Решение № 12691 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5258/2015 г.

Решение № 12691 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5258/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. Бургас, срещу решение № 452/10.03.2015 г. по адм. д. № 2483/2014 г. на Административен съд Бургас. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му, постановяване на ново решение по съществото на спора и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Румен Иванов Русев не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил ревизионен акт № Р-02-1400935-091-01/9.09.2014 г., издаден от началник-сектор "Ревизии" и главен инспектор по приходите, потвърден с решение № 328/21.11.2014 г. на касатора, с който на Румен Иванов Русев са установени дължими задължения за 2008 г. както следва: вноски за фонд ДОО за самоосигуряващи се в размер на 3 057,28 лв. главница и лихва от 2 945,48 лв; вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се в размер на 1 0791 04 лв. главница и лихва от 624,83 лв. и вноски за универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се в размер на 899,20 лв. и лихва от 866,30 лв. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Ревизията е протекла по особения ред - чл. 122 ДОПК, след наличие на данни по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК - данни за укрити доходи или приходи и декларирани и/или получени приходи, които не съответстват на финансовото състояние на ревизираното лице за ревизирания период. Според съда нормата на чл. 122 ДОПК е материалноправна, с нея се определя данъчната основа за облагане на ревизираното лице, поради което нормата на чл. 124а ДОПК не може да се прилага за период от преди влизането й в сила. На второ място съдът е развил доводи, че в ревизионния акт не е посочено в какво качество ревизираното лице е самоосигуряващо се - коя е приложимата разпоредба на изброените такива в чл. 4, ал. 3 КСО - в т. 1, 2 или 4. В този смисъл не е доказано от ревизиращия орган, че доходите са такива от трудова дейност. На последно място съдът е развил мотиви за изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 109 ДОПК. Решението е правилно като съответно на материалния закон: Разпоредбите на чл. 122 - 124 ДОПК за установяване дължимостта на задължителни осигурителни не са приложими преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 124а ДОПК - т.е. преди 15.02.2011 г. Разпоредбата на чл. 124а ДОПК е препраща норма - към нормата на чл. 122, ал. 1 ДОПК, която е с материалноправен характер. Поради това и препращата норма е с материалноправен характер и като такава по принцип няма ретроактивно действие. Нормата на чл. 124а ДОПК въвежда специфично основание за възникване на задължение за задължителни осигурителни вноски. Новото основание е наличие на укрити приходи или доходи или несъответстващи на имущественото или финансово състояние на ревизираното лице приходи или доходи. Такова основание за дължимост на осигурителни вноски не е предвидено в КСО. То се въвежда с разпоредбата на чл. 124а ДОПК, което отново сочи на материалноправен характер на тази норма. Всяка норма, която определя облагаема основа или ставка за облагане, е винаги материалноправна. След като обратно действие на материалноправната норма не е предвидено изрично, то тя няма приложимост за период преди влизането й в сила. Предвид изложеното, като е отменил ревизионния акт като установяващ задължителни осигурителни вноски при данъчна основа, определена при предпоставките чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, на основание чл. 124а ДОПК за период преди 15.02.2011 г. - в случая за 2008 г., съдът правилно е приложил материалния закон. Обжалваното решение не страда от визирания в касационната жалба порок и като материалнозаконосъобразно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,