Решение № 332 от 11.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5367/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Билла България ЕООД, седалище и адрес на управление гр. София, бул. България 55, срещу Решение 663 от 06.02.2023 г. на Административен съд София град по административно дело 8691/2022 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Заповед 473/06.07.2022 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията), с която на основание чл.68л, ал. 1 във връзка с чл.68д, ал. 1, предл.1-во от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в ЗЗП, чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на КЗП и Решение по т.12 от Протокол 11/21.06.2022 г. на комисията на дружеството, е забранено при упражняване на търговската му дейност използването на нелоялна търговска практика, а именно търговецът да предоставя невярна и подвеждаща информация за цената и характеристиките на рекламирани продукти в електронната си брошура /вкл. кисело мляко Домлян 3,6%, 500 гр. с регулярна цена 1,49 лв. и цена с БИЛЛА КАРТА 1,12 лв./, в нарушение на чл.68д, ал.1, предл.1-во /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в ЗЗП. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно приема, че при издаване на оспорваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът не е обсъдил всички доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед и конкретно факта, че заповедта не съдържа всички реквизити на чл. 59, ал. 2 АПК Твърди, че установеното несъответствие в случая се дължи на техническа грешка. Излага доводи, че административният акт не е съобразен с целта на закона. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отмени обжалваната заповед. Претендира разноски. Ответникът Председателят на Комисията за защита на потребителите, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна следното: Производството пред Комисията е образувано във връзка със сигнал от потребител, касаещ несъответствие в цената на обявен продукт в електронна брошура на дружеството - кисело мляко Домлян, БДС, 3,6% масленост на цена от 1,09 лева за кофичка и продукта, предлаган в търговския обект. След постъпване на сигнала длъжностни лица от регионалната дирекция в гр. Пловдив са извършили проверка в търговския обект, находящ се в гр. Пловдив, [улица], стопанисван от оспорващото дружество. Проверката е извършена в магазина в работното му време, при обслужване на клиенти. За резултатите от нея е съставен Констативен протокол К-2692286/18.03.2022 г. В хода на проверката, съгласно отразеното в констативния протокол е установено, че в търговския обект се предлагат два вида продукти с търговско наименование Домлян - кисело мляко с 3,6% масленост от 500 гр. /не е посочено по БДС/, с продажна цена /регулярна/ 1,49 лева и 1,12 лева с БИЛЛА КАРТА и кисело мляко с 3,6% масленост по БДС, 400 гр., което се предлага на промоционална цена от 1,09 лева. Същевременно в брошурата се е рекламирало кисело мляко Домлян с 3,6% масленост от 500 гр. по БДС, което се предлага на промоционална цена от 1,09 лева, като брошурата е проверена в момента на проверката. Извършена е контролна покупка на хранителен продукт кисело мляко Домлян по БДС с 3,6% масленост, 400 гр., предлагано на цена от 1,09 лева, за което е издаден касов бон. При справка в електронната брошура е установено освен различието в грамажа, различие и в опаковката - в брошурата е поставена невярна илюстрация на рекламирания продукт, което представлява предоставяне на невярна информация относно цената и характеристиките на продукта и заблуждава потребителите. Закупувайки показания в електронната брошура продукт, те установяват след заплащането му, че той е на по-висока цена и освен това не е произведен по БДС. Така описаното според становището на жалбоподателя от 23.03.2022 г. представлява неволна грешка, като допуснатото несъответствие, след установяването, му е коригирано. Преписката е разгледана на заседание на Комисията, която с решение по т.12 от Протокол 11/21,06.2022 г. е приела, че търговецът, при упражняване на търговската си дейност, прилага нелоялна търговска практика като предоставя невярна и подвеждаща информация, чрез цялостното представяне на продукта в брошурата относно основните му характеристики, като в резултат на прилаганата нелоялна търговска практика е възможно потребителите да вземат икономически неизгодно решение, което не биха взели, ако не беше използвана така описаната практика на предоставяне на невярна и заблуждаваща потребителите информация. Във връзка с така установеното е издадена оспорваната в производството пред първоинстанционния съд заповед, с която на дружеството е забранено при упражняване на търговската дейност да използва нелоялна търговска практика. Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. След анализ на разпоредбите на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, съдът е приел за безспорно установено, че дружеството извършва търговска дейност, изразяваща се в предлагане за продажба на хранителни стоки в проверявания обект, която дейност представлява "търговска практика" по смисъла на дефиницията, дадена в § 13, т. 23 ДР ЗЗП, като същевременно същата е и заблуждаваща, тъй като търговецът предоставя невярна и подвеждаща информация за цената и характеристиките на рекламирания продукт. Първоинстанционният съд е счел, че оспорваният административен акт съответства и на целта на закона, формулирана в чл. 68б във връзка с чл. 1, ал. 2, т. 3 ЗЗП - осигуряване на защита на потребителите срещу нелоялни търговски практики преди, по време на и след отправяне на предложение от търговец до потребител и/или сключване на договор за продажба на стоки или предоставяне на услуги. Въз основа на горното е направен извод за законосъобразност на оспорената заповед. Решението е правилно. Както обосновано е приел и първоинстанционният съд, за да е налице твърдяната от органа заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение 1ЗЗП е необходимо да са налице кумулативно следните три елемента: 1.) търговска практика; 2.) която съдържа невярна информация и 3.) има за резултат или е възможно да има за резултат вземане на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на търговска практика. По делото е безспорно, че предлагането от търговеца на стоки в магазина е търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 ЗЗП. Спорът е досежно втория и третия елемент на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика. За да е налице невярна информация в процесната хипотеза е необходимо информацията, предоставена на потребителите за цената и за други характеристики на стоката като количество, да е невярна и поради това заблуждаваща. Не се оспорва от касатора, че в брошурата се рекламира кисело мляко Домлян" 3,6 %, 500 гр., по БДС, което се предлага на промоционална цена 1.09 лв., а на място в обекта кисело мляко Домлян" със същата опаковка 3,6 %, 500 гр. се предлага на регулярна цена 1,49 лв. и цена с БИЛЛА КАРТА 1,12 лв. и същото не е произведено по БДС. Фактът, че е налице разминаване между представената в брошурата информация за продукта (отнасяща се до цена и стандарт на продукта) и действителната информация за продукта на място в обекта, обуславя извод за предоставянето на невярна информация. Верността на информацията е обективен факт цената или е тази, която е обявена, или е различна от обявената. Без значение е обстоятелството на какво се дължи невярната информация. Доводите на касатора за допусната техническа грешка са неотносими към установената забранена от закона търговска практика и не променят извода за обективно осъществено нарушение. Видно от изложеното изводът на органа, потвърден от първоинстанционния съд, за осъществяване от страна на търговеца и на втория елемент от фактическия състав на заблуждаващата търговска практика, е правилен. Правилен е, както обосновано е приел и първоинстанционният съд, и изводът на органа, че в случая е налице и третият елемент на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика тази практика да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземане на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването й. Преди всичко следва да се посочи, че преценката за възможността съответната търговска практика да има искания от разпоредбата резултат се прави винаги от гледната точка на средния добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител. Наред с това, съгласно съображение 18 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребителите на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директива 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Директива 2005/29), чиито разпоредби националният закон транспонира, "критерият за "средния потребител" не е статистически, а националните съдилища и административни власти трябва да използват своята собствена преценка, за да определят типичната реакция на средния потребител в конкретен случай". При отчитане на горното в конкретния случай, за да се прецени възможността процесната търговска практика дали има или не въпросното въздействие върху средния потребител следва да се отчете фактът, че самата цена на стоките е такава, че допуснатото отклонение от обявената информация относно стойността на продукта обективно би могло да повлияе на търговското решение на средния потребител. В случая по-ниската цена би мотивирала средния потребител да закупи продукта и съответно да вземе своето решение въз основа на обявената подвеждаща цена. С оглед на изложеното изводът на съда за кумулативното наличие на предпоставките на нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 ЗЗП е правилен, обоснован и съответен на доказателствата по делото. Това прави правилен и извода му за законосъобразност на оспорената заповед, поради което съдът следва да остави в сила обжалваното решение. По изложените съображения доводите на касатора са неоснователни и решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд