Решение № 2446 от 26.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9017/2017 г.

Решение № 2446 от 26.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9017/2017 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Унихорн" ЕООД със седалище гр. Б., чрез процесуалния му представител адв. Темелков и от К. Д. Д. от гр. П., срещу решение № 1172 от 28.06.2017 г., постановено по адм. дело № 2535/2016 г. (съединено за общо разглеждане с адм. д. № 2536/2016 г.) на Административен съд - гр. Б., 7 състав, с което са отхвърлени жалбите на "Унихорн" ЕООД и К. Д. Д. срещу Заповед № РД - 16 - 1148 от 28.11.2016 г. на Кмета на община Поморие, с която е наредено да се премахне неподходяща по местонахождение и разположение врата, която е част от ограда, разположена между координатни точки № 23 и № 24, означени на графично заснемане, поради това, че е изградена върху полски път с идентификатор № 57491.16.562 по кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) на община Поморие. В касационната жалба жалбоподателите твърдят незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърдят, че при издаване на оспорената пред АС - гр. Б. заповед са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, тъй като на първо място в заповедта липсва точно указания в диспозитива кой е адресат на заповедта и на кой се вменява в задължение да премахне вратата. Твърдят и допуснати нарушения на процедурата по чл. 196, ал. 2 от ЗУТ, а именно несформиране на комисия за установяване на обстоятелствата от значение за случая, както и неизслушване на заинтересованите страни. Твърдят и че не са налице материално правните предпоставки да се разпореди премахване на вратата, както и липса на мотиви в оспореното решение защо същата е неподходяща по местонахождение. Претендират разноски. О. К. на община Поморие с представен отговор на касационната жалба, изразява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни - адресати на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Б. е отхвърлил жалбите на "Унихорн" ЕООД и К. Д. Д., по съединени за общо разглеждане адм. д. № 2535/2016 г. и 2536/2016 г. по описа на АС - гр. Б. против Заповед № РД - 16 - 1148 от 28.11.2016 г. на кмета на община Поморие, издадена на основание чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, с която е наредено да се премахне неподходяща по местонахождение и разположение врата, която е част от ограда, разположена между координатни точки № 23 и № 24, означени на графично заснемане, поради това, че е изградена върху имот публична собственост - полски път с идентификатор № 57491.16.562 по кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) на община Поморие. За да постанови оспореното решение АС - гр. Б. е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен административен орган, в съответната форма, при правилно приложение на материалния закон и без съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че е спазена процедурата по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ като са съставени надлежно констативни протоколи, в които е отразено състоянието на обекта и начина, по който е разположен, като същите са съставени от комисия назначена по предвидения за това ред. Приел е, че въпреки че не е установено кой е извършител на строежа и производството е протекло срещу неизвестен такъв, все пак на лицата, чиито имоти се ползват от оградата и спорната врата - жалбоподателите "Унихорн" ЕООД и К. Д. - е предоставена възможност да участват в производството и да бъдат изслушани по реда на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ. Приел е и че са налице материално правните предпоставки за законосъобразност на заповедта, тъй като е установено, че спорната врата е неподходяща по местоположение и разположение, поради това, че прегражда достъпа до полски път - публична общинска собственост, което е установено и от приетата и неоспорена от страните СТЕ. При извършена служебна проверка относно валидността, допустимостта и съответствие на оспореното решение с материалния закон на основание чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира следното: Съгласно чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, на което основание е издадена оспорената в настоящото производство заповед "Кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал. 1, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите". Видно от цитираното адресати на заповедта са собствениците на строежа. Подателите на жалбите пред АС - гр. Б. "Унихорн" ЕООД и К. Д. Д. не са адресати на оспорената от тях Заповед № РД - 16 - 1148 от 28.11.2016 г. на Кмета на община Поморие, поради което за тях този акт не поражда задължения. Не се установява и не са представени доказателства посоченото дружество и физическо лице да са собственици на спорната врата или пък извършители на строежа й. Поради това за тях не е било налице право да оспорят заповедта. Активната процесуална легитимация е предпоставка за допустимост на оспорването от категорията на абсолютните и липсата й прави оспорването ненадлежно упражнено. Постановеното от АС - гр. Б. решение по недопустимите жалби на "Унихорн" ЕООД и К. Д. Д. се явява също процесуално недопустимо. Поради това решението на АС - гр. Б. на основание чл. 221, ал. 3 предл. 1 от АПК следва да бъде обезсилено, а производството по делото-прекратено. Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,