Решение № 12353 от 12.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6271/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 267 от 27.04.2023г., постановено по адм.д. 948/2022г., Административен съд - Пазарджик, ІV състав, е отменил по жалба на Т. Попов, [ЕГН], чрез адв.Бангеев, ревизионен акт Р 16001321006933 091 001/20.06.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта за 2015 г. за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 1519 лв. главница и 945.26 лв. лихви, за 2016 г. за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 1717 лв. главница и 894,82 лв. лихви, за 2017 г. за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 1940 лв. главница и 814,87 лв. лихви, за 2018 г. за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 1968 лв. главница и 627,08 лв. лихви, за 2019 г. за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 1949 лв. главница и 422,86 лв. лихви и за 2020 г. за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 1975 лв. главница и 228.24 лв. лихви. С решението съдът е осъдил НАП София да заплати на Т. Попов разноски по делото в размер на 1 510лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Е. Райчева в качеството й на директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив, като жалбата е преподписана от процесуален представител главен юрисконсулт М. Григорова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Пазарджик в посочената част е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. В жалбата се правят конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени на Административен съд Пазарджик в посочената част и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения ревизионен акт изцяло. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции, в това число заплатена държавна такса и юрисконсулско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба Т. Попов от гр.Пазарджик, [улица], чрез своя процесуален представител адв. Н. Бангеев взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд Пазарджик е отменил по жалба на Т. Попов, [ЕГН], чрез адв.Бангеев, ревизионен акт Р 16001321006933 091 001/20.06.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 380 от 26.08.2022г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно.-осигурителна практика Пловдив, в частта за 2015 г. за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 1519 лв. главница и 945.26 лв. лихви, за 2016 г. за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 1717 лв. главница и 894,82 лв. лихви, за 2017 г. за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 1940 лв. главница и 814,87 лв. лихви, за 2018 г. за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 1968 лв. главница и 627,08 лв. лихви, за 2019 г. за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 1949 лв. главница и 422,86 лв. лихви и за 2020 г. за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 1975 лв. главница и 228.24 лв. лихви. Първоинстанционният съд е възпроизвел подробно установената фактическа обстановка по провеждане на ревизията издадените заповеди за възлагане на ревизия, събраните в хода на същата доказателства, съставеният ревизионен доклад и възраженията срещу него, констатациите на съставения ревизионен акт за наличие на облагаем доход по ч.35,т.6 ЗДДФЛ за всяка една от ревизираните години /в частта за определени задължения по чл.33 ЗДДФЛ за 2015г. ревизионният акт е влязъл в сила като неоспорен/ проведеното административно оспорване пред директора на ДОДОП - Пловдив. В мотивите /стр.5 6/ са възпроизведени и показанията на разпитаните в съдебното производство свидетели Н. Ботев и И. Забуртова, както и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Изложени са мотиви, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената за това форма, подписан е с валидни електронни подписи, при съставянето му не са нарушени административно - производствените правила. След това съдът е пристъпил към обсъждане на въпроса за материалната законосъобразност на оспорения акт. Мотивите в тази насока са изложени на стр.8 и сл. от решението, като в систематизиран вид могат да бъдат сведени до следното: 1. Дадено е тълкуване на относимите правни разпоредби на ЗДДФЛ чл.17 относно общата годишна данъчна основа и чл.48 относно размера на данъка. 2. След това са възпроизведени констатациите на органа по приходите за всяка една от ревизираните 2015, 2016, 2017, 2018, 2019 и 2020 години и начина на определяне на данъчната основа. Посочено е, че в рамките на ревизията е установено, че през всяка една от посочените години по банковите сметки на ревизираното лице са внасяни парични суми от лицата Н. Ботев /преимуществено/ и И. Забуртова с посочени основания вноска по сметка, захранване на сметка и вноска КК. Въпросните суми са квалифицирани като доход на лицето по чл.35,т.6 ЗДДФЛ и върху тях е определен съответен данък по чл.48,ал.1 ЗДДФЛ за годината, през която са внесени. 