Решение № 14653 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4855/2011 г.

Решение № 14653 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4855/2011 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Боян Боянов Станков - Расате срещу решение № 288 от 21.12.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) по преписка № 235/2009 г., с което е установено, че на 26.10.2009 г. с направените от него изказвания в предаването "Челюсти", излъчено едновременно по "Дарик радио" и "Нова телевизия" по темата "Малта иска от България да приеме бежанци от Африка. Да се съгласим ли ?" жалбоподателят е осъществил дискриминация по чл. 5 от ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. под формата на тормоз на основата на признак раса, с което е нарушил забраната по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. (т. 1), осъществил е дискриминация по чл. 5 от ЗЗДискр., във връзка с § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДискр. - подбуждане към расова дискриминация, с което е нарушил забраната по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. (т. 2), установено е, че засегнати от нарушенията, посочени в т. 1 и т. 2 лица са неопределен, но определяем кръг от лица по признак раса по смисъла на чл. 1 от МКПВФРД - цвят на кожата и произход, в частност тъмнокожи лица от африкански произход, наложена е на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. глоба в размер на 1000 лв. за извършената дискриминация под формата на тормоз на основата на признак раса, установена в пункт 1, глоба в размер на 1000 лв. за извършената дискриминация под формата на подбуждане към расова дискриминация, установена по т. 2, предписано е на основание чл. 47, т. 2 и т. 4 от ЗЗДискр. за предотвратяване на бъдещи подобни нарушения на Боян Боянов Станков - Расате, занапред да се въздържа от изявления, засягащи честта и достойнството на личността на основата на признак раса и/или подбуждащи към расова дискриминация. Процесуалният представител на КЗД счита жалбата за неоснователна, претендира юрисконсултско възнаграждение. От заинтересованите лица становище по делото изразява представителят на Българския съвет за бежанци и имигранти Кина Събева, която счита, че жалбата следва да се остави без уважение. Писмено становище за законосъобразност на решението е представено от Агенцията за социално подпомагане София. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 149 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Установено е, че на 26.10.2009 г. в предаването "Челюсти", излъчено едновременно по "Дарик радио" и "Нова телевизия" с тема "Малта иска от България да приеме бежанци от Африка. Да се съгласим ли ?" е участвал Боян Расате, изразяващ позицията на Български национален съюз. Жалбоподателят е изразил мнение, че България не трябва да приема бежанци, като е изтъкнал аргументи, че "Ще дойдат бежанци от такива държави, които са на стотици хиляди години в културно развитие. ...Всички онези, които идват извън тази обща близост между тези европейски държави, идват с чужд манталитет, с чужди навици, с чужда култура и не могат да бъдат интегрирани, защото те така са устроени генетически, ... чак след това да се съсредоточим върху другите 8 %, които ще дойдат от Африка и те не знаят пък какво е и четка за зъби... Казвам, че за мен и за много други хора е извратено, когато собственото ти семейство, визирайки собствения ти народ, изнемогват, живеят бедно и се чудят как да свържат двата края, да има хора, да има държавни агенции, които да се грижат за чуждо семейство, за хора които са чужди на нашата култура, чужди на нашата държава и чужди на нашия народ, извратено е да се грижиш за семейството на другия... Или, ако не му дадете работа, те ще излязат на улицата и и ще се занимават с друго нещо, незаконно. .. Моето дете е добре възпитано и това нещо не може да се случи. Не можем да го приемем това, няма как да стане, защото аз моето дете още от двегодишно го водя в зоопарка и му обяснявам разликите между човек и маймуна. Разбирате ли? Няма как да стане това... Всеки българин предпочита да се погрижи за собственото си семейство пред това да внесе в чужбина екзотични представители на непознати народи, които да увеличават престъпността, да свалят цената на труда." Изразеното становище в предаването "Челюсти" е представено като официална позиция на БНС към призива за приемане на бежанци в България, като в информацията на официалната интернет страница на организацията е публикуван видеолинк към предаването "Челюсти" с участието на Боян Расате и текстово е представено резюме на позицията: "На България не й трябват бежанци от Африка и Азия, 15 000 000 цигани са ни предостатъчни, извратено е когато народът ни изнемогва да се дават пари за негри, Расате: "Дъщеря ми от 2-годишна прави разлика между човек и маймуна и няма как, когато порасне да се влюби в чернокож." Основателни са изводите на комисията, че жалбоподателят е аргументирал позицията си, че България не трябва да се съгласява да приеме бежанци от Северна Африка, към което е призовала Малта, с открито ксенофобски и расистки доводи: бежанците са представени като тежест за българския народ, който трябва да ги издържа, като консуматори на обществените ресурси на държавата за сметка на ограничаването им в ущърб на българите, че те са хора, които ще заемат работни места, генетически непригодни да се интегрират в обществото, потенциални престъпници, изостанали в културно отношение, не познават елементарни хигиенни навици и четката за зъби, опасно чужди, екзотични представители на непознати народи, приравнени на извънземни маймуни, заплашват да изместят българите от собствената им държава. Правилно е прието от комисията, че изказванията на Боян Расате, съдържащи открити расистки и ксенофобски идеи, разкриващи се пряко от използваните думи, без да е нужно тълкуването и извеждането на този им характер или значение от контекста на изказването, не могат да се ползват със закрилата на основното право на изказване на