оспорване, съдът е установил идентичността на нивата и имотите, включени в нея. Установено е и застрояването в тях, включително и наличието на изградени паянтови постройки и технически съоръжения. В първоначалното заключение вещото лице е очертало в светло син цвят площите от имотите, които са за разликата над 600 кв. м, а в допълнителното заключение е посочило, че от тези разлики не могат да се обособят самостоятелни имоти, които да отговарят на изискването на чл. 19 ЗУТ. При така установените факти съдът е приел, че заповедта на областния управител в обжалваните й части е законосъобразна, а жалбата срещу нея е отхвърлил. В съответствие с поисканите и доказани разноски, направени от заинтересованите страни съдът е допълнил решението си в частта му за разноските. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. От данните по делото се установява, че за всеки един от имотите, предмет на жалбата са представени писмени доказателства, установяващи правото на собственост върху тях, трансформиране на правото на собственост, чрез заплащане на определената цена по оценителния протокол и замяната извършена между общината от една страна и Коста Димитров Гоцев и съпругата му от друга относно имот № 474. В производството по оспорване на законосъобразността на заповедта на областния управител, съдът проверява спазването на изискванията на чл. 28ППЗСПЗЗ. Съдът не е установил допуснати нарушения, включително и неправилно отразяване за собственици на имотите лица вписани на посочените правни основания в регистъра на имотите. Поради това са неоснователни наведените доводи в касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон. Допълването на решението в частта му за разноските също е правилно и законосъобразно, постановено е при спазване на изискванията на чл. 248 ГПК, приложим според препращането на чл. 144 АПК. След извършената проверка за своевременно поисканите и доказани разноски, съдът е осъдил страната, чиято жалба е отхвърлена да понесе разноските на другите страни, за които издаденият административен акт е благоприятен. По изложените съображения решението на съда е правилно и законосъобразно и ще следва да бъде оставено в сила. Направените искания от страните за присъждането на сторените разноски пред касационната инстанция, като основателни, с оглед на изхода на спора ще следва да бъдат уважени. На Областната управа-Варна касаторите ще следва да заплатят разноски от 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения както и на Коста Димитров Гоцов - доказани разноски от 1000 лв., на Виолета Иванова Кралева - сторените разноски от 200 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение