Решение № 8367 от 23.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4449/2009 г.

Решение № 8367 от 23.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4449/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба от Иван Марков Недев от гр. Дряново, област Габровска срещу решение № 2004 от 12.02.2009 г. по адм. д. № 13009/2008 г. на III отделение на Върховния административен съд. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия петчленен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед рег. № К-6859/06.11.2007 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 227, ал. 1, т. 7 ЗМВР и служебното му правоотношение е прекратено. Прието е, че дисциплинарното производство е образувано със заповед № К-4619/21.08.2007 г. и служителя е бил запознат с нея на 27.08.2007 г. Дисциплинарното производство е приключило с изготвена Справка рег. № 26551/20.09.2007 г. Наказващият орган е бил запознат с тази справка на 28.09.2007 г. от която дата следва да се счита, че е открито дисциплинарното нарушение и данните за извършителя, и от тази дата започва да тече двумесечният срок за налагане на наказанието. С оглед датата на издаване на заповедта 06.11.2007 г. същата е постановена в законово определения двумесечен срок от откриване на нарушението. От друга страна, посоченото в заповедта тежко нарушение на служебната дисциплина, съдът приел за безспорно доказано - чл. 227, ал. 1, т. 7 ЗМВР, поради което е наложеното наказание "уволнение" е законосъобразно. В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК в атакуваното решение. Касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба пороци. Отново се възразява, че заповедта е издадена извън двумесечния срок по чл. 225, ал. 1 ЗМВР, тъй като дисциплинарно разследващия орган е открил нарушението на 27.08.2007 г., когато служителя е бил запознат със заповедта за отпочване на дисциплинарно производство срещу него, а самата заповед му е връчена на 13.11.2007 г., която е извън двумесечния срок. Съгласно чл. 223, ал. 1 ППЗМВР дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато дисциплинарно наказвания орган, разполага с достатъчни доказателства за извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а това са данните по изготвената Справка от дисциплинарно разследващия орган. Справката е с рег. № 26551/20.09.2007 г. и правилно съдът е посочил, че тя е стигнала до наказващия орган на 27.09.2007 г. с писмо вх. № 16687 при дирекция "Човешки ресурси"-МВР. От тази дата започва да тече и срока за налагане на наказанието, който по чл. 225, ал. 1 ЗМВР е двумесечен. Този срок е нормативно посочен и не може да бъде тълкуван различно. Неоснователно е и възражението, че съдът не обсъдил фактическите констатации в заповедта и събраните доказателства, с което допуснал съществено процесуално нарушение. Съдът е обсъдил визирания в заповедта текст на чл. 227, ал. 1, т. 7 ЗМВР - тежко нарушение на служебната дисциплина, за което задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение", а именно превишаване на власт, ползването на служебното положение за лична облага или за облага на трето лице, подробно описани и в Обобщената справка. С оглед изложеното, обжалваното решение като правилен и законосъобразен съдебен акт, следва да се остави в сила. Водим от горното, настоящия петчленен състав на първа колегия на Върховния административен съд,