Решение № 6314 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10190/2017 г.

Решение № 6314 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10190/2017 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Ес Пи Дивелопментс" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Златен рог" № 20, ет. 4, офис 5 срещу Решение № 3798 от 7.06.2017 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 8423/2015 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на "Ес Пи Дивелопментс" ЕООД срещу Ревизионен акт № МДТ-РД-01-07-17 от 10.03.2015 г. на органи в Столична община, с който на дружеството за периода 1.01.2011 г. – 31.12.2013 г. са определени задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 14 071, 65 лв. и лихви – 3 490, 95 лв. и за периода 1.01.2009 г. – 31.12.2013 г. са определение задължения за такса за битови отпадъци в размер на 104 818, 25 лв. и лихви – 38 787, 38 лв.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – "Ес Пи Дивелопментс" ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Счита, че съдът е възприел формален подход и не е отчел наличието на празноти и пропуски в Закона за устройството и застрояването на Столична община и противоречието му със Закона за устройство на територията, които допускат бездействие на Столична община при и по повод изпълнение на функциите си по компетентност. Сочи, че формалният подход, който данъчните закони изискват, не следва да не отчитат, че поради естеството на задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци, Столична община се явява едновременно задължено лице за статуса на имота и бенефициер за дължимите местни данъци и такси. Съдът не е отчел релацията между неосъществените законови функции на Столична община и продължаващото облагане, независимо от отреждането на имота за експроприация от общината.

Сочи, че Решение № 11 от 26.11.2013 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 20/2013 г., само установява компетентността именно на съда да се произнесе по противоречието на нормата на Закона за местните данъци и такси с международен акт. Позовава се на многобройна практика на Съда по правата на човека срещу България за бездействие на компетентните местни власти при обезщетяване по реда на Закона за устройство на територията.

Излага конкретни доводи за неправилност на съдебното решение и по отношение на приетата законосъобразност на ревизионния акт за определените данък и такса. Сочи, че при определяне на данъчната оценка не е отчетен промененият устройствен статус на имота по общия устройствен план и факта, че фактически е изваден от стопанския оборот. При определяне на таксата съдът не е отчел нарушението на Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на някои директиви (Директива 2008/98)., тъй като таксата се определя на база данъчна оценка, а не в съответствие с принципа "замърсителят плаща".

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени ревизионния акт в обжалваните части. Касаторът се представлява от адв. Б. Петров и адв. А. Саздов, Софийска адвокатска колегия.

1. Ответникът по касационната жалба – кметът на Столична община, счита същата за неоснователна. Доводите на касатора са повторение от първоначалната му жалба, а първоинстанционният съд ги е разгледал и взел предвид при постановяване на решението си. Позовава се на Решение № 11 от 26.11.2013 г. на Конституционния съд. Сочи, че статусът на имота не влияе върху основата за определяне на данъка и таксата, поради което доводите на касатора са неоснователни. Сочи, че по делото са налични доказателства, установяващи предоставянето и на трите услуги, съставящи таксата за битови услуги.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от адв. Т. Пасков, Софийска адвокатска колегия.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като се е произнесъл по законосъобразността на ревизионния акт в частта досежно определената такса, без да събере необходимите доказателства. Това прави решението в тази част и материално незаконосъобразно. По отношение на определеното с ревизионния акт задължение за данък върху недвижимите имоти решението е правилно, тъй като не може да се противодейства на бездействието на органа в производството по оспорване на ревизионния акт.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. На 29.10.2008 г. "Ес Пи Дивелопментс" ЕООД придобива недвижими имоти представляващи: поземлен имот с площ от 456 кв. м., планоснимачен № 843, кв. 169 (стар 228 а), и поземлен имот с площ от 248 кв. м., планоснимачен № 844, кв. 199 (стар 228 а), по действащия регулационен план на гр. София, район Красна поляна, м. "Разсадника - Бежанци ІІ" – нотариален акт № 30, том ІV, рег. № 6934, дело № 558/2008 г. при пазарна цена 2 409 582 лв. без данък добавена стойност.

1. Имотите са били включени като непарична вноска в капитала на "Сибелис" ЕООД при определена справедлива пазарна стойност към 26.08.2009 г. 1 069 500, 00 лв. Оценката на имотите била направена при отчитане на следния устройствен статус: разположение на двата имота на ъгъла на бул. "Ал. Стамболийски" и бул. "Константин Величков", устройствена зона – жилищна с преобладаващо комплексно застрояване, съгласно действащия общ устройствен план на гр. София, при показатели: плътност на застрояване – 40 %; коефициент на интензивност на застрояване – 3; минимална площ за озеленяване - 30 %; максимална застроена площ 282 кв. м.; максимална разгъната застроена площ – 2 100 кв. м.