мнение. Конституционният съд на РБ с решение № 7 от 4.06.1996 г. по конст. д. № 1/1996 г. е тълкувал разпоредбата на чл. 39 от Конституцията като допускаща ограничаването на правото на свободно изказване с цел охраната на други, също конституционно защитими права и интереси. Ограничението спрямо изказвания, които представляват призиви за разпалване на вражда е основано на заложените в Конституцията ценности като търпимост, взаимно уважение и забраната да се пропагандира омраза на расов, национална, етническа или религиозна основа. Забраната за дискриминация, установена в чл. 6, ал. 2 от КРБ и чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. е сред конституционно признатите основания за ограничаване на свободата на изразяване. Установено е от комисията по официални данни, че към момента на излъчване на предаването в България има бежанска общност с обща численост около 5500 души. Бежанците и лицата, получили хуманитарна закрила се ползват с всички социални права като български граждани и видно от становищата на Агенцията за социално подпомагане и Агенцията по заетостта, броят на подпомаганите по различни закони със социални помощи или ползвали посреднически услуги на пазара на труда е незначителен. Неоснователни са доводите в жалбата, че КЗД не е компетентна да установи акт на дискриминация. Доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че в изброените националности от Боян Расате се включват и гватемалци, които са включени в групата на североафриканците, не са основание да се счита, че признакът за дискриминация относно бежанците от Северна Африка не е свързан с цвят на кожата. Правилно изказването е квалифицирано като тормоз и подбуждане към дискриминация по смисъла на § 1, т. 1 и т. 5 от ДР на ЗЗДискр. , обявени за дискриминация по силата на чл. 5 от ЗЗДискр. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. "тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗдискр., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване на достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. От съдържанието на изказването може да се заключи, че то съдържа унизителни оценки по отношение на чернокожи хора, използваните думи са в достатъчна степен ясни и оскърбителни за да създадат обидна среда по отношение на всеки тъмнокож човек от африкански произход. Африканският произход и тъмният цвят на кожата са характеристики, които спадат към защитения признак раса по смисъла на чл. 1 от МКПВФРД. Обстоятелството, че сигналоподателите не са посочили конкретно лице като засегнато лице или че в производството не са установени конкретни лица, заявяващи или считащи себе си за унизени или оскърбени от изказването на основата на тяхната раса, е ирелевантно за квалифицирането на изказването като тормоз. Не е необходимо да е установено конкретно засегнато лице, принадлежащо към дискриминираната група, което да е подало жалба относно акта на дискриминация. Съществуването на пряка дискриминация не налага наличието на тъжител, който може да бъде идентифициран и който поддържа, че е бил жертва на подобна дискриминация. Член 15 от Директива 2000/43 изисква дори когато не може да бъде идентифицирана жертва, режимът на санкции, приложими при нарушаване на националните разпоредби, приети с оглед транспонирането на тази директива, да бъде ефективен, пропорционален и възпиращ. Подбуждането към дискриминация е пряко и умишлено насърчаване, даване на указание, оказване на натиск или склоняване към извършване на дискриминация, когато подбуждащият е в състояние да повлияе на подбуждания. Враждебното слово може да бъде квалифицирано като подбуждане към дискриминация, ако е извършено по начин да повлияе на някого като го поощри към дискриминация. В случая изказването е направено в телевизионно и радиопредаване и целта му е сформиране на позиции и нагласи в обществото за или против приемането на бежанци от африкански произход. Установено е от включването на различни зрители/слушатели в края на предаването, че изказването на Боян Расате има за реална последица нагласи в обществото за неприемане на бежанци с тъмен цвят на кожата, поради внушена заплаха, че те са опасно различни и ще бъдат в тежест на страната. Изразените мнения в подкрепа на позицията на Боян Расате са да не се признава, на основата на цвят на кожа и национален произход, правото на всеки чужденец да търси закрила в България по чл. 4 от ЗУБ, изказването на Боян Расате има за резултат насърчаване към расова дискриминация. За извършване на дискриминация в чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. е предвидено наказание в размер от 250 до 2000 лв. В случая с едно деяние са осъществени две различни и самостоятелни форми на дискриминация и е наложено отделно наказание за всяка една форма на проявена дискриминация. При тормоза нарушението засяга честта и достойнството на широк кръг хора по признак раса, а при подбуждането към дискриминация е извършено насърчаване към расова дискриминация. Комисията е взела предвид по- високата степен на обществена опасност на нарушението, тъй като изказването е направено в медии, излъчено едновременно по телевизия и радио, поради което е извършено публично и е достигнало до много широк кръг от обществото, изказването е направено от Боян Расате в качеството му на лидер на Български национален съюз и изразява не само неговата позиция, но и на организацията, което разкрива по-висок потенциал думите му да уронят достойнството на групите към които е насочено и да насърчат расова дискриминация, смисълът на използваните думи ясно разграничава наличието на пряк умисъл за унижаване на хората на основата на признак раса/цвят на кожа и национален произход, наличието на пряк умисъл за насърчаване на расова дискриминация чрез подхранване и оправдаване на негативни нагласи за неприемане в българското общество на чужденци въз основа на техния цвят на кожата и национален произход. Законосъобразни са и дадените задължителни предписания по чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение,