Решение № 60 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10457/2016 г.

ВАСIII отделение03.01.2018 г.докладчик Албена Радославова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5399 от 26.07.2016 г., постановено по адм. дело № 6142/2016 г. по описа на Административен съд - С. град. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 60 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10457/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. К., гражданин на Украйна, против решение № 5399 от 26.07.2016 г., постановено по адм. дело № 6142/2016 г. по описа на Административен съд - С. град (АССГ. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател О. К. не се явява и не изпраща представител. Ответникът, председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), редовно призован, се представлява от юриск. Д. Петровска, която оспорва касационната жалба, а по същество неоснователност на същата, съответно - правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на О. К., гражданин на Украйна, против решение № 3861/02.06.2016 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание § 37 от Предходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) (обн., ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г.), поради липса на предпоставките по с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвидени в ЗУБ. Съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Посочил е, че кандидатът за закрила не е заявил конкретни причини, които да обосноват наличието на основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съдът е приел, че от страна на кандидата за закрила няма изложени факти и обстоятелства за формиран у него основателен страх от преследване по някоя от причините, изчерпателно посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Отделно от това, опасенията, че лицето ще бъде взето на военна служба и ще пострада, са предположения и не са свързани с конкретна причина, която да е основание за закрила. Съдът е приел, че военната служба сама по себе си не е основание за закрила, доколкото няма данни за това, че самите военни действия противоречат на религиозни или други съображения на лицето. Първоинстанционният съд е счел, че няма данни лицето да е преследвано или да е било обект на по-неблагоприятно общо отношение. Съдът е взел предвид и доводите на ответника, че молителят е напуснал страната легално, при положение, че за определена група лица във връзка с отклонението от военна служба има специален режим. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ спрямо чужденеца, съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че от приложената по преписката справка се установяват избухнали боеве в И. У., но лицето и роднините му живеят в Одеска област, която е разположена в югозападната част на страната, където обстановката е спокойна. С оглед изложеното първоинстанционният съд е стигнал до извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Според съда няма данни лицето да е било преследвано и изтезавано, съответно реално животът му да е в опасност. Съдът е взел предвид, че за да се приложи чл. 15, б. в от Директива 2004/83 ЕО не само следва да има въоръжен конфликт (външен или вътрешен), но и същият следва да е достигнал толкова висока степен, че да са налице сериозни основания да се счита, че, при връщането му в страната по произход, самото присъствие на лицето там ще го поставя в реален риск от заплаха за живота му, каквито данни за обстановката в Одеска област на Украйна липсват. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, III-то отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на Административен съд - С. град. О. АССГ е заключил, че административният акт е издаден от компетентен административен орган, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и при спазване на разписаната административна процедура - разясняване правата на чужденеца, провеждане на няколко поредни интервюта и др. Правилно решаващият съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от съда, е приел, че не са налице материалноправните основания за предоставяне статут на бежанец на касационния жалбоподател, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съгласно тази разпоредба статут на бежанец в Р. Б. (РБ) се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Изнесените от О. К. факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/ или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Касационният жалбоподател не е заявил конкретни причини, които да обосноват наличието на основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Опасенията на лицето, произтичащи от получената от него повиквателна за служба в армията не са свързани с конкретна причина, която да обосновава търсене на закрила и затова се явяват неоснователни. Съдът правилно е възприел изводите на председателя на ДАБ, обективирани в обжалвания акт. Съобразил е, че срещу О. К. не е имало конкретни посегателства и той не е преживял насилие. Първоинстанционният съд е отчел, че Константинов няма твърдения за осъществено спрямо него преследване от държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Той не е аргументирал страх от преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини, не е заявил дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване. Съдът е отчел и факта, че Константинов е напуснал Украйна легално, което според настоящият състав е показателно за липсата на особено отношение към него от страна на официалните власти в държавата му по произход. По тези съображения е направил извод за липсата на предпоставките за предоставяне на бежански статут. Обосновано съдът е заключил, че в конкретния случай не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства - смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи върху живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случаи на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗУБ предвижда, че тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка за обстановката в Украйна и е мотивирал решението си именно с установеното в нея актуално положение в държавата на произход на Константинов. В допълнение към изложеното от административния съд следва да се посочи, че в Украйна към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Административен съд С.-град, базирайки се на информацията в справка вх. № 01-11068/22.10.2015 г. и № 01-10499/09.10.2015 г., за актуалната обстановка в Украйна, както и с оглед споделената бежанска история на чужденеца, правилно е приел, че не са налице "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуванието, дадено в горецитираното решение на СЕС. По тези съображения, настоящият съдебен състав на ВАС намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение

Цитирани разпоредби

2