1. На 7.01.2009 г. с декларации по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ, вх. № 11-00-09.00.0001 и № 11-00-09.00.0002, "Ес Пи Дивелопментс" ЕООД е декларирало придобитите недвижими имоти. Декларираната отчетна стойност на имот планоснимачен № 843 е 871 83, 95 лв. и на имот планоснимачен номер № 844 – 1 603 102, 76 лв.

1. На 19.11.2009 г. и на 16.12.2009 г. Министерският съвет приема общ устройствен план на гр. София - Решение № 697 и Решение № 960, съгласно който имотът попада в устройствена зона за терени за локални градини и озеленяване (Тго).

1. На 6.08.2014 г., със Заповед № МДТ-РД-01-103 на орган по приходите по смисъла на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, е възложена данъчна ревизия на "Ес Пи Дивелопментс" ЕООД за задължения за данък върху недвижимите незастроени имоти за периода 1.01.2011 г. – 31.12.2013 г. и за такса за битови отпадъци за периода 1.01.2009 г. – 31.12.2013 г.

1. На 6.02.2015 г. ревизиращите органи представят Ревизионен доклад № МДТ-26-00-109, с който определят задължения за данък върху недвижимите имоти за периода 1.01.2011 г. - 31.12.2013 г. в размер на 4 957, 08 лв. и лихви 1 229, 77 лв. и задължения за такса за битови услуги за периода 1.01.2009 г. – 31.12.2013 г. в размер на 104 818, 25 лв. и лихви – 38 787, 38 лв.

1. На 10.03.2015 г. органът, възложил ревизията, и ръководителят на ревизията, издават Ревизионен акт № МДТ-РД-01-07-17, с който на "Ес Пи Дивелопментс" ЕООД определят за периода 1.01.2011 г. - 31.12.2013 г. за имот, планоснимачен № 843, и имот, планоснимачен № 844, данък върху недвижимите имоти в размер на 4 957, 08 лв. и лихви 1 229, 77 лв. и такса за битови услуги за периода 1.01.2009 г. – 31.12.2013 г. в размер на 104 818, 25 лв. и лихви – 38 787, 38 лв. Към ревизионния акт са приложени писмени доказателства от Столичния инспекторат за извършени в район "Красна поляна" за периода 1.01.2009 г. – 31.12.2013 г. дейности по предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ, редакция към процесния период – договори, протоколи, фактури, актове, оборотни ведомости и др.

1. На 27.07.2015 г., с Решение № СО15-РД-22-01-14, кметът на Столична община потвърждава Ревизионен акт № МДТ-РД-01-07-17

1. В хода на съдебното производство съдът:

а) приема за безспорно по делото, че поземлените имоти № 843 и № 844 попадат в устройствена зона и терени за озеленяване, както и че попадат в границите на район, в който общината предоставя услугите сметосъбиране и сметоизвозване и почиствате на териториите за обществено ползване;

б) приема заповедите на кмета на Столична община по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, редакция към процесния период, решенията на общинския съвет за процесния период, с които са определени размерите на таксата битови отпадъци относими към спора, заповеди за заместване.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти съдът приема от правна страна, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентни органи, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

Съдът приема, че страните по делото не спорят относно отчетната стойност, използването й за основа и определения размер на задължението за данък върху недвижимите имоти. За неоснователни съдът приема възраженията на жалбоподателя за недължимост на задължението за данък поради променения статус на имота, тъй като въпросите за действието на общия устройствен план, липсата на отчуждаване и действието на Закона за устройството и застрояването на Столична община са неотносими към предпоставките за възникване и съществуване на задължението за данък. Бездействието на Столична община да осъществи отчуждаването на процесните имоти не подлежи на контрол в настоящото съдебно производство. Не е налице която и да е от лимитативно изброените в чл. 24 ЗМДТ хипотези за освобождаване от данък. При дължимост на данъка и при правилно определен негов размер приема ревизионния акт в тази му част за законосъобразен.

По отношение на таксата за битови отпадъци съдът приема, че в съответствие с подадената от жалбоподателя декларация по чл. 27 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (Наредбата), органът не е определил задължение за таксата за сметосъбиране и сметоизвозване за 2011 г. и 2012 г. С оглед на ангажираните от органа доказателства съдът приема, че задължението за такса е дължимо, а размерът му е определен правилно.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения Ревизионен акт № МДТ-РД-01-07-17 и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът не твърди, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не сочи доводи в подкрепа на този порок, каквито доводи излага прокурорът, поради което и с оглед на чл. 218, ал. 1 и 2 АПК съдът не следва да обсъжда порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не заключението на прокурора, а касационната жалба е тази, която определя предмета на касационната проверка.

Доводите на касатора за твърдяните пороци неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост са фактически само и единствено доводи за порока нарушение на материалния закон. Необосноваността е порок на съдебното решение, при който са опорочени фактическите констатации на съда, но не поради допуснати от него процесуални нарушения, а поради допуснати грешки при формиране на вътрешното му убеждение в насоки, които не са нормирани от закона. Такива доводи касаторът не сочи, поради което е налице бланкетно твърдение за този порок. С оглед на разпоредбата на чл. 218, ал. 1 и 2 АПК съдът не дължи произнасяне по него.

Доводите досежно порока нарушение на материалния закон са свързани с променения устройствен статус на процесните имоти и правните последици от този факт за касатора.

Безспорно е, че с общия устройствен план на Столична община процесните имоти са отредени за зелена територия – локални градинки и озеленяване, което с оглед на разпоредбата на чл. 10, ал. 2, т. 2 от Закона за устройството и застрояването на Столична община (ЗУЗСО) би следвало да значи, че имотът следва да бъде публична общинска, а не частна собственост. Безспорно е, че съгласно чл. 17 ЗУЗСО (отм.); , приложим към процесния период, общината има право в срок от петнадесет години да започне отчуждителните процедури за обектите, които по предназначение трябва да бъдат публична общинска собственост. Безспорно е също, че законодателят императивно не допуска застрояване в самостоятелни терени за локални градинки и озеленяване. При тези безспорни законодателни решения относно устройствения статус на процесните имоти е видно, че стопанското предназначение на имоти е силно ограничено. Но както сочи Конституционният съд в своето Решение № 11 от 26.11.2013 г. тези ограничения и недостатъчната диференциация в областта на облагането не са в състояние "да извадят имоти от гражданския оборот", тъй като "макар и в ограничени случаи, ползването на такъв имот със стопанска цел е възможно и този имот представлява имущество, освобождаването от данък на което може да се извърши само изрично и само със закон."

С оглед на това становище на Конституционния съд доводите на касатора за неправилност на извода на съда за неотносимост на устройствения статус на имота към дължимостта на данъка и таксата са неоснователни. Правилно съдът е приел, че в производството по оспорване на ревизионен акт не може да се релевира и обсъжда бездействието на Столична община по отчуждаването на имоти, отредени за зелени площи.

Неоснователни са и доводите на касатора за допуснато от съда нарушение на материалния закон поради неотчитането на съществуващата законодателна празнота в хипотези като настоящата, която оставя на собственика единствено "голата собственост", без това да намира отражение в стойността на данъчната оценка. Преди всичко следва да се посочи, че с оспорения ревизионен акт размерът на данъка и на таксата са определени не върху данъчната, а върху отчетната стойност на имота. Това значи, че дори и да съществуваше нормативно възможност за отчитане на фактически по-ниския търговски рентабилитет на имота, то той в конкретния случай би бил ирелевантен, тъй като това само би довело до още по-ниска данъчна оценка, което обуславя приложимостта на отчетната стойност на имота като основа за облагането.

Следва изрично да се посочи, че размерът на определеното на касатора задължение е за 14 071, 00 лв. данък върху недвижимите имоти и за 104 818, 00 лв. за такса за битови отпадъци, което значи, че основната част от задължението е от такса битови отпадъци.

Неоснователни са и доводите на касатора за нарушение на Директива 2008/98 и на принципа "замърсителят плаща" поради определянето на таксата на база на данъчната оценка. Отново следва да се посочи, че органът не е използвал данъчната оценка за определяне на размера на таксата, а по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка, което в случая значи отчетната стойност. Отчетната стойност е използвана за определяне на размера на таксата за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за услугата обезвреждане. А по отношение на тези услуги принципът "замърсителят плаща" се прилага в контекста на характера на поддържаните от общината територии – такива за обществено ползване. Общото ползване на териториите за обществено предназначение в общините налага обща на всички ползватели отговорност за поддържане на необходимата чистота, поради което и законодателят е обособил извършването на дейността като самостоятелен вид услуга предоставяна от общината, за която се дължи, при условията на закона, такса. Идентичен е и подходът по отношение на таксата за обезвреждане. Битовите отпадъци от сметосъбиране и сметоизвозване, както и тези от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване генерират общо за всички задължение за обезвреждане на отпадъците, дори когато субектът не ползва услугата сметосъбиране и сметоизвозване.

Макар касаторът да не оспорва начина на определяне на таксата за битови отпадъци и нейният размер, както и не излага доводи за недължимост на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване извън основанията, свързани със статуса на имота, следва да се посочи, че за 2010 г., 2011 г. и 2013 г. такава такса не е определена с оглед на подадените от касатора декларации по чл. 27 от Наредбата, а за 2009 г. и 2013 г. таксата е определена поради неподадени декларации за неползване на имота върху отчетната стойност на имота, която е по-висока от данъчната оценка, и поради неподаване на декларация по чл. 23 от Наредбата за броя на съдовете, които ще бъдат ползвани. С оглед на това касаторът е имал възможност да поиска определяне на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване на база броя на ползваните съдове или да декларира неползване на имота, но не се е възползвал от тази правна възможност за 2009 г. и 2013 г.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение са неоснователни. Съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд