Решение № 2881 от 24.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10479/2019 г.

Решение № 2881 от 24.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10479/2019 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" /ИАМА/ - София, подадена чрез пълномощник, против решение № 4215 от 20.06.2019 г., постановено по адм. д. № 2477/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което съдът е отменил негово разпореждане № 1/14.01.2019 г. Според касатора решението е недопустимо като постановено по оспорване от ненадлежна страна. Касаторът твърди, че първоначалните жалбоподатели като съдружници в ДЗЗД "Булгаргеомин ЛТД" не са активно легитимирани да оспорват разпореждането, тъй като към момента на подаване на жалбата дружеството вече не е собственик на моторен танкер "Бдин", по отношение на който е издаден акта. Алтернативно навеждат доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора оспореното разпореждане е издадено при установени релевантни факти и в съответствие с материалния закон, същото е мотивирано, поради което съдът е достигнал до неправилен извод за незаконосъобразност на акта. Иска обезсилване на решението или неговата отмяна и отхвърляне на оспорването като неоснователно. Претендира разноски. Ответниците "Моран Уест" ЕООД, "Моран Трейд" ЕООД и "Тектона" ЕООД като съдружници в ДЗЗД "Булгаргеомин ЛТД", чрез пълномощник, оспорват касационната жалба и изразяват становище за допустимост и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Моран Уест" ЕООД, "Моран Трейд" ЕООД и "Тектона" ЕООД като съдружници в ДЗЗД "Булгаргеомин ЛТД" срещу разпореждане № 1/14.01.2019 г. на изпълнителния директор на ИАМА, с което е разпоредено на капитана на м/т "Бдин" с ИМО № 9356426 незабавно да се насочи към котвена стоянка № 4 на Пристанище за обществен транспорт с национално значение Бургас; Дирекция "Морска администрация - Бургас" да извърши незабавна проверка за съответствието на кораба със съответните изисквания на международните договори по отношение на опазването на околната среда от замърсяване на кораби. Като фактически основания за издаване на разпореждането органът е посочил издадена заповед № Б-ЗА-14 от 21.12.2018 г. на директора на Дирекция "Морска администрация" - Бургас, с която е разрешено отплаването на танкера "Бдин" за еднократен преход до пристанището в Тузла - Турция за ремонт, без надлежно сертифицирани и проверени системи за опазване на околната среда от замърсяване предвид това, че плавателното средство не е извършило прехода към датата на издаване на акта и е било в изключителната икономическа зона на Република България. В разпореждането си органът се е позовал на чл. 362, ал. 1, т. 3 от Кодекса за търговското мореплаване /КТМ/ и чл. 47, т. 2, б. "в" от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България /ЗМПВВППРБ/. По делото не е било спорно, че корабът "Бдин" е собственост на ДЗЗД "Булгаргеомин". Това обстоятелство е установено и от приложеното по делото временно свидетелство за регистрация, издадено от Главната дирекция на търговското корабоплаване - Панама. Не е било спорно, че корабът е пътувал под панамски флаг. Не е било спорно, че "Моран Уест" ЕООД, "Моран Трейд" ЕООД и "Тектона" ЕООД са съдружници в ДЗЗД "Булгаргеомин ЛТД". Първоинстанционният съд е установил, че корабът има разрешение за еднократен преход от Република България до Корабостроителен завод - Тузла, Република Турция, издадено от Главна дирекция на търговското мореплаване - Панама на 20.12.2018 г. със срок на валидност 20 дни. Предвид документите от Панамската република, директорът на Дирекция "Морска администрация" - Бургас е издал заповед № Б-ЗА-14/21.12.2018 г., с която е разрешил отплаването на моторния танкер "Бдин", находящ се на котва в рейдови район № 4 на пристанище Бургас. От представените по делото моментни снимки за местонахождението на кораба на 13.01.2019 г. и на 14.01.2019 г. съдът е обосновал извод, че танкерът не е извършил разрешения му еднократен преход и все още се е намирал в изключителната икономическа зона на Република България. Към момента на издаване на акта вече е изтекла валидността на свидетелството, издадено от Република Панама. Тъй като корабът е бил в изключителната морска зона на страната, изпълнителният директор на ИАМА е издал оспореното пред административния съд разпореждане № 1/14.01.2019 г. по причина, че системите за опазване на околната среда от замърсяване на плавателното средство не са проверени и надлежно сертифицирани. Разпореждането по т. 1 е отправено до капитана на моторния танкер "Бдин". Първоинстанционният съд е приел оспорването за процесуално допустимо като подадено от лице с правен интерес - собственика на плавателния съд, който, чрез капитана, е адресат на разпореждането. Приел е, че актът е издаден от орган по чл. 362в, ал. 1 и ал. 2 КТК; чл. 4, ал. 1, т. 5 и чл. 5, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на ИАМА. Съдът е посочил, че съгласно чл. 5, ал. 2, т. 7 от Устройствения правилник териториалната компететност на агенцията се разпростира и върху изключителната икономическа зона на Република България. По същество съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на оспореното разпореждане на две основания. Първо, изпълнителният директор на ИАМА, предвид конкретно установените по делото факти, не е имал право да разпореди на моторния танкер насочване към котвена стоянка на Пристанище Бургас за извършване на проверка за съответствие с международните изисквания за опазване на околната среда от замърсяване на кораби, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 219 и чл. 220 от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, ратифицирана от Република България. Морският танкер нито е бил в пристанище на страната или близо до крайбрежен канал, нито е установено да е извършил някакво нарушение по чл. 220 от Конвенцията, довело до замърсяване на изключителната морска територия или крайбрежието на страната. Второ, в оспорения административен акт не са посочени конкретните правни разпоредби, които плавателният съд е нарушил, за да бъде приложена такава мярка, както и основанието, на което се прилага. В касационното производство изпълнителният директор на ИАМА представя писмо от 12.03.2019 г. на ДЗЗД "Булгаргеомин" до изпълнителния директор на ИА "Морска администрация" - Бургас, с което органът е уведомен, че правото на собственост върху моторен танкер "Бдин" с ИМО № 9356426 е прехвърлено, за което дружеството е приложило документи - Меморандум от 11.02.2019 г., сметка от 28.02.2019 г. и протокол от 28.02.2019 г., всички на английски език. Касаторът представя с писмото и тези документи, но без надлежен превод на български език, поради което и на основание чл. 14, ал. 3 АПК не са приети от съда. Представеното пред касационния съд писмо на ДЗЗД "Булгаргеомин" обаче сочи на относим за допустимостта на производството факт, а именно действително притежаваното право на собственост върху танкера "Бдин" като адресат на оспореното разпореждане. Настоящият съдебен състав не може да извърши такава проверка, тъй като относимите към този факт доказателства не са представени на български език и не могат да бъдат съобразени. Действително, писмото на ДЗЗД "Булгаргеомин" сочи на извършена промяна в собствеността на кораба след 25.02.2019 г., когато е подадена жалбата срещу разпореждането, но преценката за приложението на процесуалния закон се извършва на основание действителните факти, а не спрямо удостоверените по делото процесуални факти, когато се установи разлика помежду им. В касационното производство не е преклудирана възможността за представяне на доказателства по отношение проверката за валидността и допустимостта на съдебното решение, а също и по отношение правилността на решението от гледна точка спазване на процесуалните правила, т. е. допустимо е установяване на факти с процесуално значение. Представеното с касационната жалба доказателство установява нов факт от значение за делото, който е настъпил след издаване на акта и преди приключване на устните състезания и следва да бъде съобразен на основание чл. 142, ал. 2 АПК. Ето защо въпросът за правния интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на оспорването следва да бъде изяснен от първоинстанционния съд, който следва да събере съответните допустими и съобразени с чл. 14, ал. 3 АПК доказателства за твърдяната настъпила промяна в собствеността на танкера "Бдин", след което да се произнесе по допустимостта на оспорването с оглед тези фактически установявания, волеизявлението на корабособствениците и определи действителните страни по спора. При тези данни обжалваното решение на Административен съд София-град следва да бъде отменено, а делото - върнато на този съд за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере и обсъди релевантни за допустимостта на съдебното производство факти и, с оглед на установеното по отношение на допустимостта на съдебното производство, евентуално да се произнесе по същество. В случая допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила е досежно допустимостта на съдебното производство, поради което съдът не следва да обсъжда възраженията на страните във връзка с приложението на материалния закон. Воден от горното, Върховният административен съд