Решение № 8990 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11326/2018 г.

Решение № 8990 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11326/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. С., чрез пълномощник адв. Е. Й., срещу решение № 142/22.06.2018 г., постановено по адм. дело № 132/2018 г. по описа на Административен съд – К., с което е отхвърлена жалбата му срещу Експертно решение /ЕР/ № 0248/26.02.2018 г. на Първи специализиран състав по неврологични болести към Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) - С. Наведените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и пр. 2 АПК – неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане и произнасяне от друг състав, алтернативно да се приеме наличието на трудова злополука. Ответникът – ТЕЛК – МБАЛ "П." АД, в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира правните изводи на първоинстанционния съд и медицинските експерти за правилни и законосъобразни, като формирани въз основа на представените доказателства и в съответствие с фактическата обстановка. Ответниците – НЕЛК – С. и ТП на НОИ - П. не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Поддържа становище, че в оспореното решение първоинстанционният съд неправилно възприема становището на административния орган, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за правилното решаване на делото. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Експертно решение № 0248/26.02.2018 г. на Първи специализиран състав по неврологични болести към НЕЛК – С., с което е отменено ЕР на ТЕЛК на Първи състав № 3228/24.08.2017 г. към МБАЛ "П." АД и на основание чл. 66, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) не се произнася по причинната връзка относно настъпилата злополука - смърт с лицето П. С. на 13.06.2016 г., в 8 часа и 30 минути, в Германия, гр. Ш. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира, че не е налице твърдяното от оспорващия нарушение на административнопроизводствените правила, състоящо се в неизследване на функционалната връзка между увреждането и условията на труд, при които П. С. е изпълнявал служебните си задължения. Обоснован е извод, съобразно който становището на НЕЛК – Първи специализиран състав по неврологични болести е съобразено с протокола за разследване № 13 от 15.06.2017 г. на "Интерспед транс" ООД и протокол за разследване № 9 от 28.06.2017 г. на ТП на НОИ гр. П., както и всички приложени и обсъдени медицинска и друга документации. Развити са съображения, че от приложените медицински документи е видно, че лицето е починало от остър съдово-мозъчен инцидент довел до тетраплегия, остра дихателна недостатъчност, хронично вегетативно състояние, кома и последващ смъртен изход. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба първоинстанционният съд приема, че предвид липсата на протокол от аутопсия и неизвършването на такава, при правилно приложение на установената забрана в чл. 66, ал. 2 от НМЕ, НЕЛК законосъобразно не се е произнесла по причинната връзка. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Спорен от правна страна е въпроса относно възможността за произнасяне по причинната връзка от ТЕЛК, респективно НЕЛК, на основание чл. 66 НМЕ при липса на извършена аутопсия, респ. протокол от аутопсия. Въз основа на разграничението в разпоредбата на чл. 61, ал. 1, т. 5 и т. 6 НМЕ, причинната връзка включва установяването на два вида връзка: функционална (между настъпилата трудова злополука и условията на труд) и причинна (между увреждането и настъпилия резултат). В конкретния случай спорът е досежно наличието на функционалната причинна връзка. В ЕР на ТЕЛК на Първи състав към МБАЛ "П." АД № 3228/24.08.2017 г. относно вид експертиза е вписана частична причинна връзка, а в констатация от медицински изследвания, представени документи и мотиви за експертно решение е изложено в заключение, че комисията не приема причинно – следствена връзка между описаните документи и настъпилата смърт. НЕЛК се е произнесла въз основа на подробно описаната в решението документация, която е в обхвата на регламентацията на нормите на чл. 73, ал. 1, т. 1 и чл. 66, ал. 1 от НМЕ. Първоинстанционният съд правилно намира, че не е налице твърдяното от оспорващия нарушение на административно-производствените правила, състоящо се в неизследване на функционалната връзка между увреждането и условията на труд, при които П. С. е изпълнявал служебните си задължения. От приложените медицински документи е видно, че лицето е починало от остър съдово-мозъчен инцидент довел до тетраплегия, остра дихателна недостатъчност, хронично вегетативно състояние, кома и последващ смъртен изход. Съгласно чл. 73, ал. 2 НМЕ не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 КСО, патологични състояния, вследствие на заболявания от каквото и де е естество, включително и мозъчен инсулт. Неоснователни са възраженията на касатора относно неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 61, ал. 1, т. 6 НМЕ, експертизата на трайно намалената работоспособност включва определяне на причинната връзка между увреждането (смъртта) и условията на труда (извършваната работа) по време на злополуката. По силата на чл. 66, ал. 1 НМЕ, при внезапно починало лице ТЕЛК и НЕЛК се произнасят само по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията, а съгласно ал. 2, при липса на протокол от аутопсията ТЕЛК и НЕЛК не се произнасят по причинната връзка, но постановяват експертно решение. В конкретния случай е налице хипотезата на чл. 66, ал. 2 НМЕ. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. В съответствие с горното е практиката на ВАС по идентични казуси, както следва: решение № 10479/10.07.2013 г. по адм. дело № 6208/2013 г. на ВАС, шесто отделение, решение № 9092/28.07.2015 г. по адм. дело № 46/2015 г. на ВАС, шесто отделение, решение № 10194/01.08.2017 г. по адм. дело № 2467/2017 г. на ВАС, шесто отделение, решение № 4359/03.04.2018 г. по адм. дело № 4322/2017 г., на ВАС, шесто отделение, решение № 4843/16.04.2018 г. по адм дело № 4720/2017 г. по описа на ВАС, шесто отделение, решение № 1995/13.02.2019 по адм. дело № 2712/2018 по описа на ВАС, шесто отделение. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,