Решение № 11134 от 15.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6829/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Димитров против решение 529 от 19.04.2023 г. по адм. дело 2489/ 2022 г. на Административен съд Варна. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и да му се присъдят направените по делото разноски. Ответникът кметът на община Варна не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и служебно провери валидността и допустимостта на обжалваното решение съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на първоинстанционния съд е недопустимо. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Д. Димитров, касатор в настоящото касационно производство, против заповед 3104/06.10.2022 г., с която на основание чл. 178, ал. 6 във връзка с чл. 223, ал.1, т. 6 ЗУТ е забранено ползването на строеж, представляващ гараж 2, който се ползва като жилище, находящ се в жилищна сграда ЖСК [наименование], ПИ с идентификатор 10135.1503.372 по КККР на гр. Варна. В заповедта е посочено, че се издава от кмета на община Варна чрез директора на дирекция Управление на сигурността и контрол на обществения ред при община Варна съгласно заповед 2996/20.09.2021 г. на кмета на община Варна. С последната заповед, издадена на основание § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, кметът на община Варна предоставя на директора на дирекция Управление на сигурността и контрол на обществения ред при община Варна свои функции по ЗУТ и конкретно да издава заповеди по чл. 178, ал. 6 ЗУТ при нарушения по чл. 178, ал. 1 и ал. 4 ЗУТ за строежи от четвърта и пета категория (т. 3 от заповедта). С определение 3169/ 03.11.2022г. като ответник по делото е конституиран кметът на община Варна и по отношение на последния е постановено обжалваното решение. При тези факти Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема, че оспореното решение на Административен съд Варна е постановено без участието на надлежна страна. Нормата на чл. 153, ал.1 АПК предвижда, че страни по делото са оспорващият и органът, издал административния акт. Съгласно чл. 154, ал. 1 АПК правилното конституиране на страните е служебно задължение на съда. В случая това задължение не е изпълнено от състава на Административен съд Варна, който вместо директорът на дирекция Управление на сигурността и контрол на обществения ред при община Варна, който е органът, издал оспорената заповед и съответно- страна по материалното правоотношение, конституира като ответник кмета на общината, който не е легитимиран да участва в съдебното производство. Обжалваният административен акт е издаден от директора на дирекция Управление на сигурността и контрол на обществения ред при община Варна, на когото кметът на община Варна предоставя свои функции по ЗУТ, съгласно предвидената с разпоредбата на §1, ал. 3 от ДР на ЗУТ изрична възможност (заповед 2996/20.09.2021 г.). По силата на това специално овластяване, оправомощеният орган упражнява делегираната компетентност от свое име. Този орган е издател на административния акт и е процесуално легитимиран да участва в съдебното производство в качеството на ответник (арг. чл. 153, ал. 1 АПК). По изложените съображения настоящата инстанция приема, че решението на административния съд е постановено без участието на надлежна страна, което препятства ефективното реализиране на търсената защита на накърнените права. Конституирането на точните страни, които законът сочи, представлява задължителна процесуална предпоставка за допустимостта на производството. В случая органът, издател на оспорения административен акт, не е конституиран като страна в първоинстанционното производство, а като ответник участва орган, който не притежава материалната и процесуална легитимация. Следователно, като постановен при участието на ненадлежна страна, съдебният акт е недопустим. На това основание обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при съобразяване с изложеното по-горе относно конституирането на страните. При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, съдът следва да се произнесе и по претенциите за разноски пред настоящата инстанция. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3, пр. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,