3. Отбелязано е, че вносителите на сумите са разпитани пред съда като свидетели, като в показанията си са обяснили, че те са служители на Община Пазарджик, където работи и ревизираното лице, че то собственоръчно или чрез съпругата си им е предоставяло въпросните парични средства, за да бъдат внесени по сметките му, предвид невъзможността му поради служебна ангажираност сам да внесе същите по сметките си за погасяване на задължения за кредит или по кредитна карта. 4. Административният съд е посочил, че фактът на внасяне на суми за погасяване на задължения на жалбоподателя по кредит и кредитна карта се установява и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. 5. Решаващият съд е изложил мотиви защо кредитира свидетелските показания, поради което въз основа на тях приема, че внесените суми както следва : 15193,14 лв. през 2015 г., 17177,19 лв. през 2016 г., 19407,19 лв. през 2017 г., 19687,19 лв. през 2018 г., 19493,25 лв. през 2019 г. и 19752,86 лв. през 2020 г. не съставляват приход по смисъла на чл.35,т.6 ЗДДФЛ, който да подлежи на облагане. 6. В продължение са изложени мотиви, че при тези данни от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за нито една от годините няма превишение на разходите над приходите, поради което няма основание да се определят задължения на основание чл.17 във вр. с чл.36 и чл.35, т.6 ЗДДФЛ по отношение на внесените суми от посочените две физически лица. 7. В допълнение е посочено, че съгласно Тълкувателно решение 2 от 2022г. по т. д. 8/2020г. върху органите по приходите тези задължението да докажат основанията за провеждане на ревизията по чл.122,ал.1, т.2 и 7 ДОПК , а така установяване в случая не е направено. От там е изведен извод, че в такъв случай органът по приходите носи тежестта да установи основанията за определяне на задължения на посоченото основание чл.17 във вр. с чл.36 и чл.35, т.6 ЗДДФЛ, което в случая не е сторено. Предвид на това е направен краен извод, че не е налице хипотеза за наличие на доходи по посочените разпоредби за процесните данъчни периоди, поради което в тази си част оспореният ревизионен акт се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. Решението на Административен съд Пазарджик е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на директора на Д ОДОП Пловдив против решението на Административен съд Пазарджик се правят оплаквания за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Основните оплаквания на касатора са неправилно приложение на материалния закон и са насочени срещу изводите на административния съд, че събраните по делото доказателства не установяват доходи на ревизираното по чл.35, т.6 ЗДДФЛ, което да подлежат на облагане. Поддържат се и оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с кредитирането от страна на съда на свидетелските показания на двамата свидетели, както и на заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По същество оплакванията в касационната жалба на директора на Д ОДОП Пловдив се изразяват в преповтаряне на констатациите на ревизионния акт и изложеното в потвърдителното решение на решаващия орган при административното оспорване. Поради това обратно на твърдяното в касационната жалба,настоящата съдебна инстанция намира, че първоинстанционният съд е положил усилия за да установи фактическата обстановка по спора, възпроизвел е подробно събраните доказателства в хода на делото и на ревизията, констатациите на органа по приходите в съставените ревизионен доклад и ревизионен акт за наличие на подлежащи на облагане доходи по чл.35,т.6 ЗДДФЛ, изложеното в решението на директора на Д ОДОП Пловдив, разделил е спорното от безспорното и като основен предмет на спора е посочил това дали преведените от две физически лица суми по банкови сметки на ревизираното лице следва да бъдат определени като доход с неустановен произход, който подлежи на облагане с данък по чл.48,ал.1 ЗДДФЛ. Даденият отговор на спорния въпрос от страна на първоинстанционния съд се споделя от настоящата съдебна инстанция, която го намира за обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване и прилагане на материалния и процесуалния закон. Първоначално ревизията е образувана за установяване на задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ и за задължителни осигурителни вноски. В хода на същата на ревизираното лице е връчено уведомление по чл.124,ал.1 ДОПК Р 160013211006933 от 03.05.2022г. за наличие на обстоятелство по чл.122,ал.1, т.7 ДОПК и провеждане на ревизията по особения ред на чл.122 и сл. ДОПК. В хода на ревизията е установено, че за ревизираните данъчни периоди 2015 2020г. по банковите сметки на ревизираното лице Т. Попов са постъпвали парични средства от лицата Н. Ботев и И. Забуртова, служители в Община Пазарджик, където е било и работното място на Т. Попов. В последствие ревизиращите органи са преценили, че наличието на хипотеза по чл.122,ал.1 ДОПК не се установява от събраните доказателства, ревизията следва да бъде приключена по общия ред, като получените суми по банковите сметки на ревизираното лице от двете физически лица следва да се квалифицират като доход по чл.35,т.6 ЗДДФЛ. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че тези изводи на приходния орган са необосновани и се оборват от събраните по делото доказателства. Настоящата съдебна инстанция споделя тези изводи на административния съд при условията на чл.221,ал.2 АПК. В допълнение следва да бъде посочено следното: В противоречие с обичайната практика по такъв вид ревизии, в хода на настоящата не са извършени проверки и не е установено дали двете физически лица /основно за Н. Ботев, доколкото направените вноски от И. Забуртова са малко на брой и размер/ са разполагали с парични суми, които да могат да превеждат по сметките на ревизия Т. Попов. Не е бил изследван и въпросът какви са били взаимоотношенията между вносителите от една страна и задълженото лице, и защо те са превеждали суми по сметките на последния. Представените писмени декларации с нотариална заверка на подписите от двете лица вносители при административното оспорване са били отхвърлени чисто формално поради това, че не се ползват с обвързваща доказателствена сила. В хода на ревизията не е бил изследван и факта дали задълженото лице е разполагало с такива парични суми, които да предостави на двете физически лица да ги внесат по сметката му. След като ревизията е проведена и приключила по общия ред, то правилно е акцентирано от административния съд, че съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, приходната администрация е следвало да докаже констатациите си, което в случая не е извършено. Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с кредитиране на свидетелските показания и заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Нормата на чл.172 ГПК / в случая приложима по силата на препращащата разпоредба на §2 ДР ДОПК/ определя преценката, която следва да извърши съда на депозираните пред него свидетелски показания. Според нея разпоредба , показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. В случая е вярно това, че двамата свидетели са служители на Община Пазарджик, а ревизираният Т. Попов е бил кмет на същата, т.е. между задълженото лице и двамата свидетели съществуват отношения на власт и подчинение, т.е. свидетелите в определена степен са зависими от страната, която ги е ангажирала в подкрепа на защитната си теза. В същото време обаче е вярно и това, че тези показания са дадени пред съд с предупреждение за наказателна отговорност в случай на лъжесвидетелстване. Вярно е и това, че установеният от тях факт - че парите които са внасяли са им били давани предварително от задълженото лице или съпругата му, не се опровергава и не влиза в противоречие с други доказателства по делото. Чрез заключението на експерта са потвърдени и показанията, че внасяните суми са отивали за погасяване на банкови заеми и задължения по кредитна карта на задълженото лице. Както бе вече посочено, от страна на касатора в рамките на ревизията не са предприети действия да бъде установено дали двете лица са имали доходи, за да могат да правят тези вноски, съответно имали ли са някакви други взаимоотношения с Т. Попов / като например договор за заем/, които да са обосновали поведението им да правят вноски по банковите му сметки. При тези обстоятелства не може да се приеме тезата на касатора, че кредитирайки свидетелските показания , съдът е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. По аналогичен начин стои въпросът и с оплакванията на касатора, свързани с кредитиране на заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Нормата на чл.202 ГПК във вр. с §2 ДР ДОПК разпорежда, че съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Видно от данните по делото, административният съд е изложил мотиви защо кредитира заключението, като същите се споделят от настоящата съдебна инстанция. При така събраните по делото доказателства сумите, превеждани по банковите сметки на задълженото лице Т. Попов от физическите лица Н. Ботев и И. Забуртова, не могат да бъдат разглеждани като доход по смисъла на чл.35,т. 6 ЗДДФЛ, който да подлежи на облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ, поради което ревизионният акт с който върху тези суми е определен данък по чл.48,ал.1 ЗДДФЛ в общ размер на 11 491лв. и лихви за забава в размер на 4 196,36лв. се явява издаден в противоречие с материалния закон. След като е стигнал до същия краен извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт в посочената част, Административен съд Пазарджик е постановил едно правилно и законосъобразно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на директора на Д ОДОП - Пловдив и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса НАП, в качеството й на юридическо лице в състав на което влиза касатора ДОДОП Пловдив, следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 1000лв. съгласно представения на л.37 от делото договор за правна защита и съдействие. Направеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно, доколкото претендираното от страната възнаграждение е под установения минимум съгласно чл.8,ал.1, във вр. с чл.7,ал.2, т. 3 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн.чл.221,ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,